Интервю с Теодор Борисов: Вложените през годините усилия не са се оказали напразни

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Теодор Борисов. В момента съм докторант в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с тема на дисертацията „Спортът като политика и пропаганда в България (60-те – 80-те години на XX век)“. Възпитаник съм на НГДЕК „Константин-Кирил Философ“, а в рамките на факултета съм завършил бакалавърска степен „Стара история и тракология“ и магистърска програма „Модерна България“. От 2008 г. съм журналист в спортния вестник „Меридиан мач“.

Теодор Борисов от стадион Максимир в Загреб

Като бакалавър сте се занимавали с антична история, а понастоящем разглеждате съвременната епоха. Как се получи този преход?

Записвайки „Стара история и тракология“, аз имах възможност да използвам класическото образование, което получих в гимназията. То беше обогатено с допълнителни знания, най-вече по отношение на историята на Древна Месопотамия, за което дължа благодарности на гл.ас. д-р Кабалан Мукарзел (най-добрият специалист по темата в България). За съжаление възможностите за развитие бяха свързани изцяло с тракологията, което не беше моето призвание и затова реших да се преориентирам. Оказа се, че не само аз съм мислил по този начин, тъй като с някои колеги, с които бяхме заедно в бакалавърската степен, впоследствие се засякохме в магистърската програма „Модерна България“ и сега изследваме проблемите на най-новата българска история.

Теодор Борисов с колеги на дипломирането си през 2014г

Кога осъзнахте, че именно настоящата тема на дисертацията Ви е това, с което искате да се занимавате?


РЕКЛАМА:

***

Интересът ми към спорта като цяло и неговата история се роди на съвсем млада възраст. Постепенно започнах да чета и да се интересувам много преди Интернет да улесни достъпа до информацията. През 2006 г. станах най-младия трикратен победител в историята на телевизионното състезание „Минута е много“ (само на 16 години) именно със спортна тема. В края на годината бях определен за най-добър състезател в тази област и награждаването се състоя на специална церемония в Музея на спорта на Националния стадион „Васил Левски“.

При завършването на 12. клас в НГДЕК темата на курсовата ми работа бе „Политическата изолация на България в контекста на турнира за Балканската купа по футбол (1930-1937)“. Тогава немалко мои съученици се отнасяха иронично към заниманията ми, но от дистанцията на времето се оказва, че вложените през годините усилия не са се оказали напразни. В момента имам привилегията да работя като спортен журналист и темата на дисертацията ми да съвпада с моето хоби, което напълно ме удовлетворява.

Теодор Борисов в предаването „Минута е много”

Как решихте да запишете докторантура? Какво ви мотивира?

Всичко започна със самото ми записване в магистърска програма „Модерна България“, където за пръв път видях да се обръща повече внимание на социалните аспекти на историята, каквато практика съществува на Запад от десетилетия насам. Бях спечелен от изключително коректното и приятелско отношение на преподавателите, които поощриха моя интерес към политическите аспекти на спортната ни история и ми позволиха да се дипломирам с тема „Политиката на БКП към българския футбол (1970-89)“. Мотивират ме както гореспоменатите неща, така и фактът, че в световен мащаб за темата „Спорт и политика“ има издадени хиляди томове литература, докато в България проблемът досега е бил слабо засегнат. Убеден съм, че тази част от историята ще бъде интересна както на нашата аудитория, така и в чужбина, където пазарът за подобни заглавия на практика е необятен.

Защо избрахте „Спортът като политика и пропаганда в България (60-те – 80-те години на XX век)“ за тема за Вашата дисертация?

Защото именно през 60-те години започва да се виждат резултати от политиката на БКП към спорта и от Олимпийските игри в Мексико през 1968г. насетне България се нарежда сред сериозните спортни нации. Предишният период, изследван от колегата Мариан Гяурски, се характеризира по-скоро с редица неудачни реформи вследствие директното копиране на съветската система, докато за тези две десетилетия, по подобие на профилирането в рамките на СИВ, всяка социалистическа държава нагажда модела спрямо своите специфики.

Посрещане на Тодор Живков в олимпийско село в Москва’80

Обмислял ли сте да учите сходна специалност, но извън България?

Благодарение на програмата за обмен за студенти „Еразъм“ имах възможност да прекарам близо половин година в Загребския университет с изследователска цел. Освен с работата ми в местните архиви и библиотеки, престоят ми там бе оползотворен с различни семинари, свързани с моята тема. Техните наименования („Политика и пропаганда през XX век“ при проф. Хървойе Класич, „Антропология на спорта“ при проф. Горан-Павел Шантек и „Политически и социални аспекти на спорта“ при проф. Дражен Лалич) показват, че най-правилният подход към подобна тема е интердисциплинарния. Освен фактологията, успях да заимствам много неща по отношение на самото представяне на темата, които се надявам да мога да приложа тук.

Теодор Борисов на Палацо публико (Palazzo Pubblico)– центарлният площад в Сиена, Италия

Какво е мнението Ви за науката в България?

Мога да говоря само за хуманитарното направление, тъй като за останалите просто не съм компетентен. Това, което считам за основен минус е, че изследванията на българските хуманитаристи не се популяризират достатъчно в чужбина. Тук не говоря за участия на конференции или писане на статии за чужди списания, а за преводи на изследвания на чужди езици. Колкото и да ни се иска, никой западен изследовател няма да ни цитира или да е запознат с нашата работа, ако не му предложим труда си на разбираем за него език. Иначе е положително, че в последните години започна да се разчупва калъпа, според който историята е само политически, икономически и военни събития. Социалните явления, културата, бита и свободното време все по-често стават обект на изследвания и самия аз с голямо удоволствие чета всеки по-нетрадиционен труд в тази област.

Какви са бъдещите ви проекти?

Приоритет на този етап е докторската дисертация, която при успешна защита възнамерявам да издам като книга, а защо не впоследствие тя да бъде преведена на английски. В краткосрочен план трябва да отбележа излизането на съвместната ни книга със Светослав Марков „Отвъд България“. Тя се реализира със съдействието на сдружение „Българска история“ и в нея са показани 50 места от българската история, които могат да бъдат видени в нея. Нейната насоченост е изцяло туристическа и целта е, когато отивате в Рим или Мадрид да знаете, че освен Колизеума и музея „Прадо“ имате възможност да видите паметник на Иван Вазов и паметна плоча на Димитър Димов. Най-близкият обект е на по-малко от 2 часа извън София (в сръбския град Димитровград), а най-отдалеченият е създадения от български архитекти Национален театър в нигерийската столица Лагос, явяващ се копие на Двореца на културата и спорта във Варна. Надявам се тя да бъде интересна за читателите, които ще получат допълнителна мотивация да пътуват и да откриват поводи за национална гордост и извън пределите на страната.

По време на премиерата на „50 места от българската история отвъд България” със съавтора Светослав Марков (отляво)

Какво Ви вдъхновява в работата?

По подобие на всяка професия и журналистиката има своите предимства и недостатъци. Лично моето мнение е, че всеки човек може да бъде журналист, стига да познава спецификите на темата, която отразява и да има богата обща култура.

Стремежът ми е всеки спортен материал, който пиша, да може да се чете спокойно и от хора, които нямат отношение по темата и да им бъде интересен.

Именно възможността читателите да бъдат удовлетворени, след като прочетат и последния ред от статията, ме мотивира да се занимавам с тази професия.

Освен това тя ти дава възможност да говориш с хората, които довчера си гледал само по телевизията и това е допълнителната тръпка.

Теодор Борисов в студиото на Диема спорт за Евро 2016

Как си почивате след дългия работен ден?

Честно казано предпочитам активната почивка пред това да се излежавам в леглото. При всяка възможност гледам да чета странична на моите занимания литература, да слушам музика, да се срещам с приятели… Пътуванията също са ми голяма страст, но обикновено те не са свързани с почивка, а са подчинени на футболния туризъм. В тях посещението на дадена среща е обвързано с това да се разгледат колкото се може повече неща за краткото време, което имам в даден град като обикновено завършва с почиване от самата почивка обратно в София.

 

 

Със „Златната обувка” за голмайстор на Европа, спечелена от Христо Стоичков през 1990г.

Интервюто взе Яна Ненчева


Европейска нощ на учените 2022 г.: