Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Асен Игнатов, зоолог, художник и фотограф на дива природа.

Коя научна институция представлявате? 

Работя в Националния природонаучен музей – БАН.

Разбери повече за БГ Наука:

***

В какво точно се състои работата Ви?

Полеви изследвания на животни – основно птици, бозайници и по-рядко насекоми и безгръбначни, включително тяхното фотографиране и илюстриране. Всичко в името на тяхното изучаване и защита, а резултатите са видими в последвали статии – научни и популярни, представяне в радиопредавания, лекции в музея…

Защо избрахте да се занимавате с тази област на науката?

Мечти… или цели, усещане за пълнота и зареждане с енергия или нещо като да „работиш“ хобито си.

Кои са най-новите Ви проект или проекти и каква цел имат?

Един от най-новите проекти, в който участвам е „Чухалът (Otus scops) – малко познат приятел – проучване на миграцията, зимуването и предпочитаните местообитания“.

Целта на проекта е детайлно изучаване на важните за птицата местообитания, определяне на миграционните му пътища и места за почивка чрез използване на класически и нови технологии за събиране на данни по отношение на екологията и поведението на тази мигрираща птица и набелязване и прилагане на мерки за опазването им. Проектът е координиран от американска неправителствена организация Global Owl Project (GLOW). В него участват Турция, Словения, Испания, Гърция, Португалия, Израел и България. Птиците ще бъдат наблюдавани през 3 последователни гнездови сезона – с поставяне на пръстени и GPS маркери. Ще се осъществява и наблюдение на поведението на тази птица, която прави една от най-дългите миграции от Европа до Африка.

Работи се два месеца през гнездовия период. Всяка следваща година при повторно залавяне на маркираните птици ще могат да се проследят миграционните пътища, места за почивка… Данните ще бъдат обработени статистически – миграционни, генетически, демографски, морфологически и то за всички страни участнички и по-късно ще се публикуват в престижни издания. Проектът е започнал в някои от страните и сега се разширява изследването. В България поставихме къщичките през 2018, за да се включи наблюдението на гнездовия сезон. Анализът на данните ще се проведе в края на проекта през 2020 година. С цел популяризиране на данните и привличане на вниманието на обществеността към опазване на вида ще бъдат разработени образователни игри в музея, които ще могат да се ползват и в училищата.

Подготвяме и експедиции във Виетнам и Колумбия.

С какво заглавие беше последната Ви статия или публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната статия е „Long-term Changes in Autumn Migration of Selected Soaring Bird Species at Burgas Bay, Bulgaria“. Публикувана наскоро в Acta zoologica Bulgarica.

Нещо, което започнах да правя още като ученик – всяка есен по два-три месеца наблюдавахме миграцията на птиците на Атанасовско езеро, на така наречената „Точка“. Място, където има най-голяма концентрация на прелитащи птици от централна Европа до Урал. Разпознавахме птиците, водехме дневник, а вечер обсъждахме деня около огъня, разказваха се разни истории за пътешествия и експедиции от по-опитните орнитолози. Преди няколко години се събрахме „старият екип“ и повторихме наблюденията, като ги съчетахме и с по-съвременни методи за наблюдение и статистика, сравнихме данните от предните години. И така трупането на опит и знания допринесоха за излизането на тази статия.

Бихте ли ни разказали за някои от най-паметните случки или открития по време на научната Ви кариера?

Не знам! Те са много!

Експедицията ни в Турция, която завърши с много интересна статия за състоянието на леопарда в този район и е една от най-четените в научните среди в тази област. Може би последните ми участия в палеонтологичните експедиции на нашия музей организирани от проф. Спасов. Едната в района на Чирпан, другата в Македония, но и двете в потвърждение на това, че произхода на прачовека е от Балканите. Нещо, което променя изцяло досегашните разбирания и „разтърси“ учените от цял свят, занимаващи се с този интересен, но и много сложен проблем.

Цялата статия е публикувана в брой 116 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!