Интервю с гл. ас. Иван Дюлгеров, арабист и преподавател в СУ

Снимка с четирима негови студенти в Катар през пролетта на тази година като треньор на отбора на СУ по дебатиране (Иван Дюлгеров е вторият отляво)

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Иван Дюлгеров. Работя като главен асистент по арабска фонетика и лексикология в катедра „Арабистика и семитология“, която е част от Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Занимавам се с проблемите на арабистиката и поне отчасти на ислямознанието, най-вече в езиковедския му аспект, вече повече от 22 г.

Какви са причините, поради които отпадат толкова много първокурсници от катедрата по арабистика?

Този проблем действително е сериозен. Уверявам Ви, че той редовно се обсъжда в катедрата, при това подробно и задълбочено.

Личното ми мнение обаче е, че направените промени не засягат същината на проблема. Основната причина според мен е в слабата мотивация, в липсата на адекватна представа и нагласа за работа в академична среда, в отсъствието на навици за изучаване на чужди езици.


РЕКЛАМА:

***

Бихме могли да преосмислим, разбира се, преподавания материал, да го редуцираме, да облекчим студентите, да внесем корекции в критериите за оценяване и т.н.

И все пак се питам дали това би дало мотивация на немотивираните, дали то би направило студенти онези, които макар и да са се озовали в университета, ни най-малко не са готови да мислят като такива?! А и каква услуга ще направим на истинските бъдещи арабисти, ако се откажем от високите критерии?! По този начин ли ще стимулираме тяхното академично и професионално развитие?!

Смятате ли, че сегашният екип на катедрата може да подготви качествени кадри, които да развиват българската арабистика в бъдеще?

Всички знаем поговорката, че „Никой не е съвършен.“ Арабите казват, че „Само Бог е съвършен.“ Така че и екипът на катедрата ни не е, разбира се, съвършен. Но когато говорим за бъдещето на българската арабистика, трябва да имаме предвид, че основният проблем не е и не би могъл да бъде в сегашния екип. Повечето от преподавателите ни, били те щатни или хонорувани, са били и мои преподаватели. И аз убедено смятам, че дължа много на тях. Почти всички останали членове на катедрата са на практика мои връстници, а научната им продукция вече е много солидна. Ето защо към момента преподавателският и научният ни потенциал действително е много надежден. Въпреки това съм песимист за бъдещето, защото не виждам как след време този висок потенциал би могъл да бъде продължен.

Тревога будят според мен и перспективите за развитие на арабистиката и ислямознанието у нас от гледна точка на методиката и приоритетите. Понеже сме органична част от един от двата филологически факултета в Софийския университет, то и повечето дисциплини, които преподаваме, са филологически, т.е. езиковедски и литературоведски. Но актуалните проблеми на съвремието ни, ако щете, дори и академичната конюнктура в редица западни университети по отношение на близкоизточните изследвания, а защо не и тенденциите в пазара на образованието, подтикват към известно преосмисляне на съотношението между филологически и обществоведски курсове. Всъщност това важи за изтокознанието като цяло. Опасявам се, че ако в бъдеще не се постигне добър баланс между двете направления и ако по някакъв начин обществоведският сегмент вземе превес, това неминуемо ще се отрази отрицателно на квалификацията и експертизата на новите поколения арабисти. Защото българските арабисти се отличават с високото си ниво на филологическа подготовка, със забележителното си владеене на езика. Впрочем към настоящия момент всеки един от преподавателите в катедрата ни, независимо от тясната си научна специалност и курсовете, които води, е изключително добре подготвен и във филологическо отношение. Същото може да се каже и за изявените ни млади арабисти, които вече са завършили или на които им предстои да завършат.

Кое Ви подтикна да се занимавате с лексикално-семантичната система на Корана?

Не е пресилено да се твърди, че Коранът стои в основата на т.нар. арабоислямска цивилизация. Това със сигурност е вярно, ако се има предвид фактът, че традиционната арабоислямска хуманитаристика е пряко свързана с интереса към него като към свещен текст, със стремежа да бъде разбиран и съхраняван. Понеже за вярващия човек с ислямска идентичност няма по-силен аргумент за истинност и легитимност от съдържанието на Божието слово. Искам да подчертая колко важно е да се изследва Коранът. А що се отнася до лексикално-семантичната му система, то това е онзи водещ аспект от съдържанието му, който е достъпен за семасиолозите (които се занимават със значението на думите), и без овладяването на който Коранът изглежда трудно разбираем или дори неразбираем.

В своя дисертационен труд за придобиване на титлата „доктор“ сте коментирали понятието „дийн” през призмата на Корана. Смятате ли, че в тълкуването на свещения текст се крие неговото разбиране?

Аз предпочитам да казвам, че в дисертацията си съм изследвал кораничната представа за религия през призмата на понятието дийн. Религията е много мащабна същина, която най-често е различна в различните културни пространства. За някои тя например е строго разграничима от политиката, докато за други всичко е религия.

В опит да отговоря на въпроса Ви, бих желал да подчертая, че от чисто методологични съображения умишлено се въздържам да асоциирам работата си с трудовете, принадлежащи към ислямската тълкувателна традиция. За сметка на това обаче системно се позовавам на тази традиция, търся и често намирам подкрепа от нея, на свой ред също оказвам такава, особено по отношение на някои справедливи, но позабравени и маргинализирани становища.

Ако от въпроса Ви прозира и известен скептицизъм относно възможността Коранът изобщо да бъде разбиран, то бих казал, че този текст действително изисква пълно интелектуално себераздаване. Не е възможно свеждането на всичко видимо и невидимо, ведомо и неведомо до един единствен източник-създател и напътстващ да не е обвързано с максимално възможна абстрактност. Освен това фактът, че най-ранните тълкувателни трудове са се появили поне стотина години след появата на Корана, и то далеч не в Мека или в Медина, а в земите на съвременен Ирак, също трябва да се отчита. Защото лексикално-семантичната система е онова езиково равнище, което най-трудно се поддава на регулация. Искам да кажа, че живелите по-късно и на друго място ранноислямски тълкуватели няма как да са били естествено запознати с лексикално-семантичната система на Корана, не е възможно да са били нейни носители.

От друга страна обаче сам Коранът назовава себе си по начин, който ни най-малко не кореспондира с тезата, че е неразбираем. Коранът нарича себе си „ясно предписание“, „напомняне“, „низпославано на части“ и „на ясен арабски език“, за да „изведе хората от мрака и да ги насочи към светлината“. Той е обръщение „към вярващите“, но и „към всички хора“.

С какво Вашият труд допринася за българската наука?

В научната литература на български език действително не липсват текстове, посветени в една или друга степен на Корана. Проблемът за дийнсъщо е бил засяган поне в едно наскоро публикувано изследване, автор, на което е д-р Кадир Мухаммед. Но във всички тези случаи се касае за същностно различни изследвания, които не са посветени на лексикално-семантичната система на Корана и не си служат с методология, която да е сродна или подобна на използваната и наричана от мен интратекстуална методология. Аз изследвам самия кораничен текст, най-често Коранът се възприема през погледа и чрез инструментариума на една или друга не непременно органично производна на Корана традиция, била тя западна или източна.

Ето защо смея да заявя, че в рамките на родните ни арабистика и ислямознание, изследването ми е едно ново начало, но само по отношение на кораничната семантика, защото то иначе много разчита както на постиженията на арабското ни езикознание, така и на базовите изследвания в ислямознанието ни като цяло.

За съжаление на този етап изследването ми не може да бъде поставяно в контекста на западните изследвания, просто защото е написано на български език. Иначе доколкото ми е известно, там то също няма свой аналог и/или прецедент. Иска ми се да вярвам, че същинската работа в тази насока тепърва предстои.

Разкажете ни повече за последната си публикация.

Това е студия със заглавие „Религията на Бога в синтез“. Тя представлява преработен вариант на един от параграфите в трета глава на дисертацията ми. Посветена е основно на кораничния израз „и религията бъде на Аллах“ (2: 193). Тезата ми е, че тук „религия (дийн)“ не би могла да е в значение на „Божи закон“, тъй като, последният не може да е следствие от действията на човека. Изводът, че актуалното значение е „индивидуална религия, дела, посвещавани на Бога“, опровергава най-често застъпваното от традицията становище, че въпросното знамение означава „ислямът като религиозен закон и идентичност да властва на земята“. Всъщност разгледано в по-пълния му вид, знамението (2: 193) гласи: „Сражавайте се с тях докато не ще има възпиране [от религията] и религията бъде на Аллах“. Видно е, че тук краят на сражаването настъпва с края на възпирането от религията, а резултатът от края на възпирането е състояние, при което религията се превръща в религия на Бога.

Тази студия е в крайна сметка за кораничните основания за джихада. Тя е опит да се аргументира схващането, че джихадът не се мотивира от неверието, още по малко — от друговерието, а от най-тежкото според Корана обезправяване на човека, а именно от лишаването му от правото да се стреми към своето отвъдно спасение. Тя е и за възстановяването на хармонията на индивида с вселената посредством прилагането на Божия закон, при което религията на вярващия се превръща в религия на Бога.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната си дейност?

Освен с преподавателска и изследователска работа съм се занимавал активно и с преводаческа и консултантска дейност в продължение на дълги години. В средата на 90-те бях за около една година преводач-говорител в Българското национално радио. Превеждал съм религиозна и художествена литература. Придружавал съм различни делегации у нас и в редица арабски страни. Имам много скромен опит и като синхронен преводач в кабина. Всичко това е отнемало огромна част от енергията ми. През последните години се занимавам преимуществено с преподаване на арабски език посредством една практическа и две теоретични езиковедски дисциплини, както и с изследване на оригиналния арабски текст на Корана.

Интервюто взе Лаура Сани


Европейска нощ на учените 2022 г.: