Интервю с Миглена Иванова

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Миглена Иванова. Работя като главен асистент в секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ) e създаден през 2010 г. след обединението на Етнографския институт с музей и Института за фолклор при БАН. Утвърден е като водеща институция в областта на етнологията, фолклористиката и културната антропология. Обучава докторанти и осъществява музейна, изследователска, експертна и научно-приложна дейност. ИЕФЕМ има редица успехи в провеждането на национални и международни конференции, в издаването на сборници, монографии и реферирани периодични издания, в организирането на изложби, както и в осъществяването на различни проекти, включително и с престижно чуждестранно финансиране. Част от Института са също Националният етнографски музей, два специализирани архива и три библиотеки.


РЕКЛАМА:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Бях студентка в първи курс в СУ „Св. Климент Охридски“. Колеги, които бяха и близки мои приятели, ме поканиха на една от сбирките на кръжока по фолклор, ръководен от вече покойния проф. Тодор Ив. Живков. Именно той запали за занимания с наука и мен, както и много други колеги.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд „Научни изследвания“, как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?

Има два проекта, одобрени в последната сесия на Фонда от 2016 г., в които участвам:

–                 Опазване на културното наследство – анализи, документи, практики– проект с базова организация ИЕФЕМ-БАН и научен ръководител проф. д.изк. Мила Сантова

Анализът на културното наследство в неговата цялост е една от най-актуалните проблематики днес. Амбицията на екипа е да допринесе за развитието на научна рефлексия по тези въпроси, като разгледа българската ситуация в светлината на цялостното опазване на наследството и перспективата на устойчивото развитие. В центъра на изследователското внимание са международните и националните документи за опазването на културното наследство и практиките на тяхното приложение, дебатите, свързани с това приложение, и особено актуализацията на някои постановки, така че те да отговорят на предизвикателствата на съвременната ситуация, характеризираща се например с повишени изисквания по отношение на видимостта на наследството; за въвличане на самите носители в опазването на културното наследство; за извличането на нова стойност от наследството и превръщането му във фактор за развитие; за отчитането на влиянието на неблагоприятните фактори и промени върху процеса на опазване на културното наследство и т.н.

Очаква се успешната реализация на проекта да допринесе за по-цялостното осмисляне на културното наследство, на неговото място и на начините на функционирането му в съвременността.

 

 

–                 Местно производство, облекло и езиково богатство (Принос към историческата лингвистика и антропологията на облеклото)– проект с базова организация Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и научен ръководител проф. д-р Маргарет Димитрова, в който ИЕФЕМ-БАН е партньорска организация.

Проекът предвижда електронно издание (факсимилно и наборно с научен апарат), както и анализ на свод от слабо познати архивни документи от 1888 и 1889 г., съхранявани в Научния архив на БАН и отнасящи се до облеклото от края на ХІХ в. Данните в тези ръкописни документи и илюстративните фотографии са ценно свидетелство за начина, по който дрехата и говоренето за нея се свързват с конкретни локални, личностни и групови идентичности. Основната идея на проекта е през призмата на облеклото да се очертаят както трайността, така и променливостта на представите за идентичност.

Значителният обем на изворовия свод и сложността му като ръкописен масив, състоящ се предимно от административни описания на хиляди, произведени най-вече в домашни условия, разновидности на облекло, както и нуждата от съпоставки с други извори водят до необходимостта от цифровизация на архивните документи. Предвижда се те не само да се издадат като извори в електронен вид, но и носената от тях информация да се преструктурира и анализира по определени критерии, за да се достигне до ново знание в различни посоки. За целта избрани лексикални единици, които представляват интерес от етноложка, историческа, културоложка и езиковедска гледна точка, ще бъдат снабдени с метаданни, за да може да се търси по определени параметри и да се генерират нови корпуси от информация. Така ще се улесни и ускори комплексното проучване на свода, което иначе заради своята трудоемкост, многопластовост и комплицираност не би могло да доведе бързо до мащабни, интердисциплинарни по своята природа, прецизни обобщения и сравнения.

В резултат на това проучване ще се достигне до нови знания както за технологиите на изработване и функциите на облеклото от края на XIX век, така и за по-доброто изследване на натрупаното езиково богатство в тази сфера, като се произведат речници на специалните термини, снабдени с богата енциклопедична информация. Ще се очертаят важни аспекти на историята, културата и езика, сред които използването на традиционното облекло като  символ, а също така и постепенното формиране в този период на административен езиков стил и речеви практики сред българските държавни служители на регионално и на най-високо държавно ниво.

Моля да ни разкажете повече за последната си публикация.

Заглавието на последната ми публикация, която излезе в Германия, е малко дълго: The Dark Legacy of the South. Traumatic Memory, Silence and Recollection of the 1946–47 FamineAmong the Gagauzs and Bulgarians from Bessarabia.Засега съм получила само електронно копие на публикацията; очаквам в скоро време да получа и целия брой на списанието, в което е публикувана.

Статията е резултат от многогодишната ми теренна работа в Бесарабия и анализира начина, по който днес българите и гагаузите от Бесарабия помнят и осмислят големия глад (т.нар. голодовка), на който те или техните предци са били подложени през 1946-1947 г., непосредствено след Втората световна война. Нечовешките страдания по време на глада, смъртта на много от местните хора, както и разпадът на цялостния предишен начин на живот и последвалата колективизация на земята са оставили траен и болезнен спомен у следващите поколения.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Има и за тази цел трябва да се осигурят както приемственост, така и условия за изява на най-креативните идеи.

Как оценявате работата на екипа си?

Работя в рамките на няколко екипа. Смятам, че това, което правя, е важно; иначе не бих се занимавала с него. Особено ценя работата си по интердисциплинарни теми, които изискват и интердисциплинарни екипи – тя ми дава възможност едновременно да задълбоча познанията си като тесен специалист в определена област, да разширя познанията си, като придобия познания от сходни или дори доста различни области, и да контактувам с широк кръг от колеги. В резултат на това имам възможност значително да разширя собствените си хоризонти.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Има, но стават все по-малко и все повече се налага да се полагат специални грижи за привличането им.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Че трябва да се занимават с наука, но заедно с това трябва да се борят и за подобаващо обществено признание на своя труд.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Необходимо е да се преоцени значението на научните изследвания, визията за развитието им, както и начинът на тяхното организиране и финансиране. Проектният принцип е чудесен, но трябва да се мисли и работи задълбочено по линия на дългосрочното планиране и осигуряване на приемствеността. Не всичко в науката може да стане за 2, 3 или дори 5 години, колкото обикновено трае един проект. Освен това ефектът от резултатите, постигнати по най-перспективните и най-добре осъществените проекти, трае поне няколко години, а понякога и десетилетие след края на проекта. Когато разчитаме само на проектния принцип за финансиране, рискуваме да не оползотворим тези резултати. Доказалите се научни колективи трябва да получат и последващ шанс за развитие, а не да се окажат пред разпад веднага след края на проекта.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Занимавала съм се също така с преподавателска и преводаческа дейност. Любимото ми хоби е фотографията, което нерядко ми помага и в научната ми дейност. Най-релаксиращи за мен обаче са разходките сред природата и практикуването на фотография в планинска среда.


Европейска нощ на учените 2022 г.: