Бихте ли се представили на нашите читатели?
Асистент и докторант Хелиана Дундарова, секция “Екология на съобществата и консервационна биология” на ИБЕИ-БАН. Научният ми интерес е към прилепите и по-специално към видове двойници горски прилепи (морфологично еднакви, но генетично различни видове) на Балканския полуостров. Работя върху дисертационния си труд съвместно с колеги от Природонаучния музей в Берлин, където се извършва част от анализа на ДНК пробите.
Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?
ИБЕИ-БАН, институтът е създаден през 2010 година, след сливането на Института по зоология, Института по ботаника и Централната лаборатория по обща екология. Той представлява най-голямото научно звено в България, изследващо различните аспекти от биологичното, екологичното и генетичното разнообразие на растенията и животните.
Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?
Всъщност, винаги съм знаела, че искам да стана зоолог. Цялото ми детство е свързано с прекарване на ваканциите и празниците на село. Там отглеждахме различни животни и с братовчедите ми лудувахме из гората. Спомням си, че имахме много зайци, около които прекарвах по цели дни и избирах коя самица с кой самец да се кръстоса, след което чаках нетърпеливо да видя с каква окраска ще са зайчетата. Години по-късно в училище в час по биология законите на Мендел ми изглеждаха адски логични и си спомнях детските си експерименти със зайците. Като студент в Биологическия факултет все още се колебаех кой точно да е обектът на моя научен интерес. Въпреки това, голямата ми мечтата беше да завърша магистърската си степен в чужбина. Мечтаният университет беше Карловия университет в Прага, т.к. е най-старият в Централна Европа, а Природонаучният факултет е с най-големи традиции в зоологията. След като ме приеха, ми предложиха да се занимавам с прилепи и по-специално с филогеография (изучаваща пространственото структуриране на една или няколко генетични линии) на Египетския плодояден прилеп. След толкова много години открих, че обектът на научния ми интерес са прилепите, а покрай тях се запалих и по пещерите. Интересно е, че в повечето случаи ученият избира обекта, който иска да изследва, а в моя обектът – прилепите, избра мен.
Взимане на ДНК проби
С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.
Заглавието на последната публикация, в която съм съавтор, е свързано със застрашен вид прилеп, който обитава ограничен ареал около езерото Севан в Армения. Този вид е двойник и спада към групата на т.нар. Мустакати нощници, които са обекта на дисертационния ми труд. Дълги години беше неясна таксономичната позиция на повечето Мустакати нощници, но с навлизането на молекулярните методи в зоологията тя започна да се изяснява. Преимущество в прилагането на тези методи е, че на базата на анализи на ДНК се проследява еволюционната история на тези видове. С други думи, ако ДНК на тези видове е книга, четейки я ние разбираме откъде е започнала тяхната история и как се е развила през годините.
Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?
Искрено вярвам, че науката в България има светло бъдеще. За да стане това реалност, първо трябва да преминем през този тежък период на недооценяване на българския учен от държавата. Бъдещето на учения в страната трябва да е на базата на финансиране на научния проект, а не на самофинансиране от така или иначе малката заплата на учения.
Как оценявате работата на екипа си?
Все още съм млад учен и нямам екип. По време на моята магистратура и докторантура имах удоволствието да бъда част от утвърдени научни екипи в Германия и Чехия. Надявам се за в бъдеще да сформирам екип и да приложа на практика придобития опит и знания.
Плодояден прилеп от Лаос
Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?
Има, макар че в последните години се наблюдава тенденция към намаляване на техния брой. Все пак прилепите са интересни с тяхната биология и екология, което запленява не само бъдещи учени, но и доброволци, които влагат цялото си сърце в каузата.
Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?
Искам да кажа, че България има нужда от млади и ентусиазирани хора, защото без тях науката няма бъдеще. Бих ги посъветвала да не се отказват от мечтите си, дори и в момента да се намират в чужбина. Само да не забравят, че наученото там трябва да се предаде и тук, защото само така ще се запазим огъня на знанието.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Трябвада се промени политиката относно науката в страната и да се стандартизира с Европейската. Учените получават заплати, които са под прага на минималната работна заплата у нас, което ги обезсърчава. Необходимо е да се разработят адекватни критерии за оценка на научно-изследователската дейност и да има повече възможности за финансиране на проекти. Също така е важно да се популяризира научната дейност, за да се привлекат повече докторанти и млади учени.
снемане на морфометрични данни от прилеп
Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?
За моя огромна радост работа ми е и моето хоби. Никога не скучаеш в офиса, защото имаш достатъчно терена работа през годината. За разлика от другите професии, тази на учения те отвежда на интересни, понякога екзотични и трудно достъпни места у нас и по света.
Като цяло имам интерес към пещерите и населяващите ги организми, както и откриване на неоткритото.
![[ПОДКАСТ] Награда за утвърден учен в областта на хуманитарните и социалните науки - Питагор 2018](https://nauka.bg/wp-content/uploads/2018/05/Slide44-700x466.png)
