Интервю с доц. д-р Росица Давидова

Преподавателската професия – мисия или предизвикателство

 

Модернизацията на съвременното българско образование дава шанс на българските ученици да бъдат обучавани като европейци, а на българските учители – да усъвършенстват своите компетентности и да бъдат на европейско равнище.

Създава се предпоставка за сравнимост на образователните системи в европейските страни и се дава възможност за мобилност на младите хора в Европа.


РЕКЛАМА:

***

Ученето е процес, който продължава през целия живот или както казва народът: ,,Човек се учи, докато е жив“. Тази народна мъдрост е особено актуална за учителската професия.

Решихме да ви срещнем с доц. д-р Росица Давидова, дългогодишен преподавател в ШУ „Епископ Константин Преславски“, където се подготвят високо квалифицирани кадри от преподаватели.

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Росица Димитрова Давидова и съм доцент във Факултета по природни науки на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”,специалност Зоология.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

От 1996 г. съм преподавател в Шуменския университет – утвърдено висше училище,единственият широкопрофилен държавен университет в Североизточния регион за планиране. Неговите специалности обхващат универсума на висшето образование, състоящ се от хуманитарни, природни, математически, педагогически и технически науки.В Шуменски университет се осъществява обучение в образователно-квалификационните степени професионален бакалавър, бакалавър и магистър, както и за придобиване на образователно-научната степен доктор, реализира се научноизследователска и художественотворческа дейност на съвременно ниво. Чрез Департамента за информация, квалификация и продължаващо образование са създадени необходимите условия за учене през целия живот.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Мисля, че първо се появи любовта ми към преподавателската професия, още от ученическите години. Че науката е нещото, с което искам да се занимавам, разбрах по-късно, когато започнах интензивно работа по проучване на черупчестите амеби – голяма група едноклетъчни организми, срещащи се почти навсякъде – сладководните блата, реки и езера, мъховете, горската настилка и почвите, крайморските пясъчни плажове, и за първи път видях под микроскоп разнообразните и очарователни черупчици, които те образуват.

Разкажете на читателите в каква насока работите и коя е последната Ви публикация?

Работя в областта на зоологията и по-конкретно на фаунистиката и екологията на различни групи безгръбначни животни. Научните ми интереси са насочени основно върху проучване на морфологичните и биологични особености, разпространение и екология на черупчестите амеби, както и върху изучаване на ектопаразитни членестоноги. Последната ми работа е свързана с проучване на структурата и динамиката на съобществата на акари, обитаващи гнезда на полубеловрата мухоловка. Занимавам се също така и с изследвания в областта на дидактиката на висшето и средното образование, което е свързано с преподавателската ми дейност в университета. Научните ми публикации са насочени към изучаване на проблеми на методиката на обучение в средното училище и повишаване квалификацията на педагогическите кадри, на качеството на обучение и подготовката на студентите биолози за професионална педагогическа реализация.

Какви предизвикателства срещате по отношение на работата с млади хора и при преподаването което е трудна задача в наши дни?

Младите хора са взискателна аудитория, която не може да бъде „лъгана”, с която трябва да бъдеш винаги обективен. Поради това, да спечеля доверието на студентите е едно истинско предизвикателство.

Предизвикателствата пред преподавателската професия са много (както пред всяка професия, разбира се) и едва ли бих могла да изброя всички – да помогна на студентите да запазят интереса си към науката биология и зоологията в частност, на фона на другите възможности, които им се предоставят, да мотивирам у младите хора непрекъснат стремеж към самоусъвършенстване, към инициативност и изобретателност, да ги стимулирам сами да търсят и обогатяват знанията си. В последните години най-голямото предизвикателство в работата ми със студентите – бъдещи учители, е да разкрия красотата на учителската професия и да „запаля” онази искрица, абсолютно необходима за тяхната успешна професионална реализация в българското училище.

 

Какво искате да предадете на Вашите студенти? Има ли нещо, което държите да се превърне в тяхно кредо?

Старая се да им предам всичко, което знам. Искам да им предам тази любов към зоологията и към преподаването, която изпитвам самата аз, увереността, че могат да бъдат успешни с професията, която са си избрали, и тук, в България.

Има ли много млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Не смятам, че са много, но има. В последните години се наблюдава засилване на интереса към науката и по специално към зоологията. Повече млади хора защитават дисертации в различни нейни области. Надявам се те да останат и да се реализират в България.Пред младите хора, занимаващи се с наука, има възможности, свързани преди всичко с финансиране по различни международни проекти, което позволява да се правят наистина качествени и ценностни проучвания.

За съжаление, не може да се каже същото за хората, насочили се към учителската професия. Интересът към нея все повече намалява, като причините за това са много – нисък авторитет на учителите в обществото, липса на ясни стандарти за кариерно развитие и мотивация за качествено изпълнение на задълженията, ниско заплащане на учителския труд и др. Преподавателският състав в средното училище застарява, а младите хора, ориентиращи се към тази професия, са малко.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

За да се занимаваш успешно с наука, трябва да си напълно убеден, че го искаш, трябва това да е твоя страст. Ако някой иска да се занимава с наука, никой не може да го спре и обратно – насила наука не се прави.

Да се занимаваш с наука в България не е лесно, но си струва. Бих казала на младите хора да не се колебаят, да опитат. Удовлетворението, когато постигнеш това, към което си се стремил, когато получиш очаквания научен резултат, е наистина голямо.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Преди всичко трябва да се върне доверието и да се промени отношението на обществото и държавата към науката. В България работят изключително добри, световно признати изследователи, които обаче постигат резултати благодарение само на своята отдаденост и любов към науката, без това да е подплатено с достатъчни финансови стимули. Това е и една от причините голяма част от младите хора да не виждат перспектива за своето развитие в науката.

Какво бихте пожелали на всички, студенти вече постъпили в университета и на тези, на които им предстои да прекрачат прага на тази институция?

Бих им пожелала да бъдат активни и ангажирани хора, да не се спират пред трудностите. Успехите, в която и да е област, не идват веднага, те са плод на продължителен труд, на постоянство и отговорност.

 

Интервюто взе: Красимира Желева

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: