Интервю с проф. Христо Гагов

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Христо Гагов и съм преподавател по Физиология на животните и човека в Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Физиологията е наука за това как функционират клетките, органите, системите и организма като цяло, както и регулацията на тези процеси.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ обучава над 1000 студента – бакалаври по няколко специалности: Биология, Биотехнологии, Молекулярна биология, Екология и опазване на околната среда, Биомениджмънт и устойчиво развитие, Биология и английски/география/химия – бинарни за учители, както и Агробиотехнологии, и по много магистърски и докторантски програми. Софийският университет е достатъчно известна институция и затова няма да се разпростирам повече.


РЕКЛАМА:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

След като се отказах да следвам семейната традиция да се насоча към медицината, заниманията с наука се явиха по необходимост. Първото ми решение предопредели ориентацията към академична кариера.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?

 Повече от 10 години не съм участвал с проект по конкурси на Фонд научни изследвания. Аз съм от хората, чиито изследвания по-скоро биха ги финансирали от чужбина. Като цяло Националният фонд не е в състояние да финансира голяма част от  отличните проекти на български учени. И нещо интересно. Парадоксално е, че днес, когато биологичните изследвания са много скъпи, малки проекти на Университета позволяват провеждането на интересни и твърде успешни изследвания с участието на докторанти. В този смисъл, като изследователи сме твърде ефективни, но пък така не могат да се реализират върхови постижения. Освен това добре е да се знае, че науката е глобализирана, в нея се въртят огромни пари, пресичат се много интереси и като цяло е изключително конкурентна област. Съревнованието е като в спорта.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната наша публикация е свързана с ролята на мастната тъкан, която обвива много от кръвоносните съдове, като регулатор на кръвотока през тях. Тази тъкан отделя газ водороден сулфид, който отпуска артериите и подобрява кръвообращението. Или по-понятно – същият газ се отделя след консумация на чесън. Той е причината за понижаването на кръвното налягане, както и за общия имуностимулиращ ефект на чесъна. Във втория случай водородният сулфид стимулира лимфоцитите. Ние установихме, че при болни от диабет плъхове този сулфид се заменя от водороден прекис, който има противоположен ефект. Това е съединението, с помощта на което се появиха толкова фалшиви блондинки напоследък. Е, концентрацията му в тъканите е по-ниска от тази в боите за коса, иначе клетките биха загинали. Така че статията съобщава за тази наблюдавана от нас промяна в регулацията на съдовото съкращение при диабет.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Този въпрос е доста общ и като че ли с предопределен отговор. По принцип, за да съществува каквото и да било трябва да има причина за това. Причините за развитието на съвременната наука са икономическият интерес, стремежът за иновативност на различни институции, държавната политика за развитие на определени отрасли, включително военно дело и др. Съвременната наука е много скъпа инвестиция. Така погледнато, в България няма сериозна база за развитието на науката. В много направления специалистите, доколкото ги е имало и са останали, застаряват и няма значимо обновяване на кадрите. От друга страна, в България има немалко университети, някои от които развиват забележима изследователска дейност. Същото важи за част от БАН, въпреки всичко, което ѝ се случи в последните 30 години. Смятам, че някои научни направления у нас ще се развиват и в бъдеще. В моята област такива, предполагам, ще са биомедицинските (тук финансирането едва ли ще спре съвсем), биотехнологичните (поради традициите и добре подготвените кадри по микробиология) и др. изследвания. Като цяло, обаче, процесът на варваризация на страната в токсична комбинация със системната евакуация на младежта, няма как да отмине тази специфична сфера на познанието.

Как оценявате работата на екипа си?

Отлична. Имаме си доверие.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Има, но пред това има редица препятствия и основният двигател остава принудата за академично израстване. Е, последното дава стабилни резултати и след като усилията в науката често остават подценени, то е добър стимул за активност. Така е и на запад от нас.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Добре да си помислят какво точно искат от живота. И ако нямат търпение и искат бързи успехи – да пробват нещо друго.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

По-горе съм споменал някои от условията за развитие на науката. В България трябва да се промени отношението към труда на другите от страна на овластените фактори на всякакво ниво и отношението към труда на самите работещи. Без обективност от двете участващи страни няма развитие. У нас по принцип чуждият труд не се цени, а собственият се надценява.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам туризма и контакта с природата. Освен това ме интересуват книги на религиозна и философска тематика. Вярвам, че смъртта не слага край на човешката личност.


Европейска нощ на учените 2022 г.: