Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Милан Рашевски, архитект на 31 години, завършил магистърски степени във ВТУ Аахен и ТУ Мадрид, както и специализация в Токийския технологичен институт (Tokyo Institute of Technology).

Понастоящем се занимавам с приложна наука и изследвания в областта на механика на несвиваемите флуиди в БАН, проект, финансиран по програма Хоризонт 2020.

Също водя лекции към новооткритата магистърска програма по енергийна ефективност в УАСГ, както и в средни училища в България. Активен проектант съм и човек от практиката, който обаче държи да се развива, да инвестира време и енергия в науката и академичния свят.

Бъди спасител на науката:

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Представлявам Институт по механика към БАН, както и неправителствената организация Институт за нулево-енергийни сгради, които се занимават с теоретични и приложни научни изследвания.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Желанието дойде естествено заради добрата академична среда и условия, в които съм работил като студент. Знанията са капиталът на бъдещето, а всяко предприятие или човек, които не се развиват, ще бъдат отхвърлени от бъдещите пазарни и социални условия.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд „Научни изследвания“, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Работя по два проекта, одобрени от европейската комисия по програма Хоризонт 2020. Първият се казва InDeWaG (иницииран от българска страна или в частност – нашето проектантско бюро), а вторият се казва SDHp2m, където бяхме поканени от наши колеги от Дания след установяване на контакт.

Първият проект е с общ бюджет около 5 млн. евро и има за цел да развие нова фасадна технология със стъклопакети с циркулиращ флуид, които освен абсолютно прозрачна фасада, изпълняват функциите на слънчеви колектори и отоплителни/охладителни тела. Очаква се този продукт да повиши комфорта на обитаване, значително да намали разходите за охлаждане в големи офисни и административни сгради, както и да повиши дела на възобновяема енергия, произведена от самата сграда. Технологията се очаква да не е значително по-скъпа от конвенционалните фасади и да допринесе за постигане на стандарта за почти нулево-енергийни сгради (nZEB) в контекста на Директива 31 от 2012г. Проектът включва също изграждане на прототипна сграда в България до пролетта на 2018г.

Вторият проект е за внедряване на слънчеви топлофикации в България като доказала се технология в Западна Европа и скандинавските страни. Предстои изграждането на пилотни съоръжения с иновативен характер в община Горна Малина и в рамките на Топлофикация Варна (Veolia). Проектите ще са първи по рода си за Балканите, като в този в Горна Малина предстои да се използва ново и иновативно разположение на колекторите.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната публикация е със заглавие „Achieving nZEB using water flow glazing“. Беше съвместна публикация с автори от Испания и Германия, където беше разяснен потенциалът за спестяване на енергия, използвайки фасади с водни стъклопакети. Разяснен е балансовият енергиен модел. Накратко са представени различните стандарти nZEB за България, Германия и Испания.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката трябва да има бъдеще в България. Страната ни не разполага с кой знае какви подземни богатства и трябва да развива потенциал под формата на знание, като освен чисто теория, трябва да се инвестира в приложна наука и внедряване в другите отрасли за по-бърз ефект.

Как оценявате работата на екипа си?

Екипът е чудесен – както от българска страна, така и колегите от чужбина. Надяваме се да запазим добри лични и професионални отношения за бъдещи проекти.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Не достатъчно, но има. Условията, при които трябва да се развиват, не са благоприятни, а изискват сериозни усилия.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Ще ги подкрепя, но ще ги посъветвам да намерят най-добрия за себе си баланс между личен, професионален и академичен живот. Да бъдат упорити, спокойни и реалисти, че нещата не стават бързо и лесно, но с достатъчно воля и търпение могат да се получат.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Разбирането, че науката е нещо абстрактно и несвързано с живота и икономиката на страната. Разделянето между наука и бизнес. Държавната политика и предприемаческата култура на големите и средните предприятия. Научно-развойната дейност не бива да отсъства от финансите и акцентите на всяка сериозна организация, за да остане тя конкурентноспособна (включително държавата).

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Аз съм активен архитект-проектант, а науката, образованието и академичната дейност е паралелно поприще, на което поне засега, не мога да разчитам като основен поминък. Освен проектантска и научна дейност, съм професионален планински водач. В свободното си време се занимавам с музика, земеделие, фотография и астрономия.

Интервюто взе Виктория Недева-Атанасова