Интервю с гл. ас. д-р Мила Андонова (ИБЕИ – БАН)

 

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Здравейте, казвам се Мила Андонова и се занимавам с археоботаника. В момента работя като главен асистент в секцията по Палеоботаника и поленов анализ на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българската Академия на Науките Дисциплината, в която съм избрала да се развивам е интердисциплинарна и както е видимо от името й, тя попада в обсега на две по-стари дисциплини: археологията и ботаниката. Археоботаниката е науката за растителните ресурси в миналото, консумирани от човека. Именно човекът е ключовият фактор, който представлява разделителната линия между архео- и палеоботаниката. Последната също изследва флората в миналото, но преди присъствието на човека. Връзката между растителния свят и човешката популация има множество аспекти – както в миналото, така и днес, те се предопределят взаимно. Например, в миналото наличието на растителни ресурси – както за консумация, така и като суровини е един от двигателите на еволюцията (родът Homo не е бил единствено месояден). Но и обратното – човешките действия са оставили траен отпечатък върху околната среда, именно чрез консумацията на растителни ресурси (например изсичането на гори с цел осигуряване на дървесен материал за строителство и като горивна суровина, но и отварянето на пасища още в Праисторията).
Археоботаниката има две основни направления – изучаване на микро-и макро-останки. В полето на микро-останките попада анализа на поленови зърна, на фитолити (“остъклени“ клетки от епидермиса на различни растителни части – стебла, лист, семена) и др. В сферата на макро-останките е анализа на семена (карпология) и на овъглена дървесина (антракология). Моите научни интереси попадат в областта на макро-останките и те се формираха главно по време на магистратурата ми Критския университет (University of Crete) в Гърция, за да бъдат затвърдени по време на докторантурата ми в Нотингамския университет (University of Nottingham). ПО време на следването ми осъществих множество надграждащи експертизата ми специализации, включително в Центъра за гори и лавини в Швейцария (Swiss Federal Institute for Forest, Snow and Landscape Research – WSL), Католическия университет в Белгия (Catholic University of Leuven), Кралските ботанически градини в Лондон (Royal Botanic Gardens Kew) и др.
Така, след около десет години в чужбина, реших да се завърна в България. В последната година на дисертацията ми във Великобритания, това решение назряваше у мен, но някак не беше лесно неговото взимане. И така, през юни 2018 г. окомплектовах велосипеда си и се отправих на двуседмична соло вело обиколка на остров Скайе (Skye) в Шотландия. Скайе е планински остров, известен с катерачните и алпийски маршрути по скалите си. Също така е известен с това, че компасите не работят, поради вида на скалите от които е съставен острова. Мисля, че това е една добра метафора за търсенето на себе си, което в моя случай ме завърна щастливо в родината.

 


РЕКЛАМА:

***

Цялата статия, както и още много други, можете да прочетете в новия Брой 153 на списанието.

Подаряваме ти първите 53 стр. от брой 153 тук>>


Европейска нощ на учените 2022 г.: