Интервю с Петър Гайдаров

ЧУЙ СТАТИЯТА:

 

Петър завършва Математическата гимназия в Пловдив и през 2015 г. е приет в университета “Кеймбридж”. В момента следва втора година със специалност чиста и приложна математика. Има редица постижения на национално и международно ниво, като най-големите сред тях са второ място на европейски и две втори места на световни конкурси за ученическа научна дейност. Понастоящем има две публикувани математически разработки, а в момента работи по трета. В бъдеще смята да продължи заниманията си с математика, но не изключва възможността да се прехвърли към по-приложна сфера.

Петър
Петър

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Здравейте, аз съм Петър Гайдаров от Пловдив. В момента съм студент в Кеймбридж, а преди да завърша участвах в състезания и конкурси по математика. За мен най-големите ми постижения до момента са поканата за участие на Нобеловите награда, това, че имам астероид, кръстен на мое име, както и двете научни разработки, които съм публикувал. Освен математиката, имам разностранни интереси, които включват участие в джаз-клуб, игра на карти и фризби.


РЕКЛАМА:

***

Как се породи интересът ви към науката и кога започнахте да се занимавате по-задълбочено с математика?

Още от малък имах интерес към математиката, може би заради баща ми, който е инженер. За първи път обаче започнах да участвам в регионални състезания едва в шести клас, а после и в национални, когато бях приет в Математическата гимназия в Пловдив след седми клас. В гимназията обаче срещнах много хора с подобни интереси и те ме окуражиха да задълбоча интереса си и да се занимавам сериозно с математика.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Според мен науката в България има бъдеще. През последните няколко години съм участвал в редица инициативи, организирани от Ученическия институт по математика и информатика, с цел да разпалят интерес към науката у колкото може повече млади хора. Много от тях решават да продължат образованието си в България или искат да се върнат, след като завършат. Мисля, че такива хора могат да помогнат изключително много за развитието на българската наука през следващите години.

Разкажете ни малко за международните форуми за млади учени, в които сте участвал.

През последните 2 години от гимназията основно се занимавах с работа по ученически разработки. Това ми позволи на участвам на 3 много големи международни форума. Първият от тях, Research Science Institute, се проведе в рамките на 6 седмици през лятото на 2014. Самата програма цели да събере перспективни ученици от различни държави в Масачузетския университет по технологии, където те имат шанса да общуват със световно признати учени и да усетят чувството да се занимават с научна работа под тяхно ръководство. Въпреки че школата не е със състезателен характер, в края ѝ се дават награди за най-добри разработки и най-добри презентации към разработките. Аз бях избран в топ 10 на най-добрите презентации. На този форум имах шанса освен да общувам с редица вече доказали се учени в сфери много различни от математиката, но и да се запозная с много млади, перспективни хора и да създам трайни контакти.

През есента на същата година участвах на Европейския конкурс за млади учени. През 2014 година той се провеждаше във Варшава. Събитието трае няколко дена и научните разработки на учениците се представят на плакат пред жури. Конкурсът също така е отворен и към широката публика, която може да научи за разработките от учениците. В него участват повечето европейски страни и няколко държави гостенки (Южна Корея, САЩ, Австралия и др.), всяка с по 3 разработки, което означава, че общо участващите разработки са над 100. Накрая се избират три първи, втори и трети места, но също толкова ценни са и спонсорските награди, които се присъждат за научна работа в сфери, които спонсорите подкрепят. На този форум спечелих втора награда, както и покана за присъствие на Нобеловите награди.

Третият голям форум, в който участвах, беше Intel ISEF. Този конкурс е световният еквивалент на Европейския конкурс и структурата им е много подобна. През 2015 година той се проведе в Питсбърг и имаше над 1700 участници. Конкурсът беше изключително успешен за мен, тъй като взех две втори награди по математика. По този начин станах най-успешният български участник както на европейския конкурс, така и на Intel ISEF.

Освен в конкурси за научни разработки, през гимназията участвах и в много състезания. Сред по-известните са Всерусийската олимпиада по математика, Балканската олимпиада по математика и Фестивал на младите математици (българско състезание с международно участие). На първите две състезания спечелих приз (втората най-висока награда) и бронзов медал съответно. Фестивалът обаче винаги ще бъде по-специален за мен, защото аз бях капитан на отбор, който сам бях сформирал и след драматичен финал спечелихме първото място.

Има ли млади хора около вас, които искат да се занимават с математика?

В университета съм заобиколен с хора, които имат интерес, както към чиста, така и към приложна математика. За момента все още не съм решил към кое ще се насоча аз самият. В България също познавам много хора, които имат интереси в тази област, но повечето от тези, които остават в България, предпочитат да се насочат към информатика, когато влязат в университет. За щастие, студентите, които учат в чужбина много по-често избират математика като тяхна специалност и задълбочават интереса си в нея.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

 За мен лично най-важно до момента от работата ми е било удовлетворението, което изпитвам, когато знам, че съм направил нещо значимо за науката (било то и малко). Ако и те изпитват този вид удовлетворение, смятам, че си струва да се ориентират към научна кариера. Аз самият, обаче, все още не съм решил дали искам да се занимавам с научна дейност и дали това ще бъде в България, или в чужбина.

Как един учен може да работи за българската наука, докато е в чужбина?

Не мисля, че за науката толкова голямо значение има в коя държава се извършва. В днешно време хората могат да поддържат лесно професионален контакт от различни континенти и комуникацията между български учен в чужбина с неговите колеги в България може да е ползотворна и за двете страни. Освен това, много българи в чужбина виждат живота си там като временна фаза и се надяват, след като завършат университет или създадат стабилна професионална мрежа от контакти, да се върнат в България, където да приложат наученото.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация е с дълго и може би не особено информативно заглавие за хора, които не се занимават с наука. В нея разглеждах възможни начини да се докаже хипотеза по въпрос, поставен от известния математик Пал Туран. Най-общо казано, въпросът е колко „далеч“ е един полином от това да бъде неразложим. Неразложимите полиноми са важни за математиката, тъй като те са един вид еквивалент на простите числа. Оказва се, че проблемът може да бъде сведен до работа с редици от нули и единици. Идеята на разработката е да намери причината тази хипотеза да е вярна, за да може едно бъдещо доказателство да се концентрира върху това. Този подход не е единствен по рода си и всъщност моят резултат надгражда над работата на трима други автори и коригира някои грешки, които те са допуснали.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Не мисля, че имам достатъчно добър поглед върху състоянието на науката в България в момента, за да мога да дам добър отговор.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Докато бях в гимназията, съм участвал в училищни отбори по футбол и хандбал, но никога не съм задълбочавал интересите си там. В момента не участвам в спортни отбори, но все още поддържам страстта си към играта на карти и фризби. Освен това в момента съм на позицията технически мениджър в джаз-клуба на моя колеж и често работата там ми помага да разнообразя натоварената ми програма в университета.

Носителите на 2-ра нарада от Европейския конкурс за ученически научни разработки EUCYS 2014: Aleš Zupančič – Slovenia, Paul Clarke – Ireland, Петър Милков Гайдаров – България. Снимка: EUCYS

Интервюто взе Адриана Диканчева


Европейска нощ на учените 2022 г.: