Интервю с Илиян Коцев

Бихте ли се представили на нашите читатели?

 Казвам се Илиян Коцев и съм главен асистент към Институт по океанология „Проф. Фритьоф Нансен” – БАН, гр. Варна. Доктор съм от 2014г. Сферите, в които работя са ГИС и картография, морска геоморфология и морски ландшафтни изследвания. Завършил съм Стокхолмски университет с магистратура по Анализ на ландшафта чрез дистанционни методи, ГИС и картография. Преди това през 2008 г. завърших друга магистратура по Физическа география и Ландшафтна екология в Софийски университет, геолого-географски факултет, катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда”. Там, в геолого-географския факултет, придобих и бакалавърската си степен по Географияпрез 2006-та год. Бил съм стипендиант на WorldFederationofScientists, както и на InternationalAssociationofGeomorphologists, aпрез 2013 година спечелих наградата за най-добър млад учен на БАН до 30-годишна възраст в направление „Климатични промени, рискове и природни ресурси”съвместно с главен асистент д-р Георги Гаджев от Националния институт по геофизика, геодезия и география.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

 Работя в Институт по океанология „Проф. Фритьоф Нансен” – БАН, гр. Варна, секция „Динамика на бреговата зона”. Институтът е една от „белите лястовици”, ако мога така да се изразя, в структурата на Академията, които не се борят за своето оцеляване, а напротив – процъфтяват. През 2016 година институтът е имал близо 40 текущи международни и национални проекти, както и договорни задачи с държавни институции и частни компании. При научен персонал от малко под 40 души това си е върхово постижение (става въпрос само за асистенти, главни асистенти, доценти и професори, имаме и друг персонал разбира се, но те не са учени). Ние сме един от водещите институти на БАН по привличане на външни средства. Работим в сферата на морската консервационна природозащита, оценка на рибните запаси в Черно море, морската екология и биология, морската химия и физика, изследваме процесите на разрушаване и ерозия на брега, динамиката на плажовите ивици и т.н. Ние сме институцията, която провежда мониторинга на водите на Черно море. От наши данни зависи работата на пет министерства що се касае до морето – МОСВ, МРРБ, Военното министерство, МЗХ и Министерство на транспорта. Работим непрестанно по съвместни проекти и договори с Басейнова дирекция за Черноморски регион, Изпълнителна агенция морска администрация, Агенцията по рибарство и аквакултури, службите на черноморските общини, областните управи в Добрич, Варна, Бургас и т.н. И най-накрая, но не на последно място – Институтът по океанология е мястото, където е позициониран Националният център за океанографски данни, който е порталът чрез който се извършва обменът на данни за Черно море на международно ниво. Тези национални центрове в морските държави са инициатива на Междуправителствената океанографска комисия при ЮНЕСКО, а проф. д-р Атанас Палазов е бил двукратно заместник-председател на въпросната междуправителствена комисия. Да уточня – има толкова заместник-председатели, колкото и континенти, като задълженията на тези заместници е да координират оперативните океанографски дейности на съответния континент. Тоест, може да се каже, че двукратно вече бившият директор на Института по океанология е ръководил океанографските дейности в Европа – не Великобритания, не Германия, не дори Холандия или някоя скандинавска държава, А БЪЛГАРИЯ.


РЕКЛАМА:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

През 2006 година, когато ме приеха магистратура в Софийски университет. Тогава реших дипломната ми работа да е на крайбрежно-морска тематика. Свързах се учени от Института по океанология във Варна и се оказа, че има възможност да започна докторантура след като завърша, както и че положението при тях откъм заплащане, отпуски, социални привилегии и др. е много добро. И така, 11 години по-късно вече съм главен асистент там.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

 През 2016 не съм участвал в проектопредложения към Фонда, защото ми бе възложено да координирам един доста трудоемък съвместен проект с нефтодобивната компания Тотал. Целта на проекта е да се издаде книга – своеобразен богато илюстриран атлас-албум на чувствителността (екологична, социално-икономическа и културно-историческа) на българската Черноморска крайбрежна зона и прилежащия плитководен морски участък във връзка с проучванията за и евентуалния добив на нефт и газ. Ползите от този атлас ще бъдат, че черно на бяло, със знанието на държавните институции и най-вече на МОСВ, ще бъдат регламентирани уязвимите места, които следва да се опазват приоритетно, в близост до които не може да бъде позволено проучването, добивът и транспортирането на нефт и газ и където следва да се действа моментално в случай на нефтени разливи. За обикновения човек това означава гаранция за чистотата на морето, опазване на рекреационните ресурси и райските кътчета по крайбрежието, поне що се отнася до проучване, добив и транспорт на нефт и газ.

 С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

 Последната ми публикация е на английски и е със заглавие „Landscape-based approach to identification of shallow seabed habitats. Case study: central sector of the Bulgarian Black Sea coastal zone”. Касае се за приложение на ландшафтно-екологичните подходи при картиране на дънни морски местообитания, т.е. как от едно комплексно (т.нар. ландшафтно) картографиране на морското дънно, от масива с данни в геоинформационна среда може да се извлече информация конкретно какви местообитания от консервационно-природозащитна значимост има в съответния проучван участък. Това е тематика с пряко отношение към актуални въпроси, свързани с екологичната мрежа НАТУРА 2000 в Черно море, морското пространствено планиране, интегрираното управление на крайбрежната зона и разбира се, проучването, добива и транспортирането на нефт и газ.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

 Аз съм от хората, които виждат светло бъдеще за науката в България. Науката не е запазена територия само за БАН, университетите, Селкостопанската и Медицинската академия. Бъдеще виждам и в частните компании, голяма част от които имат научни отдели и където заплащането е доста добро. Не смятам за истина твърдението, че няма пари за образование и наука. Напротив, вземете за пример бюджета на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“– той е в размер на 1 милиард и 370 милиона лева! Това малко пари ли са?! Проблемът е друг – науката в България не може да усвоява външни средства и разчита на директно финансиране. Това е една инерция сред по-възрастните учени, останала от условията на XXв. Друг проблем е, че доста от международните проектопредложения се пишат на английски, което пак е проблем за много колеги. Проблем за БАН е и нерационалното използване на бюджета – има много „течове” на всяко едно ниво. Проблем при университетите пък е ниската мотивация за писане на проекти – на този етап учените там са повече преподаватели и доста по-малко изследователи. Много малко пък са младите учени от БАН, които преподават. В БАН е доста слаба връзката с университетите и в резултат учените трудно се „възпроизвеждат”. Младите изследователи-преподаватели са бъдещето на науката – те са хората, които биха могли да запалят студентите по науката.

Как оценявате работата на екипа си?

Като отлична. Мисля, че близо 40-те проекта, по които сме работили през 2016 и по които продължаваме да работим и през 2017, са най-добрият атестат за труда и качествата им.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

 За съжаление малко студенти извън Варна знаят за нас, а за много от морските научни направления няма подходящи „люпилни” (имам предвид ВУЗ-ове) в града. Най-близката „люпилня” е университетът в гр. Шумен. При нас проблемът не е свързан с ниско заплащане, а с това, че трудно се намират подходящи кадри. Като цяло морските науки са изключително слабо застъпени в учебните програми на университетите, да не казвам, че направо липсват. Нужни са допълнително усилия да популяризираме института и морските науки сред студентите от университетите във вътрешността. Това има как да стане. Няма обаче кой да пожелае да си занимава с това. И мисля, че това все пак е задача предимно на младите учени, включително и моя задача. Като член на управителния съвет на Сдружение на геоморфолозите в България от време на време изнасям презентации за популяризиране на морската наука пред студенти от геолого-географския факултет на Софийски университет, пък дано някой пожелае да пише дипломна работа на крайбрежна или морска тематика. Кара ме да съм оптимист обаче фактът, че няма докторант, който да не е пожелал да остане на работа в Института по океанология след като се е отчислил.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

 Бих им казал много добре да проучат съответния университет, институт или лаборатория, както и конкретната секция/катедра/департамент. Изключително шарена е картинката – има отлични научни звена, за съжаление обаче повече са тези, които само ще им донесат разочарование. Бих ги посъветвал и да гледат какви привилегии има отвъд заплащането – какви са условията на работа и отношенията между колегите, по какви проекти се работи, колко дни ще е отпуската им, какви са възможностите за почивка на преференциални цени, какви са възможностите за пътуване в чужбина, такива за специализации навън (без това няма как да се мине, ако човек иска да е в крак с новите научни методи), какви са условията за майчинство на младите момичета и много други.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Образно казано, учените трябва да излязат от душевния и морален ъгъл, в който са се сврели. Някои просто са с ниско самочувствие и затова не смеят да мръднат от там. На други пък им допада неосветеността на този ъгъл. Трябва и учените да подобрят отношенията помежду си, да работят повече в екип и да са склонни на компромиси. Трябва да се засили връзката между наука и образование. Както казах, пари за наука и образование има, но никой не ги раздава безразборно, а следва да се усвояват. А шансовете малки колективи да усвояват големи суми е нищожна според мен.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Да, имам и други интереси. По образование, а и по призвание съм географ, обичам да пътувам и да опознавам света и своята страна, като естествено имам предпочитания към морските държави и крайбрежието на България. Радва ме това, че работата ми дава възможност да комбинирам хобито си с професията. Запален съм и по футбола, особено по международните турнири за национални отбори като Световно първенство, Купа на конфедерациите, Олимпийския футболен турнир, континенталните турнири (Копа Америка, Златната купа на КОНКАКАФ, Купа на африканските нации) и др. Тези турнири всеки път провокират в мен желанието да прочета нещо ново за държавите, участващи в тях. Затова бих казал, че и във футбола има доста география.


Европейска нощ на учените 2022 г.: