Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Калина Николова-Ганева, доктор по биология, специалност Имунология. Бакалавърската си степен по Молекулярна биология, а също и Магистърската – по Биохимия,  получих в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“. В момента съм на длъжност главен асистент към Отдел имунология в Института по Микробиология към БАН.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Научната институция, която представлявам, е Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН. Той е водещ в областта на приложната микробиология, както и в областта на генетиката, биохимията и ултраструктурата на микроорганизмите. Лабораторията по експериментална имунология, в която работя, е част от Отдел имунология към института. Основната научна дейност на лабораторията е свързана с нови in vitroподходи за специфично потискане на патологични имунни клетки в автоимунни и алергични заболявания, както и използването на хуманизирани миши модели на човешки заболявания (алергии, автоимунни заболявания – системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит, множествена склероза, диабет).

РЕКЛАМА:

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

В интерес на истината никога не съм предполагала, че ще се занимавам активно с научна дейност. След като защитих дипломната си работа, получих предложение да продължа да работя и да направя дисертация по тема, която беше продължение на дипломната ми работа. Проектът се оказа извънредно интересен, аз бях много ентусиазирана от работата и резултатите по него и предполагам, че точно тогава у мен се породи трайно желание да се занимавам с научна дейност. В Института по микробиология работя от десет години.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

В момента има одобрен проект от научната сесия в помощ на млади учени със заглавие „Епигенетично модулиране на развитието на системен лупус еритематозус при миши пристанов модел на заболяването”. Епигенетичните модификации представляват наследствени изменения в генната експресия, които не водят до промени в генетичния код. Редица научни разработкипосочват фолиевата киселина като важен модулатор на генната експресия. Системниятлупус е комплексно автоимунно заболяване. Използването на  мишиямодел за модулиране развитието на лупуса по епигенетичен път е от значение заприлагането на бъдещи терапии за коригиране на генетични дефекти на молекулярнониво.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Заглавието на последната ми публикация е “Targeted silencing of DNA – specific B cells combined with partial plasma cell depletion displays additive effects on delaying disease onset in lupus-prone mice“. В статията е представено научно изследване за нов подход за лечение на автоимунното заболяване – системен лупус върху миши модел.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Разбира се, аз смятам, че науката в България има бъдеще. Силно вярвам в научния потенциал на учените у нас. Според мен бъдещето на науката в България е тясно свързано с колаборации с други страни от европейския съюз и извън него.

Как оценявате работата на екипа си?

Бих оценила работата на колегите, с които работя, с най-висока оценка. Всички те са професионалисти в областта си, със сериозен научен опит, натрупан както от научна работа в България, така и от специализации в чужбина.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Мога с радост да потвърдя, че има доста млади хора, които намират научната работа в областта на автоимунитета за интересна и биха се занимавали сериозно с научна дейност. Една част се реализираха успешно в чужбина, а други вече са част от нашия екип.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Бих ги посъветвала да не се отказват от мечтите си, да вярват повече в себе си. Науката има нужда от колкото се може повече млади хора, които са запазили научния си ентусиазъм и вдъхновение, с които биха допринесли за развитието на науката в България.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Основната промяна, която би довела до увеличаване броя на младите учени в България, е във финансирането. В момента ниското заплащане е главната причина много млади хора да се откажат да се занимават с наука. Също така смятам, че има недостатъчна информираност в обществото по отношение на научните изследвания – защо се провеждат, какви са резултатите, с какво науката допринася в живота на хората. Ако тази информация е пo-достъпна това би променило отношението на обществото към хората, занимаващи се с наука, както и към науката като цяло.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Свободното време прекарвам най-вече със семейството си. Обичам да ходя на планина, да карам колело или да чета книги.