Интервю с Михаела Младенова: Сърцето знае най-добре

 Бихте ли се представили на нашите читатели?

Първо, здравейте. Най-напред искам да изкажа благодарност за възможността да дам това интервю.

Казвам се Михаела Младенова, молекулярен биолог съм и се занимавам най-общо казано с ДНК диагностика при наследствени болести.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

РЕКЛАМА:

Докторант съм към катедра „Медицинска Химия и Биохимия“ към Медицински университет – Медицински факултет, София.

Независимо от това, както вече споменах, работя в сферата на ДНК диагностика на наследствени заболявания, също така се занимавам и с анализ и кариотипиране на хромозомни аберации – цитогенетичен анализ.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Смятам, че хората, които се занимават с наука или по някакъв начин са част от тази сфера, са били предопределени. Вярвам, че е закодирано да се занимават с това.

Уверена съм, че тези хора са специални (като под думата специални нямам предвид „специални“), те са мечтатели, живеещи в един много по-добър свят, изпълнен с хъс за новотои заредени с любознателност. Те са  родени, за да бъдат такива.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Участвам в момента като съавтор в една статия, която има за цел на достъпен език да разясни на хората какво е генетика. Изяснява се нейната необходимост при някои заболявания или индивидуални терапии и/или индивидуален отговор към дадени лекарства. Говорим за това какво следва, когато открием генетична дефект. Възможна ли е терапия и възможни рискове за поколението.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Разбира се, че има бъдеще и не само това, но и мисля, че тя ще бъде бъдещето. Виждам го по следния начин – лекари и научни работници трябва да работят рамо до рамо в помощ на хората.

Как оценявате работата на екипа си?

По-голямата част от екипа ни е от млади хора, които сме на една и съща възраст. Освен че се спряваме блестящо във всичко, благодарение естествено и на нашите ментори, ние сме и едно голямо семейство. Успешно съчетаваме сериозната работа със забавлението и това е страхотно. Всеки ден е едно приключение, а не работа.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Въпросът трябва да е: „Има ли достатъчно осигурени места за младите хора, които искат да се занимават с наука?!?“

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Бих им казала да послушат сърцето си, то знае най-добре!

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Смятам, че работата в научната сфера не е никак по-маловажна от лекарската. И най-вече искам да започнат да ме разграничават от лаборантите (нищо против тях), или когато кажа молекулярен биолог, да не ме мислят за микробиолог. Може би трябва да се говори повече за науката и нейната дейност.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам непрекъснато да пробвам нови неща. Обожавам да рисувам, естествено не професионално, но се старая да се доближава. Също така разходките сред природата много ме зареждат. Фотографията също. Обичам да чета книги на различна тематика. Дали ще са от моята сфера, тъй като трябва непрекъснато да съм наясно с най-новите събития, или ще са художествена литература, няма значение. Обичам да спортувам и общо взето гледам да има динамика и разнообразие в живота ми.