Интервю с Даниела Симеоновска-Николова

Проф. д-р Даниела Симеоновска-Николова:Науката никога не остарява

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Даниела Маринова Николова, известна в научните среди като Симеоновска-Николова. Професор съм в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Екология и опазване на природната среда“ и работя в областта на етологията и поведенческата екология.

Научните ми трудове са свързани с изучаване на поведенческите стратегии на гръбначните животни, предимно бозайници, тяхното пространствено разпределение и взаимоотношения, размножителни системи,хабитатни предпочитания и комуникации, модели на разпознаване и памет. Ръководител съм на лаборатория по екология и поведение на гръбначните животни и лектор на няколко дисциплини: Екология и опазване на околната среда, Етология, Популационна и поведенческа екология, Методи на екологични изследвания и Екологичен мониторинг на гръбначните животни.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?


РЕКЛАМА:

***

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е образователна и научна институция, в която работят различни специалисти в областта на природо-математическите и хуманитарните науки. Научноизследователската дейност на преподавателите, включително и моята, е съставна част от учебния процес със студентите. В Софийския университет е възприет принципът, че високото ниво на научноизследователската дейност е задължителна стъпка в осъществяването на ефективно взаимодействие между образователен процес, наука, технологично развитие и иновационна политика. Биологическият факултет e един от най-големите факултети на Софийския университет, в който се подготвят висококвалифицирани специалисти в областта на биологическите науки, биотехнологиите, учители по биология и химия, география и химия. Бързото развитие на биологическите науки обуславя въвеждането на редица нови специалности и научни дисциплини, каквато е и етологията.

Кое ви запали да се занимавате с наука и кога се случи това?

Нямам еднозначен отговор на този въпрос. Мисля, че предразположеността ми към наука е резултат от наследствени заложби и низ от случайности, които предначертаха пътя ми на научен работник. Родителите ми също имат голяма роля в изграждането ми като изследовател и преподавател. Баща ми, който е ботаник, беше дългогодишен преподавател в Биологическия факултет на Софийския университет и още от малка ме вземаше с него при провеждане на летните учебни практики със студентите. Така още от детските ми години беше пробудено любопитството да науча повече за живия свят около нас. След завършването на висшето си образование в Биологическия факултет на СУ през 1983 г. работих няколко години като експерт в Института по криминалистика и криминология, където за първи път се сблъсках с въпроси относно какви стимули отключват агресията за извършване на престъплението, каква е наследствената предразположеност за това и какво е влиянието на средата за извършването им. Отговорът на тези и други въпроси за поведението намерих в науката етология (наука за поведението на животните), която към края на 80-те години правеше своите първи стъпки у нас. Макар че обекти в етологичните изследвания са предимно животните, етологията способства и за разбиране на много човешки прояви на поведение, изхождайки от това, че биологичните основи на поведението на животите и на човека са едни и същи.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Напоследък съм силно завладяна от желание да навляза по-дълбоко в проблема за индивидуалността при животните и проектът, с който кандидатствам в последната сесия на Фонд научни изследвания е в тази насока на тема „Поведенчески различия между индивидите и популациите на три вида дребни бозайници в различни климатични области на територията на България“. Все повече изследвания доказват връзка между индивидуалните поведенчески характеристики и факторите, важни за приспособимостта на индивидите като преживяемост и репродукция и дават основание да се предполага, че индивидуалността при животните има важни екологични и еволюционни последствия. Така, изменението на климата, в комбинация с другите типове бързи промени в околната среда, предизвикани от човека като загуба на местообитания, фрагментация, замърсяване, разпространение на инвазивни видове вероятно ще изложи видовете на нови и непредсказуеми условия, които ще тестват границите на тяхната способност за оцеляване. Затова изследванията върху консистентните индивидуалните поведенчески различия могат да разкрият предвидимия начин, по който индивидите поддържат постоянни различия в контекста на екологичните предизвикателства. Тези познания могат да бъдат интегрирани в различни консервационни и управленски практики.

С какво заглавие беше последната ви публикация. Разкажете ни повече за нея?

При гризачите, най-вече лабораторни мишки и плъхове, има събрани много доказателства за превъзходство на мъжките в пространствената навигация, но половите и възрастови различия в непространствената памет не са добре изяснени, още повече при дивите видове, а те имат важно значение за оцеляването и размножаването на индивидите. В тази връзка, в една от последните ми публикации със заглавие „Sex differences in novel object recognition with similar objects in mound-building mouse, Mus spicilegus(Mammalia: Rodentia)“ се оценява способността на мъжки и женски степни домашни мишки да различават подобни обекти. Проучването разкрива, че женските при степната домашна мишка M. spicilegus– див вид гризач, разпространен в Югоизточна Европа, адаптиран към агроекосистеми, могат по-добре от мъжките да разграничават идентичността на сходни обекти, което вероятно отразява тяхната способност да кодират информация за обектите в местообитанията. Това тяхно предимство да запомнят детайли за обектите вероятно има важна роля в живота им не само като повишава шансовете им за оцеляване, но и като подобрява избора им на партньор. Изследванията показват, че женските от този вид предпочитат за партньор познат мъжки и рядко формират двойка с непознат. Проучването е в потвърждение на установените полови различия в разпознаването на сходни обекти и при други видове бозайници, включително и човека, при които женските също демонстрират по-голямо внимание към идентичността на обектите.

Как оценявате работата на екипа си?

Предвид това, че етологичните проучвания у нас набраха скорост едва през последните 10-15 години все още нямам екип, а работя главно с отделни млади изследователи по определени теми.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във вашата област?

За последните 10-15 години съм била ръководител на 15 дипломанти, защитили дипломни работи в областта на екологията и поведението на гръбначни животни в катедрата по Екология и ОПС на БФ-СУ, както и на двама докторанти в тази област. В други катедри като Зоология и антропология също всяка година вече има защитили докторанти и дипломанти в сферата на поведенческата екология, което е сигурен знак за нарастващия интерес към тази наука. Нещо повече, като мост между екологичните, физиологични и молекулярни аспекти в биологията, етологията и поведенческата екология позволяват изучаването на широк спектър от проблематика на различни нива на организация на живата материя. Напоследък се забелязват все повече интердисциплинарни изследвания върху поведението, което е друго доказателство за тяхното развитие и значимост.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Човек има много способности, но трябва да ги открие, а това става с четене, разговори и дискусии. Затова считам, че хората които се занимават с наука са щастливи. Всяко едно откритие е ново начало и тъкмо това е вълшебството. Науката никога не остарява. Разбира се, науката изисква усилия и постоянство, но това е нищо в сравнение с удовлетвореността, която получаваш. Затова бих казала, ако имате влечение към някаква наука, не се колебайте, а се залавяйте с проблема.

Какво, според вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

За да развиваш наука са необходими средства, които у нас са твърде недостатъчни и това е основният проблем. Иначе, желание за работа има. Ако финансовия проблем се реши, много научни въпроси ще намерят решение.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Работя с диви животни и голяма част от работата ми е навън, сред природата. В това отношение мисля, че съм щастливка, защото няма нищо по-хубаво за мен от това да съм сред природата. Освен това, трябва да призная, че винаги съм харесвала философията и литературата. Тази моя слабост и любовта ми към природата съчетах с едно ново хоби, а именно писането на хайку. Мои хайку стихове са публикувани в сборници с българска и световна хайку поезия като „Цветето” (2002), „Птицата” (2003), „Пътят” (2004), „Огледала” (2005), „Градът“ (2012), литературни вестници и списания. Автор съм на една самостоятелна книжка с хайку поезия „Хвърчила” (2002) и множество хайги за природата. Съставител съм на сборника с екологични хайку „Мълчание в зелено“ (2010), посветени на взаимовръзката „човек-природа“.

 

Интервюто взе: Ева Филипова


Европейска нощ на учените 2022 г.: