Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Михаил Тодоров, професор съм по математическо моделиране във Факултета по приложна математика и информатика към Техническия университет – София.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

РЕКЛАМА:

Тъй като вече отговорих на първата част от въпроса, ще се спра на втората. ТУ се занимава с обучение на студенти по инженерни направления,най-общо казано. Застъпени са и трите степени на обучение: бакалаври, магистри, доктори.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Тези неща само с палене не стават. Предпоставките са много: ген, семейна среда, обществена среда, реална оценка на амбиции и възможности. Ако трябва да градирам нещата, ще започна с учителите, които са ми преподавали в началния, прогимназиалния и гимназиалния курс, както и някои мои съученици, които ме амбицираха още в 6-и – 7-ми клас да чета научна литература, за която тогава още не бях дорасъл, и по-важното – да се мъча да я разбера. Интересите ми бяха канализирани строго. В магистърската степен на обучение във Факултета по математика и информатика към Софийския университет попаднах (и си допаднахме) на много стойностен научен ръководител, който на по-късен етап ми стана научен ръководител и на кандидатската дисертация (по новому образователна и научна степен „доктор”). Впоследствие имахме плодотворно научно сътрудничество в продължение на много години.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Да, имам. И в последната, и в предпоследната. Не мисля, че трябва дословно да му цитирам заглавието, но е по приложна математика, изучаване на свойствата и динамиката на нелинейни процеси от специален тип. Няма да навлизам в подробности, защото в колектива сме една дузина хора, разделени на тематични изследователски групи. Какъв ще е ефектът върху обикновения човек ми е трудно да гадая, нито кога ще се усети, но изследванията и евентуалните резултати и изводи от тях се намират на границата между приложната и фундаменталната наука.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Работя на няколко фронта с колеги от различни институти и държави. Последните ми публикации всъщност са няколко. Редактор съм и на научна литература. В последните години основно се занимавам с динамиката на вълнови и еволюционни процеси от специален тип и с математически методи и алгоритми за нейното изучаване. Това са тип обратни задачи: имаме реален или поне реалистичен проблем, но не знаем как да го решим с формални математически средства. В стандартната образователна математическа литература обикновено е обратно, т.е. подходът е да се изучават прави задачи.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Бъдещето на науката в България е функция на бъдещето на България. Ако има устойчиви перспективи и планове за развитие на страната, то българската наука ще си намери мястото. В последните години ситуацията е твърде неясна и това ме кара да се въздържа от прогнози. Не говоря за себе си. Става дума за обществото.

Как оценявате работата на екипа си?

Екипът е съставен от професионалисти. Имаме разделение на труда. Периодически обменяме информация. Пишем статии, изнасяме научни съобщения и организираме семинари и конференции.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

За всеки влак си има пътници. Естествено че има, но тук не става дума само за желание или хоби, а за мотивация. Ето това е трудното. Най-добре е да ги има и двете.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

В едно общество с изградена ценностна система излишни хора няма, нито хубави или лоши професии. Препоръката е кратка: занимавайте се с това, с което ще бъдете полезни на себе си. Ако го постигнете, то бъдете сигурни, че ще бъдете полезни и на обществото и вашата професия е най-хубавата, независимо от естеството ѝ.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Просто трябва да заеме нишата, която ѝ се полага. Преди това обществено-икономическите взаимоотношения трябва да се нормализират и да тръгнат устойчиво напред и нагоре. Иначе науката си е наука. Важно е кой я прави и защо.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Да, аз не съм робот, нито аватар и съм като всеки нормален човек. Нямам свободно време, защото отдавна съм престанал да ходя на работа по задължение. Това не ми пречи да работя постоянно и да почивам „активно”.