July 7, 2020
Начало » 100 лица зад българската наука Интервю НАУКА Наука

Интервю с Калина Николова-Ганева

Денис Топов публикувано на юни 5, 2018
0


Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Калина Николова-Ганева, доктор по биология, специалност Имунология. Бакалавърската си степен по Молекулярна биология, а също и Магистърската – по Биохимия,  получих в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“. В момента съм на длъжност главен асистент към Отдел имунология в Института по Микробиология към БАН.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Научната институция, която представлявам, е Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН. Той е водещ в областта на приложната микробиология, както и в областта на генетиката, биохимията и ултраструктурата на микроорганизмите. Лабораторията по експериментална имунология, в която работя, е част от Отдел имунология към института. Основната научна дейност на лабораторията е свързана с нови in vitroподходи за специфично потискане на патологични имунни клетки в автоимунни и алергични заболявания, както и използването на хуманизирани миши модели на човешки заболявания (алергии, автоимунни заболявания – системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит, множествена склероза, диабет).

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

В интерес на истината никога не съм предполагала, че ще се занимавам активно с научна дейност. След като защитих дипломната си работа, получих предложение да продължа да работя и да направя дисертация по тема, която беше продължение на дипломната ми работа. Проектът се оказа извънредно интересен, аз бях много ентусиазирана от работата и резултатите по него и предполагам, че точно тогава у мен се породи трайно желание да се занимавам с научна дейност. В Института по микробиология работя от десет години.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

В момента има одобрен проект от научната сесия в помощ на млади учени със заглавие „Епигенетично модулиране на развитието на системен лупус еритематозус при миши пристанов модел на заболяването”. Епигенетичните модификации представляват наследствени изменения в генната експресия, които не водят до промени в генетичния код. Редица научни разработкипосочват фолиевата киселина като важен модулатор на генната експресия. Системниятлупус е комплексно автоимунно заболяване. Използването на  мишиямодел за модулиране развитието на лупуса по епигенетичен път е от значение заприлагането на бъдещи терапии за коригиране на генетични дефекти на молекулярнониво.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Заглавието на последната ми публикация е “Targeted silencing of DNA – specific B cells combined with partial plasma cell depletion displays additive effects on delaying disease onset in lupus-prone mice“. В статията е представено научно изследване за нов подход за лечение на автоимунното заболяване – системен лупус върху миши модел.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Разбира се, аз смятам, че науката в България има бъдеще. Силно вярвам в научния потенциал на учените у нас. Според мен бъдещето на науката в България е тясно свързано с колаборации с други страни от европейския съюз и извън него.

Как оценявате работата на екипа си?

Бих оценила работата на колегите, с които работя, с най-висока оценка. Всички те са професионалисти в областта си, със сериозен научен опит, натрупан както от научна работа в България, така и от специализации в чужбина.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Мога с радост да потвърдя, че има доста млади хора, които намират научната работа в областта на автоимунитета за интересна и биха се занимавали сериозно с научна дейност. Една част се реализираха успешно в чужбина, а други вече са част от нашия екип.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Бих ги посъветвала да не се отказват от мечтите си, да вярват повече в себе си. Науката има нужда от колкото се може повече млади хора, които са запазили научния си ентусиазъм и вдъхновение, с които биха допринесли за развитието на науката в България.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Основната промяна, която би довела до увеличаване броя на младите учени в България, е във финансирането. В момента ниското заплащане е главната причина много млади хора да се откажат да се занимават с наука. Също така смятам, че има недостатъчна информираност в обществото по отношение на научните изследвания – защо се провеждат, какви са резултатите, с какво науката допринася в живота на хората. Ако тази информация е пo-достъпна това би променило отношението на обществото към хората, занимаващи се с наука, както и към науката като цяло.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Свободното време прекарвам най-вече със семейството си. Обичам да ходя на планина, да карам колело или да чета книги.




Актуално
Доставени с дрон сапунени мехурчета могат да помогнат за опрашването на цветя
bgnauka юли 6, 2020
Делфините могат да се научат от връстниците си как да използват черупки, за да ловуват
bgnauka юли 6, 2020
Прочети още
- Advertisement -

Вие четете
Интервю с Калина Николова-Ганева
Сподели 0 коментара
- Advertisement -


Получи имейл при нов подкаст и брой на БГ Наука

Получавате на имейла си всеки нов пост свързан с подкаста и всеки нов брой на БГ Наука.