Интервю с Мартина Трайковска, катедра Генетика, Биологически факултет на СУ

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Здравейте! Казвам се Мартина Трайковска, на 28 години. Родена съм в град Битоля, Македония, но от 10 години живея в София, която много харесвам. Дойдох в София с цел да завърша висшето си образование, но с течение на времето реших да остана.

Коя научна институция представля­вате и с какво се занимава тя?

Преди една година защитих докторантура в областта на генетиката, по-специално Синтетична биология и РНК-биология. От няколко месеца работя като главен асистент към катедра Генетика на Биологически факултет, СУ „Св. Климент Охридски”. Харесва ми да преподавам и се опитвам да предам целия си опит и знание на следващите поколения, доколкото мога, разбира се.


РЕКЛАМА:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Може би ще ви прозвучи като клише, но винаги съм искала да правя това, което правя в момента – да се занимавам с наука и да оставя своя следа или откритие. Вдъхновиха ме и филмите за луд учен, който е направил изследователска лаборатория в мазето си. Помислих си – да, това искам да правя и аз. Не успях да направя своя лаборатория в мазето, но пък затова сега работя в истинска лаборатория.

Имате ли одобрен проект в послед­ната сесия на Фонд научни изслед­вания? Как се казва той и какви пол­зи ще има за науката и живота на обикновения човек?

Да, имам. Темата е „Нови методи за създаване на антибиотици срещу резистентни щамове на Escherichia coliчрез антисенс олигонуклеотиди, които инхибират биохимични пътища, контролирани от рибопревключватели“. Ползата от този проект, съответно от експериментите и най-много от получените резултати, ще е голяма. Основната цел на проекта е създаването на нови антибактериални лекарства, които да са ефективни към патогенни бактерии, резистентни към вече съществуващите антибиотици. Escherichia coli(E.coli) e условно патогенна бактерия, която може да предизвика тежки инфекции в кръвта и уринарния тракт. Неконтролираната употреба на антибиотици при лечението на инфекции с E.coli, води до поява на резистентни щамове. С проведените експерименти аз и моят научен екип искаме да докажем, че сме открили нов метод за създаване на антибактериални лекарства, с помощта на които ще се преодолее антибиотичната резистентност и ще се подобри качеството на живот на човека.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни пове­че за нея.

Заглавието на последната публикация, която написах заедно с моя научен ръководител доц. Роберт Пенчовски, е: “Designing drugs that overcome antibacterial resistance: where do we stand and what should we do?“. Тази публикация е свързана с възникването и разпространението на резистентност сред патогенните бактерии, поради неконтролираната и понякога ненужна употреба на антибиотици. Това представлява опасност за хората по целия свят. В тази статия съм описала нов и доста надежден механизъм за преодоляване на антибиотичната резистентност, чрез който да се подобри качеството на живот. Този механизъм се основава на действието на рибопревключватели – функционални некодиращи РНК домени, разположени в 5’-UTR на бактериални информационни РНК (иРНК). Използваме рибопревключвателите като мишени, които да разпознават и свързват антисенс олигонуклеотиди (АСОи) – малки молекули, които задействат хидролизирането на бактериалните иРНК, отговорни за синтезата на важни белтъци за бактериалната клетка. Чрез рибопревключвателите и АСОи се осъществява контрол на генната експресия при бактериите. Именно антисенс олигонуклеотидите имат антибактериално действие. Те се свързват специфично и комплементарно с точно определен район от рибопревключвателя и осъществяват своето действие на контрол на генната експресия. Рибопревключвателите не се срещат в човешкия организъм, а само в бактериалната клетка. Затова те са подходяща мишена за разработване на нови антибактериални лекарства, тъй като чрез специфичното свързване на АСОи за рибопревключвателите се повлиява само растежът на патогенните бактерии, докато човешкият организъм остава незасегнат. Проведох и допълнителни експерименти, с цел тестване токсичността на АСОи. Резултатите от тези експерименти показват, че използваните концентрации на АСОи, при които има максимално потискане на бактериалния растеж, са напълно нетоксични за човешките клетки. Смятаме да проведем допълнителни изследвания на АСОи в ракови клетки, с цел да покажем тяхното антираково действие. Това би било голямо постижение в науката, медицината и фармацевтичната индустрия.

 

Цялата статия е публикувана в брой 111 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!