Интервю с Петър Ефтимов: работата на учения е привилегия, а не задължение

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Петър Ефтимов и ако трябва да спазваме правилната последователност, съм ветеринарен лекар и молекулярен биолог.

Коя научна институция представля­вате и с какво се занимава тя?

Работя в Биологическия факултет на СУ “Св.Климент Охридски“. Ако говорим конкретно за него, освен преподавателската работа, която е изпълнена с достатъчно предизвикателства, се извършва и значителна по обем научна дейност, в която и аз се старая да вземам участие.


РЕКЛАМА:

***

Кое Ви запали да се занимавате с наука и кога се случи това?

Не помня точния момент, но според родителите ми съм бил около двегодишен, когато съм „помагал“ на баща ми в изготвянето на лекциите му, възторжено крещейки „Анатомията-а-а!“ И въпреки че оттогава съм сменил доста професии (списъкът е дълъг, наистина), винаги съм си се представял като ангажиран с научна дейност. Дължа това на семейството си – майка ми е генетик микробиолог, а баща ми е пионер в областта на генетиката и развъждането (и по-точно изкуственото осеменяване) в България. И двамата винаги са ме насърчавали, дори когато бях в периода на мъкнене на всякакви растителни и животински „експонати“ у дома. Богатата библиотека, семейните приятели и атмосферата на съпреживяване на научните открития ме вдъхновяваха и продължават да го правят.

Разкажете ни повече за научната си работа.

Основният ми интерес е фокусиран върху регенеративната медицина и конкретно – терапевтичните приложения на възрастните стволови клетки. Преподавам биология на развитието, с акцент върху ембриологията – наука, която все повече допринася за по-доброто разбиране на еволюцията, а  оттам и за света, който ни заобикаля.

Цялата статия е публикувана в брой 117 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: