Интервю със Симеон Кулиш

Симеон Кулиш е собственик на Журнал за исторически и археологически изследвания (ЖИАИ), в който публикува статии както на млади, така и на утвърдени в своята област автори.

Бихте ли допълнили своето представяне с любопитни и малко известни факти или с нещо вдъхновяващо за онезикоито искат да се занимават с наука в страната ни?

Да се занимаваш с наука на много хора се струва скучно и суховато. Днес все по-малко млади хора искат да бъдат научни работници, било то заради ниското заплащане или заради много слабата реализация в България. От друга страна и самото общество вече не гледа с това уважение към такива хора. Да, това е така. Въпреки всичко, желанието и вътрешната мотивация да изследваш, да откриваш нови светове, ме кара да се занимавам с научна дейност. Последното изследване, което направих, е поредното доказателство за думите ми. Запознах се с една личност от времето на Испанската гражданска война (1936-1939 г.) – българина Георги Андреев (Кобе). Пред мен се разкриха животът и съдбата на един човек, борил се за кауза и то в чужда държава. Още по-интересно и вълнуващо е, че никой не е правил подобно пълно изследване за него до този момент. Това да си пръв откривател е наистина сериозен мотиватор да се занимаваш с наука!

Как се развива проектът Ви по списването и издаването на ЖИАИ?


РЕКЛАМА:

***

Сголямоудоволствиемогадакажа, ченашетоизданиеизлизаредовно, имаменовиавтори, вечеиотчужбина(Полша), кактоимногоблагодетели,коитонипомагатсфинансиранетонаЖИАИ. Това, коетоуспяхмедаподобримзапоследните3 годинивнаучнотоизданиее, чевечесерадваменацветникорицииновчленнаредакционнатаколегия, младиятученд-рМихаилХристов.

Вие сте един от основателите на клуб на хуманитариста във Варна. Разкажете за дейността на тази организация?

Идеята възникна преди година, когато с колеги дискутирахме, че в нашия град има много млади хора, които се занимават с хуманитаристика, но за съжаление дейността им е индивидуална, спорадична и в крайна сметка не достатъчно ефективна. В тази връзка решихме да създадем такъв клуб, както и Фейсбук страница, където да обсъждаме теми в тази област, да обменяме опит и най-вече да работим заедно. Целта ни е както да популяризираме родната история, така и да даваме възможност на деца да се изявяват под различни форми – писане на стихове, исторически есета, участие във викторини и т.н.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Аз съм докторант по Съвременна българска история в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”. Смятам, че историята на университета е достатъчно богата и известна на широката общественост, но все пак държа да отбележа, че заедно с колегите от Катедра История и археология се стараем да изследваме задълбочено родната и световна история и археология, като това се изразява както с публикуването на множество научни статии и съобщения, така и в участието и организирането на научни конференции – национални и международни. Работата на терен също е много силно застъпена в нашата дейност, въпреки че за наука се отделят малко средства.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Ще Ви върна години назад, тогава, когато бях още ученик в 9. клас. Първият човек, който ме запали изобщо по историята, беше моят учител г-жа Веселина Манолова. Един изключителен професионалист и до ден днешен много добър приятел. Това беше и основната причина да започна да се занимавам с тази наука. В последствие в университета срещнах преподаватели, които ме вдъхновиха със своята дейност и отношение към нас студентите. Такива хора са доц. д-р Васил Параскевов, доц. д-р Стефан Минков, доц.д-р Константин Константинов, доц. д-р Цветана Иванова и много други, няма да успея да изредя всички, а и така бих пропуснал неволно някого.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Както вече споменах, това е едно изследване за българин, участвал в Гражданската война в Испания (1936-1939 г.). Статията е със заглавие „Георги Андреев (Кобе) – историята на един интербригадист в Испания”. Изследвах живота и делото на този човек, запознах се с личния му архив, това което е съхранено в ДА-Благоевград, спомени за и от него. Действително е една малко известна личност, но с много интересна и вълнуваща съдба. Участвал в множество сражения в Испания, преминал през няколко концлагера, раняван сериозно и въпреки това оцелял и след 1944 г. остава верен на себе си и идеите си и продължава да работи усърдно за родното си село Белица, без да се стреми или поблазни от новите възможности, предоставени му от властта.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Винаги съм гледал положително на нещата, които се случват около и с мен. И сега няма да изневеря на себе си и ще кажа, че колкото и трудно да става с всяка една изминала година, науката в България има бъдеще. Защо казвам това? Вярно е, че са много малко младите хора, които се занимават с наука, но за сметка на това са изключително мотивирани да го правят. Освен това, качествените хора успяват да бъдат все по-гъвкави и иновативни в своята сфера на изследване и намират начини за реализация на проектите си. Но държавата трябва да стимулира все пак тези хора, защото възможностите, не толкова парите, които дават чужбина и големите университети, карат все повече научни работници да бягат от нашата страна. Смятам, че науката трябва да се развива не само в университети и в БАН, но и в музеите и библиотеките. Младите хора искат да работят в подобни институции, но за съжаление все повече и повече тези места затварят вратите си пред тях. Повече работни места в научните институти и даване на възможност, хората, които се занимават с наука да се доказват!

Как оценявате работата на екипа, по който работите по научни проекти и разработки?

Оценки не бих си позволил да давам, но ще кажа, че работя с високо квалифициран екип, с огромен потенциал и мотивация за работа! Това са хора, за които науката е призвание, а не работа!

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Има и смятам, че и за напред ще има. Историята е фундаментална наука и няма да остане без почитатели. Спокоен съм, че наследници ще има, защото все още има млади и мислещи хора в България!

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Приятели и колеги, ако действително обичате това, което правите, хората с които го правите, продължавайте, има смисъл. Всеки има различно призвание, а това да се занимаваш с наука си е направо привилегия!

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Аз го споменах вече, но ще повторя, че науката не трябва да се развива само в научните звена и университети. Трябва да бъде сериозна част от дейността на музеите и библиотеките. Да се разкриват работни места за млади хора в тези институции и да не се „раздават” на килограм научни титли. Последното демотивира утвърдени специалисти и окрилява много хора, без покритие, че могат ей така, за престиж, да поставят пред името си д-р, доц. или друга титла. По този начин се нанася сериозна обида върху работата на хора, с възможности, положили неимоверен труд.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам да спортувам, особено да карам велосипед през свободното си време. Занимавам се любителски с моделизъм, като сглобявам модели на руски/съветски подводници. Това ми действа успокояващо, а и да държиш в ръцете си, макар и в мащаб, атомна подводница е вълнуващо.

 

Интервюто взе Мая Джамбазова

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: