Интервю с Пламен Физиев

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Пламен Петков Физиев, българин, 69 години, семеен, съпруга: Цветанка Физиева, син: Петко Физиев.

Доктор на физико-математичните науки с над 75 научни работи в областта на теоретичната и математичната физика, астрофизиката, квантовата теория, симетриите, класическата механика, теория на гравитацията, теория на специалните функции и т.н., отразени в над 200 научни публикации от различен вид, с над 900 цитирания, общ h-индекс 16. Вижте, например: https://scholar.google.com/citations?user=5y9exOcAAAAJ.

 


РЕКЛАМА:

***

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

След повече от 42 години работа като преподавател във Физическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ в момента съм на щатна постоянна работа във фондацията на Софийския университет „Теоретична и изчислителна физика и астрофизика”(ТИФА) и гостуващ изследовател в Лабораторията по теоретична физика на ОИЯИ, Дубна, РФ.

Фондация ТИФА като сдружение за обществена полза е призната за научна организация както от българския закон и съд, така и от Европейската комисия по наука, с която фондацията активно сътрудничи повече от 12 години.

За Софийския университет „Св. Климент Охридски” вижте: https://www.uni-sofia.bg/

За ОИЯИ, Дубна, РФ, вижте: http://www.jinr.ru/main-en/

За фондация ТИФА вижте: http://tcpa.theheunproject.org

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Това е романтична история. Преди да тръгна на училище моят баща ми прочете книжката на Елин Пелин „Ян Бибиян на Луната” и тя ме впечатли толкова много, че ме насочи към науката за цял живот.

Голяма роля за моето научно ориентиране изигра НАО „Юрий Гагарин“ в Стара Загора, която посещавах активно от 4. до 11. клас, участвайки в различни начални научни дейности: наблюдения на новопоявилите се изкуствени спътници на Земята, наблюдения на Слънцето, Луната и планетите, на слънчеви и лунни затъмнения, обработка на наблюденията и т.н., както и опитите ни с приятели да си правим телескопи и различни други уреди (микроскопи, модели на самолети и ракети, радиоприемници и др.), използвайки евтините брошури на Станция на младите техници към Двореца на пионерите в София, които си купувахме всеки месец от павилионите на РЕП. Смятам, че един от най-важните стимули за занимания с наука на тази възраст е да се предостави възможност на децата САМИ да създадат някакъв уред, свързан с науката и техниката, минавайки през всички етапи на неговото конструиране и изработка, както и да разберат принципите на неговото действие, разбира се, с помощта на възрастни. Основният стимул за човек в по-зряла възраст по същество е същият – той сам да прави наука. Затова считам, че насочването към науката трябва да се прави и поддържа от най-ранна детска възраст. Сега има много по-добри условия и средства за това, но не са много хоратаи институциите, които в днешна България го правят. Все пак е добре, че такива хора и институции не са се свършили напълно.

 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Имал съм три проекта във ФНИ на МОН под мое ръководство в миналото и съм участвал в двойно повече, но вече съм излязъл от тази фаза и сега участвам в проекти на ЕК чрез фондацията ТИФА или самостоятелно, както и в други проекти, които организираме или подпомагаме чрез фондацията ТИФА.

Основен двигател на заниманията с наука е заложеното от природата у всеки човек любопитство. То е характерно не само за хората, но и за животните като първично средство за оцеляване и на индивида, и на обществото. А дали обществото и неговите членове имат полза от заниманията с наука , е социален въпрос.

Каква е ползата от науката се определя от степента на развитието на обществото, възможностите му да реализира научните постижения и открития, както и от осъзната обществена необходимост от науката. Всеки обикновен човек има полза от науката. Нейното развитие е определящо за живота на човека и това днес е очевидно. В каква степен човекът реално получава полза от науката обаче зависи от обществото и неговите структури, а не от хората, занимаващи се професионално с наука. В интерес на последните е да влияят активно върху обществените процеси и нагласи както чрез труда си, така и чрез обществените си прояви.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Compact static stars in minimal dilatonic gravity, Modern Physics Letters A, , Vol. 32, 1750141 (2017), публикувана на 8 август 2017 г. отWorld Scientifc Publishing.

Тя е поредната статия по един многообещаващ модел на теория на гравитацията, който обобщава по сравнително прост начин Общата теория на относителността на Айнщайн и позволява от единна гледна точка да се обяснят тайнствените засега ефекти, свързвани с кодовите думи „тъмна енергия“ и „тъмна материя“. За целта се добавя едно специфично скаларно гравитационно поле – дилатон – определящо заедно с метриката на пространство-времето и поведението на гравитиращите тела при различни мащаби.

В тази работа се разглеждат нови ефекти от наличието на такова поле в неутронните звезди и се предсказват редица нови физически ефекти, а чрез съпоставяне с наблюдателните данни се получават нови данни за масата на това скаларно поле. Любопитно е, че на различни мащаби полето може да се проявява като поле с различна маса, нещо, което съм предсказал преди няколко години и е публикувано в Physical ReviewD 87, 044053 (2013).

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Разбира се, че има! Никоя страна не може да съществува без наука. Още от древността, да не говорим за днешните времена. Аз съм непоправим оптимист, но не съм склонен към „телешки възторзи“.

Днешната ситуация с науката в България е много специфична и трудна главно поради мисленето на самите хора, занимаващи се или опитващи се да се занимават с наука. Поне аз така виждам тези неща. Факторите за това са различни, но главният е наследеното от миналото мислене, което хората от науката не могат да прилагат успешно в днешните условия, защото условията се промениха рязко и много съществено.

От една страна изглежда, че сега държавата не полага грижите за науката и образованието, които, по спомени на някои, полагаше преди 30-40 години. Тогава се даваха безкритично доста по-големи средства от българската държава както за наука, така и за образование и практически нямаше други източници на финансиране. Например, на всяко българско дете държавата осигуряваше средства, за да бъде отличник едновременно по всички предмети в училище, но ефектът от това не беше точно такъв… На хората, занимаващи се с наука, се осигуряваха относително нелоши (сравнение с останалите) заплати, както и средства за пряка научна работа – апаратура, консумативи и т.н. Пропагандираше се авангардният характер на българската наука и нейните постижения, макар и скромни сравнение със световните. Въобще, науката се представяше като много престижна дейност и това караше много млади хора да се стремят към научна кариера, независимо от личните им способности за такава работа и без действително високи критерии за успехите им в науката. Резултатът: десетки хиляди „околонаучни“ работници в стотици институти с научни названия и минимален принос към световната наука… Но стремежът да се занимават с наука децата на тогавашните „елитарни“ кръгове (или по-скоро номенклатурни среди) осигуряваше добри средства за развитие на бюрократичните околонаучни институции. Сега всичко това вече го няма. И каква е реакцията на останалите все още научни среди? С една дума: непрекъснато вайкане и искания „да им се даде“ от Държавата… Как пък никой не се сеща да каже, че най-известните по света български учени са от времето преди Втората световна война, а на тях Държавата не им е давала много. Вярно, пращала ги е за година-две по Европа, а после – да се оправят сами. Но професорската заплата в СУ (тогава БАН – в днешния смисъл на това понятие като система от научни институти просто не е съществувала) е била близка до заплатата на висш офицер или министър… Обаче и онези професори не са били като сегашните… и то не само по количество!

Какво е сега обезпечаването на българската наука с пари за правене на наука може да се види на адрес:

http://ec.europa.eu/research/participants/docs/h2020-funding-guide/grants/applying-for-funding/find-a-call/h2020-structure-and-budget_en.htm

И за слепия е очевидно, че българските учени, поставени на една маса с европейските си колеги, НИКОГА преди не са имали достъп до такива средства.

Проблемът е, че болшинството от нашите учени не могат да се доберат чрез научната си дейност до тях. Или не умеят, или не могат да правят друго, освен да се вайкат и да чакат „да им се даде“. И не на последно място, повечето все още нямат необходимите връзки, ако не със световната, поне с европейската сериозна наука. А точно тези връзки биха осигурили и необходимите им средства за правене на наука у нас.

Необходимо е да се разбере най-после от всички, че науката няма национален характер, а е общочовешко постижение и огромно общочовешко предизвикателство. Според мен тя въобще е най-голямото смислено предизвикателство за човечеството. Тя трябва да се прави в онази точка на нашата малка Земя, в която условията са най-подходящи в момента. Аз не вярвам в поръчковите фундаментални научни открития и комерсиализацията на фундаменталната наука. А без фундаментална наука просто няма наука. Фундаментална наука се прави от даден човек само защото той не може да не прави наука и защото тя е смисълът и съдържанието на неговия живот! Често това изисква лишения и себеотрицание.

Заради това науката не е за всеки, дори не толкова заради образователната му подготовка или условията, в които така или иначе живее. Още по-малко науката е средство за облагодетелстване или забогатяване на занимаващите се с нея. Такъв е и световният опит, според мен недостатъчно познат у нас, който много често е дори погрешно възприеман.

 

Как оценявате работата на екипа си?

Като добра, но не достатъчно от гледна точка на възможното.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да. И винаги ще ги има! Като зам. декан по учебната дейност във Физическия факултет през 2002 г. направих справка колко студенти е приемал факултетът през годините от 1948 – 49 до 2001. Резултатът беше поразителен. При силно различни икономически условия през този период в България са приемани за студенти по физика годишно между 50 – 60 и до 300 – 380 души! Независимо от тази голяма разлика на бройката приети студенти, ежегодно са завършвали около 50 – 80 души, от които 20 -30 са наистина добри физици.

Моят извод е, че последните посочени бройки определят капацитета на България за обучение на добри физици годишно. Толкова има и сега, но при рязко свалено ниво на средното образование, което е сериозна пречка за нормално обучение в Университета. Падналото и в него ниво на преподаване също отблъсква младите хора от изучаване на трудни дисциплини като физиката, които не обещават добре обезпечена във финансово отношение кариера.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Науката е най-голямото предизвикателство за хората. Тръпката в науката не може да се сравни с нищо друго! Науката не е просто и лесно нещо и е само за много амбициозни, самоотвержени и почтени хора. Занимавайте се с наука само ако не можете да живеете, без да правите това!

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Преди всичко отношението на хората, занимаващи се с наука, към самата нея. Държавата трябва основно да преразгледа и промени законодателството, свързано с научната работа. Какво струват само безкрайните разправии за Фонд научни изследвания към МОН и безкрайните неуспешни опити за реформирането му? Никой не се сеща за очевидната истина… Корупцията във Фонд научни изследвания е заложена в самите закони и правилници, които определят неговата работа. Абсурдно е държавните пари за наука да се разпределят от учени, които са на работа в организациите, които получават тези пари! Точно това е същината на корупцията и проблемите на фонда. В никоя цивилизована страна не се прави така. Недопустимо е и държавни чиновници, които поради същината на работата им са обвързани с бенефициентите, да разпределят парите за наука. Това трябва да се прави от НЕЗАВИСИМИ, недържавни организации, които носят ясна и пълна отговорност, в това число и съдебна, за функционирането си. Иначе няма излизане от порочния кръг, който нежно наричаме „корупция“ с държавните пари за наука, макар че нелицеприятните конкретни прояви, които се крият зад този термин, би следвало да се наричат откровен бандитизъм, или поне кражба и присвояване на държавни средства.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Не. Не съм имал други поприща на дейност през живота си, освен преподаването и научната ми работа, както и нямам и не съм имал никога „свободно време“… Това не значи, че не обичам музика (не само класическата), купони и други развлечения, общуване с хора по всякакви поводи, обществена работа и т.н. – като всички нормални хора.


Европейска нощ на учените 2022 г.: