Интервю с докторант Снежина Димитрова

Днес, 7-ми ноември, отбелязваме за 7-ма поредна година международния ден на медицинската физика. През 2019-та той ще протече под мотото „Светът на медицинската физика“. Датата не е случайна и се свързва с рождението на един велик учен-жена, Мария Склодовска-Кюри. Настоящото събитие е повод да се запитаме какво точно е медицинската физика, тъй като за работата на медицинските физици в университетските, изследователските и медицинските институции се знае твърде малко.

За да разберем повече, решихме да ви представим докторант Снежина Димитрова, която през 2012-та, следвайки мечтите си, се мести да живее в големия град – София. Така прави първите си крачки в света на науката. По време на обучението си проявява интерес  към нов метод за лечение на тумори с помощта на ускорени протони или йонни снопове – адронната терапия.

Снимка 1. Снежина Димитрова

През 2016 година, Снежина завършва бакалавърска степен по  Медицинска физика, а през 2018-та получава и магистърска степен в направление Медицинска физика в Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. По време на магистратурата си прави стаж по специалността си в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.


РЕКЛАМА:

***

През  2018-та, вдъхновена за нови изследвания в областта на Медицинската физика, записва докторантура по Биофизика в същия университет. Темата на дисертацията й е свързана с изучаване на взаимодействието на заредени частици при преминаването им през материята.

Участвала е в международни и национални конференции, обучения и семинари. Личното и професионалното й развитие до момента се основават на желанието да помага на хората по пътя на тяхното лечение при онкологичните заболявания.

Как накратко бихте обяснили естеството на вашата работа на хора, които не са в научните среди?

Работата ми е свързана с компютърни изчисления (симулации) за взаимодействието на йонизиращите частици, в частност протони и въглеродни йони с материята (вода,човешка тъкан). Целта на моята работа е изучаване на нов вид терапия за лечение на онкоболни.

Кога и защо избрахте да се развивате в сферата на науката? 

Преди 7 години исках да уча нещо различно. Учителят ми по физика ми даде идеята за специалността Медицинска физика. Реших да опитам. Първо завърших бакалавър, след това магистър, а вече съм и докторант.

Снимка 2. Подготовка на симулация с Geant4 за изследване на взаимодействието на протонен сноп c водa.

Какво от постигнатото до момента в професионален план ви носи най-голямо удовлетворение? 

Най-голямо удовлетворение за мен е възможността за работа по различни проекти, участие в международни конференции, натрупване на контакти със специалисти в моята сфера.

Много и различни по трудност препятствия ни следват в професионалния живот без значение от сферата. Какви са препятствията, с които се борите вие всеки ден?

Препятствията, които срещам всеки ден, са различни. От една страна, е да не приемам нещата твърде лично. От друга страна, е подготовката на симулацията и запознаването с наличната литература по даден въпрос.

Имало ли е момент, в който сте искали да се откажете или да промените посоката си на развитие? Какво ви връща обратно в света на науката?

Да, имало е такъв момент. Връща ме любопитството по дадени въпроси в моята сфера.

Участвате ли в допълнителни дейности и инициативи, с които да популяризирате науката сред по-широка публика? Споделете повече. 

Участвам в проект за създаване на Югоизточно европейски международен институт за устойчиви технологии (SEEIIST). В настоящия проект ще се изгради център за адронна терапия, който  ще предлага лечение на онкологични заболявания с използването на протонно и йонно лъчение.​ При адронната терапия се използва свойството на заредените частици да отдават почти цялата си енергия в много тясна пространствена област. Това позволява да се атакува туморното образувание с минимално увреждане на околните тъкани. Чрез регулиране на тяхната енергия се определя дълбочината, на която ще се отдаде основната част от енергията им. Поради специфичните свойства на йонизация, здравата тъкан пред тумора се облъчва минимално, а тази зад него остава практически незасегната. Ефективността на този метод е значително по-висока от облъчването с рентгеново лъчение, като вероятността за създаване на проблем в околните тъкани е в пъти по-ниска. При 30% от случаите рентгеновото лъчение не може да въздейства на радиационно устойчивите тумори и при облъчване се уврежда не само самият тумор, но и тъканта пред и зад него.

Снимка 3. Моментна снимка на симулация с Geant4 на взаимодействието на сноп въглеродни йони с вода на реална установка за терапия със заредени частици в Laboratori Nazionali del Sud(INFN) в Катания (Италия). Цветове: синьо във фантома (въглеродните йони), зелено (неутрални частици), червено (положително заредени частици), синьо извън фантома (отрицателно заредени частици). Материалът във фантома е вода.

Медицинската физика е най-голямата област на приложната физика, но какво предоставя физиката като инструменти и възможности в помощ на медицината?

Приложенията на физиката в медицината са много. Най-силно застъпена е физиката в областта на диагностиката и лъчетерапията. С нейна помощ са разработени машини, които помагат за ранната диагностика на онкологичните заболявания.  Наличието на детекторни системи подобряват опазването на човека в околната среда.

Медицината и физиката са неразривно свързани, но как на кратко бихте обобщили ролята на специалистите по медицинска физика?

Медицинският физик е специалист, който допълва лекарския екип. Помага за правилното използване на различните машини в диагностиката и лъчетерапията. Друго приложение на медицинския  физик е в науката за развитието на нови технологии в тази област. 

За нашите читатели ще бъде любопитно да разкажете малко повече за предизвикателствата и новите умения, които сте придобили по време на стажа, който сте направили по медицинска физика.

Медицинската физика изисква работа в екип, с различни специалисти, най-често лекари и рентгенови лаборанти. Получих възможността да работя със специалисти, от които съм усвоила умението да позиционирам пациент за диагностика или лъчелечение. Също така и подготовката на машината и плана за действие при терапията. 

Какъв съвет или насока бихте дали на някой, който има намерение да се развива в това направление?

Преди всичко трябва да е сигурен, че иска да се развива в това направление, но дори и да не е, да не се страхува да опита нещо друго.

С какво смятате, че щяхте да се занимавате, ако бяхте поели в друга професионална посока? А може би сбъднахте детската си мечта? 

Детската ми мечта беше да бъда лекар, но осъзнах, че има и други начини да лекувам хората.

Мислите ли, че съвместната работа на бизнеса и науката е на нужното ниво? Какво най-значимо би произлязло от такова сътрудничество? 

Според мен бизнесът и науката трябва да вървят ръка за ръка, но към момента не съм имала допирни точки до тази част.

Артистите търсят вдъхновение в своите музи. Какво може да вдъхнови един учен, за да постигне високи резултати? 

На първо място мен ме мотивират успехите. Да виждам, че работата ми е полезна и стойностна, че тя помага на хората, правейки живота им по-лесен, е също толкова важно за моето желание да развивам науката в тази сфера.

Разказват ли си учените вицове за своята сфера? Разкажете, ако знаете! 

Любимият ми виц е:

На изпит по физика. Влиза първият студент.

– Колега, представете си сега, че пътувате във влак – казва изпитващият. – Става ви горещо, какво ще направите?

– Ами ще отворя прозореца – казва студентът.

– Добре, това до какво ще доведе, до намаляване или увеличаване на скоростта?

– До намаляване.

– Грешен отговор, колега, съжалявам – двойка.

Излиза студентът и предава на другите. Влиза вторият. И на него изпитващият задава същия въпрос.

– До увеличаване – казва уверено студентът.

– Грешен отговор, колега, съжалявам – две.

Излиза отчаян студентът и предава на следващите. Влиза трети.

– Така, колега, представете си сега че пътувате във влак – казва изпитващият. – Става ви горещо, какво ще направите?

– Ами ще си съблека якето – отговаря студентът.

– Добре де, ще ви стане още по-горещо?

– Ами ще си съблека пуловера – хитро отвръща студентът.

– Добре де, ще се пукнете от жега в купето, какво ще направите?

– Абе от жега умирам ама не отварям прозореца!

 

Какви други интереси имате и как обикновено преминава свободното ви време? 

Уплътнявам свободното си време с разходки из природата, четене на книги и гледане на филми.

Какво бихте казали на младите хора, което да послужи като мотивация да се занимават по-сериозно с наука? 

Бих им казала да следват мечтите си и да опитват от всичко, което им е интересно, за да разберат дали е тяхното.

 

Интервюто взе Теодора Николова

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: