Интервю със Здравко Минчев

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Здравко Минчев. Живея в Пазарджик и основното ми занимание е преподаване на български и английски език в училище. Бакалавър съм по Българска филология и магистър по Английски език и методика.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Докторант съм към Катедрата по български език във Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.


РЕКЛАМА:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Още като студент, преди близо двайсет години, бях пленен от езикознанието и заедно с ходенето на лекции и упражнения започнах да посещавам библиотеката в Пловдив и да научавам повече от предлаганото в университета. Така разбрах, че учебниците и помагалата всъщност са само част от възможното знание и че някъде има един огромен ресурс, който дава още много гледни точки по въпросите, които разисквахме в часовете. Нещо повече – разбрах, че колкото и да е голям, този ресурс не е безкраен, не е неизчерпаем и често дори някои от възможните гледни точки подлежат на ревизия. Започнах да търся начини да разбера кое от прочетеното е окончателно доказано и кое може да се ревизира. Така неусетно открих, че се занимавам с анализ и описание на научни факти, т.е. че самият аз правя наука. Участвах с доклади на няколко студентски научни конференции и за моя изненада получих най-високата оценка за труда си. Това ме мотивира допълнително. Оказа се, че да правиш наука не е трудно и скучно, а доста занимателно, но сериозно и отговорно забавление.

Разкажете ни повече за последния си проект, как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?

От 2014 година работя върху дисертация за имперсоналността в съвременния български език. Изследвам безличните глаголи (като например вали, мръква, гади ми се, мързи ме) и някои други явления в езика, които споделят общи формални черти с безличните глаголи. Резултатите от работата ми ще дадат принос за по-доброто разбиране на особеностите на българския език, което може да бъде полезно в две насоки – преподаване на български език в училище (вкл. и на чужденци) и по точен превод от и на български език. Ползи ще има и за лексикографията – дисертацията ми ще съдържа изчерпателен речник на безличните глаголи в българския език.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последният ми научен доклад, който току-що излезе от печат, е под заглавие „За някои философски аспекти на имперсоналността“ и беше публикуван в сборника на Международната научна конференция „Българистични четения – Сегед 2015“. В него съм разгледал безличните глаголи и сродните на тях езикови явления от няколко възможни ъгъла – от гледна точка на философията на езика, от гледна точка на когнитивната лингвистика и от гледна точка на предикатната логика. Така съм направил опит да изясня защо в българския и другите славянски езици се срещат повече безлични езикови явления, отколкото, да речем, в английски и френски. Стигнал съм до заключението, че това е свързано най-напред с общото развитие на човешкия език в исторически план, а на второ място с особеностите на славянския манталитет (и в частност на българския) манталитет. Накратко българите са по-неуверени, имат по-голяма склонност да разчитат на съдбата и късмета, отколкото на собствените си знания и усилия, пасивни са спрямо обективната среда и това се отразява в начина, по който се изразяват езиково – ползват повече безлични глаголи и езикови съчетания, т.е. такива, в които човекът, субектът не присъства. Всичко това говори не само за липса на увереност и активност у българина, но и за липса на отговорност за изказванията и постъпките му.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Общувам с доста представители на научната общност у нас и съм твърдо уверен, че науката тук има потенциал да просперира. Както всички останали области на живота в България обаче, и тя трябва да се отърси от много остарели, направо закостенели разбирания за отношенията в научната йерархия, за организацията на научното изследване и на учебния процес, за начините на предоставяне и получаване на квалификация сред научните кадри, за нормите и границите в научното общуване. Има много хора, които работят в научните институции, но не правят качествена наука, а по-скоро пречат, защото са се „окопали“ на постовете си и гледат на другите като на конкуренти, които искат да им вземат хляба. Слава богу, виждам и много млади и не съвсем млади учени, които са изцяло отдадени на работата си, и те са онези, които тласкат българската наука напред.

Как оценявате работата на екипа си?

Научният проект, с който се занимавам в момента, се движи от двама души – от моя научен ръководител доц. д.ф.н. Красимира Чакърова и от мен. С доц. Чакърова сме лични приятели още от времето, когато тя ми беше преподавател по българска морфология, и се разбираме отлично. Аз ѝ се доверявам изцяло за всички критики, които изразява по отношение на работата ми, а тя от своя страна също залага на мен много, защото ме познава достатъчно дълго, за да е наясно с това – какво мога и какво не мога. Помагаме си и в другите начинания, в които всеки от нас участва.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, много са. В Пловдивския университет ежегодно се провежда международна научна конференция за млади филолози. Тя се организира от Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов“, на който отново доц. Чакърова е ръководител, а аз съм почетен член. В клуба членуват най-изявените студенти езиковеди от Филологическия факултет, а на конференцията се явяват бакалаври, магистри и докторанти от цяла източна Европа. Посрещаме по 50-60, в някои години до 80 души. И това е само в рамките на филологията. Имам много колеги, докторанти в други факултети, някои от приятелите ми също решиха да повишат квалификацията си през последните години. Изобщо българите са модерни в разбирането си за образование, но онези, които поставят рамките, т.е. хората на кормилото на държавата, най-често нямат никаква представа какво трябва да се свърши и воля да развържат ръцете способните и грамотните. Затова и толкова кадърни млади българи търсят по-добри условия в чужбина. И все пак, мнозина остават тук и се справят добре.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Пожелавам им кураж и искам да ги предупредя, че навсякъде по света ще им се налага да работят не по-малко, отколкото тук, в България. Никъде не ценят мързела и не плащат за стоене по кафенетата. Така че нека се впускат смело напред и да не жалят сили, когато става дума за мечтите им – те са осъществими въпреки трудностите и тук, в родината, човек има опора дори да се препъне. В чужбина си сам и никой няма да ти подаде ръка, ако се провалиш. А от провали не е застрахован никой.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Споменах го вече по-горе – изобщо всичко в образованието трябва да бъде по-гъвкаво: времето за учене, начините на преподаване и изпитване (особено съм против тестовете), системите за правене на учебници, организацията на учебните занятия, каналите за общуване между преподаватели и студенти, да се отпускат повече средства за научни експерименти, да се намали бюрокрацията, да се подменят много кадри, които буквално живеят в миналия век, да се либерализират още формите за кандидатстване и получаване на научни степени (което не означава да се раздават титли незаслужено). Проблемите са много, но лека-полека решение се намира. Въпросът е, че на мен ми се ще всичко да се получи по-бързо и по-качествено.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Работил съм като репортер в местен вестник, бил съм също управител на фирма в чужбина. Всъщност науката е моето хоби, основното, което правя, е преподаването. Освен това обичам да готвя и често се събирам с приятели на домашни кулинарни вечери. Свиря на китара, пея и прекарвам свободното си време много весело. Имам съпруга и почти седемгодишна дъщеря – обичаме да ходим често сред природата, в планината, на море, да пътуваме. Обичам хубавата класическа музика, имам няколко добри приятели композитори и диригенти и с тях много говорим за съвременна музика. Следя с интерес новостите в другите науки – астрофизиката, квантовата физика, археологията, компютърните науки.

Интервюто взе Гергана Божова


Европейска нощ на учените 2022 г.: