Интервю с проф. Николай Спасов от Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

  1. Бихте ли се представили на нашите читатели?

Работя в областта на зооло­гията, палеонтологията и еволюцията на гръбначната фауна, както и по проблемите на ней­ното опазване. Интересите ми ме заведоха и до проблемите на палеоантропологията (началото на човешката еволюция). Завършил съм биологическия факултет на СУ Св. Климент Охридски, специализирал съм в изследователски институти в Москва, Санкт Петербург (тогава Ленинград) и в Естественоисторическия музей в Париж. Бях избран за професор към Националния природонаучен музей при БАН през 2011 г. Между 2011 и 2020 г. бях директор на музея. Пред вашето списание съм казвал вече, че работата ми не е за мен просто професия, тя е начин на съществуване и осъществяване на детските ми меч­ти.

 

  1. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Споменах Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН). НПМ-БАН  е вече на 133 години и е най-старият музей на Балканския полуостров. Той е научно звено в областта на биоразнообразието  към Българската академия на науките. Това е, същевременно, най-богатият природонучен музей на Балканите с почти 1.5 млн. единици в научните си колекции. В него са работили и работят едни от водещите български учени в областта на класическите природни науки като зоология, палеонтология, ботаника. Приоритети в неговата дейност са изучаването на биологичното разнообразие и еволюцията на организмите, геоложкото наследство, минералите, консервационната биология. В направления като палеонтологията на гръбначните животни, археозоологията, зоогеографията, ентомологията, биоспелеологията, музеят е единствена или водеща институция у нас. НПМ-БАН е едновременно научна и културно-образователна институция, чиято мисия е свързана с изучаването на природата и с представяне  на знанията за нея пред обществото.


РЕКЛАМА:

***

 

  1. Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Това съм го разказвал и друг път…Знам, че ще прозвучи странно: Майка ми казваше, че първата дума която съм произнесъл не е „мама“, а „меца“ (!). Бил съм на почти годинка и ме извели навън да видя снега. Имал съм книжка с бяла мечка на корицата. Явно съм свързал бялото на снега с белия цвят на мечката… Не­очаквана асоциация… Помня, че баща ми ме заведе за пръв път в Природона­учния музей. Бил съм сигурно на 5-6 години, помня че ръката ми се протя­гаше максимално нагоре, за да държа неговата… Когато излязохме навън, аз казах (и това го помня отлично, бил съм много впечатлен!) – Татко, един ден аз ще работя тук! …мисля, че съм роден с тази даденост – да се интересувам от природата…

 

На палеонтологически разкопки в С. Македония, юни 2019 г.

 

  1. Може ли да разкажете повече за своя проект към ФНИ?

От миналото лято ръководя спечеления от нашия екип проект на НПМ-БАН към ФНИ, с малко дългото заглавие „От динозаврите до най-ранните човешки предци: фундаментални проучвания на значими моменти от историята на фауната и миналото на човека„. В българската геология дълго време битуваше представата, че динозаври не могат да бъдат намерени по нашите земи, защото по времето на тяхното съществуване земите ни са били дъно на море. Тази теза се приемаше съвсем до скоро, независимо, че у нас отдавна са известни мезозойски континентални отложения, макар и наистина твърде ограничени по разпространение. Откриването на първото находище на динозаврови останки е свързано с експедиция на Националния природонаучен музей-БАН. Макар, че теренните изследвания са проведени през осемдесетте години, едва преди няколко години бе установено, че сред изкопаемите кости се намират и динозаврови останки. Второто находище на динозаврови кости бе открито също от изследователи от НПМ-БАН. Това ни стимулира да започнем изследвания в него. Успях да намеря финансиране за първите теренни разкопки, а сегашният проект, в който участват и учени от СУ „Св. Климент Охридски“ и Геологическия интитут на БАН, ще даде възможност за разгръщане на изследванията, които със сигурност ще дадат нови данни за къснокредната сухоземна природна обстановка на Балканите, за която се знае малко.

Другото направление на изследване, залегнало в нашия проект, е свързано с първите стъпки на човечеството в неговия дълъг еволюционен път. През 2007 г. намерихме зъб (Азмака, Чирпанско), който малко по-късно отнесохме към рода на грекопитека (Graecopithecus), имащ до тогава твърде неясна систематична позиция в човешкото семейство (хоминидите). До тогава този хоминид беше известен само  от една зле запазена долна челюст, намерена край Атина по време на втората световна война. Следващите ни изследвания, публикувани от нашия международен колектив през 2018 (в сп. PlosOne) показаха, че грекопитекът би трябвало да е първият потенциален пред-човек  (хоминин), т.е. първият далечен предтеча (на 7.2 млн. год.!), „тръгнал по пътя“ към човека. Това променя драстично утвърдената представа, че цялата еволюция на човешката еволюционна линия е протекла на африканския континент. Подобни неочаквани промени бавно се приемат и затова не всички представители на международната научна общност се отнасят с доверие към изнесените от нас факти и аргументи. Но аргументите, свързани с нашата хипотеза се множат. Съвсем наскоро бе публикувано откритието на изкопаеми следи на двуного същество от о-в Крит (свързан някога с Балканската суша), датирани на повече от 6 млн. години, а междувременно нашите разкопки в Азмака доведоха до намирането на бедрена кост, принадлежаща на грекопитека. В рамките на настоящия проект ние завършваме изследването ѝ. Вече няма съмнение, че тази кост показва редица белези, свързващи грекопитека с  хоминините или пред-човеците (хоминините са тази група хоминиди, които обединяват човешкия род и неговите преки предшественици ). Ние възлагаме големи надежди на палеонтологическите разкопки, които ще можем да проведем в рамките на проекта. Те ще допринесат за разширяване на познанията ни за начина на живот на грекопитека и за придодната среда, в която е съществувал, а при малко късмет ще доведат до откриването на нови останки от този най-вероятен родоначалник на човечеството.

 

       5. С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Една от най-последните ми публикации, излезли през миналата година е:

Böhme M., Spassov N., Majidifard M., Gärtner A., KirscherU., Marks M., Dietzel C., Uhlig G., Atfy H., Begun D., WinklhoferM. Neogene hyperaridity in Arabia drove the directions of mammalian dispersal between Africa and Eurasia. Nature – Communications Earth & Environment (2021) 2:85. https://doi.org/10.1038/s43247-021-00158-y  www.nature.com/commsenv

Статията е в едно от списанията от групата Nature, което се приема за „най-престижното“ научно списание. В нея e направено най-пълното до момента изследване на къснонеогенския (между ~ 8 и 2.6 милиона год.) обмен на бозайни фауни между Евразия и Африка. Установихме, че  в края на миоцена особено активен обмен има в най-последната му фаза, месина ( 7.2-5.3 млн. год.), както и че по това време посоката на разселването на видовете е почти изцяло от Евразия към Африка. Тогава на африканския континент се разкриват обширни, открити (саванни) пространства. Адаптираните към такава среда видове от пикермийския балкано-предноазиатски биом намират нови възможности за разселване. Това дава допълнителни аргументи на тезата, че първите представители на пред-човеците (Hominini) са еволюирали в Ю-И. Европа и Предна Азия в края на миоцена и са могли да мигрират през месина в Африка, където продължава човешката еволюция. Установено е, че през плиоцена (5.3-2.6 млн год.) разселването между континентите е преустановено, както и че причина за това е бариерата, създадена от развитието на арабската пустиня. Този обмен е възстановен едва преди около 3 млн. год. и тогава той започва да се осъществява и в двете посоки.

 

Зоологическата експедиция на НПМ в Мозамбик през 1983 г.

 

  1. С какво проектът ще допринесе във вашата организация и научна област?

Успешното завършване на този проект, нещо в което нямам основание да се съмнявам, ще утвърди имиджа на нашия екип, в който са включени изтъкнати наши и чужди учени, в областта на палеонтологията и палеоантропологията. Същевременно, това ще утвърди и престижа на Националния природонаучен музей-БАН като научна институция, провеждаща изследвания на най-високо равнище в посочените области.

Колкото до научния принос, очакваме той да бъде в две различни направления: за определени отрязъци от време от късната креда почти няма данни за сухоземната фосилна фауна на Европа, особено за фауната на архипелага, обхващащ територията на днешните Балкани. Доколкото основното „динозаврово“ находище, (в него намираме и друга гръбначна фауна) попада именно в такъв времеви отрязък, очакваме, че то ще даде първите данни за гръбначната фауна на сантона и кампана на този регион. Вярваме, че изследванията ще допринесат значително и за развитие на представите за пътищата на миграции на сухоземните фауни. Що се отнася до второто направление на изследване, свързано с началото на човешката (предчовешката) еволюция, вярвам, че нашите изследвания ще утвърдят идеята, според която грекопитекът е първият хоминин. Както отбелязах, това би променило коренно представите за мястото и времето на „първите стъпки“ на човешкото развитие: Африка е много важна за човешката еволюция, но както изглежда, началото на тази еволюция започва преди малко повече от 7 млн. години по  североизточното средиземноморие и специално на Балканите. Споменах по-горе, че доказателства за масовото навлизане на евразийска фауна на африканския континент по това време представихме в една от последните ни публикации.

 

  1. Как оценявате работата на екипа си?

Това е екипът, с който бих искал винаги да работя. Всеки тежи на мястото си. Отдадеността, интереса към изследването, към решаване на загадките е нещото, което сплотява екипа и го прави незаменим, вкючително и в теренната работа, където човек не може да работи със всеки.

 

  1. Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Чувствам се горд, че всички изследователи в отдела Палеонтология на НПМ-БАН са мои ученици. Да, въпреки, че както казваше наш колега „човек трябва много да се потруди за да си намери по-нископлатена работа от тази в БАН“, винаги има хора за които изследователския интерес е водещата нишка на живота им. В момента, в нашия неголям отдел има две млади жени попадащи в категорията „млад учен“ и един докторант. Винаги се радвам да видя ентусиазма в очите им.

 

В Талишките планини (Азербайджан), в търсене на последните леопарди.

 

  1. Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

– Не се колебайте! Ако не сте силно привлечени от желанието да разгадавате тайнствата, то по-добре ще е да се насочете към друга, по-подходяща за вас дейност. Но ако усещате, че изследователското поприще е вашето „аз“ оставете се интуицията ви да ви води. Древните римляни са казвали „съдбата помага на смелите“. Не се отказвайте, търпението е най-важното оръжие на учения. Намерете си добър учител у нас или в чужбина, такъв който да ви води и вдъхновява и трябва да знаете, че днес наука може да се прави и от България. Сега светът на науката е глобален и учените от различни краища на земята работят заедно. Пътят към откритието е мъчителен, но не познавам по-голямо удовлетворение от това – да видиш постигнати резултатите на своя творчески труд.

 

  1. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Отношението към нея, а от там и финансирането. Българинът е прагматик, традиционно при нас е залегнала представата (исторически сигурно има защо), че истинската работа е работата с ръцете, физическият труд (впрочем, в нашата работа на зоолози и палеонтолози, това е също част от ежедневието) и въобще този, с който просперираш материално. Затова, докато напредналите държави разчитат на науката, и то на фундаменталната наука за да осигурят бъдещето си, у нас все още битува (включително сред администратори и политици) представата, че „тези там, учените, си клатят краката“. Разбира се, важно е също да бъдат създадени и прилагани обективни и достатъчно прецизни критерии за стимулиране на върхови постижения в науката, за да избегнем научния провинциализъм.

 

  1. Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Спортувам и то сериозно. Това е част от мен, без която не мога. Уважавам спортовете, за които е нужна голяма сила и издръжливост. Ние, естествениците, много често сме спортисти. Логично е, често сме сред природата, където трябва да си в кон­диция и да се справяш с природните стихии. Пример беше нашият колега от музея, големият алпинист Боян Петров, който загина изкачвайки поредния си връх. А бившия ми директор д-р Петър Берон е получавал правителствена, юбилейна награда за републикански рекорд на спускане на дълбочина в пещери.

Обичам историята, неслучайно свър­зах моята работа и с нея, и с археоло­гията – като археозоолог определям животинските кости от археологиче­ски обекти. Както повечето хора оби­чам да пътувам, но  когато пътувам, много рядко е просто така, случайно. Дори когато пътувам уж в почивка, винаги гледам да я свържа с някоя от моите изследо­вателски цели.

Обичам да чета. Имам огромна биб­лиотека, попълвана преди време от баща ми и майка ми, после от мен, още от детските години. Но с времето усе­щам, че не се нахвърлям върху всяка книга. Някога големият писател Еми­лиан Станев, когото познавах още от малък, казваше – на мен не ми е нуж­но да прочета всяка книга, аз взимам книгата, подушвам я и разбирам дали ми е нужна. Да, и аз постепенно се нау­чих да подушвам „моите“ книги.

И не на последно място – обичам да се виждам с приятелите си, да си спомняме или да кроим планове… и тази топлина е толкова важна…

 

На разкопки в С. Македония, с. Башибос (община Валандово), 2009 г.

 

Статията е част от новия Брой 150 на списание Българска Наука.