100 лица зад българската наука Интервю 

Интервю с проф. Николай Витанов

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Николай Колев Витанов. Научният ми живот започна доста бурно – трябваше сам да си намирам пътя в изследователското море. Завърших физика, след което се захванах с механика на флуидите в чужбина. У нас това се оказа дял от математиката, та се преквалифицирах на математик (и теореми доказвам). След това започнах изследвания в областта на популационната динамика и трябваше да науча доста за биологията и генетиката. След това съдбата реши, че трябва да правя изследвания в областта на социалната динамика – и ето как започнах да се занимавам с икономика (в Япония) и с математическа социална динамика (в Германия). Покрай другото изкарах и две дълги специализации в чужбина по анализ, предсказване и контрол на сложни системи на основата на времеви редове. След това пък трябваше да почна да оценявам научни системи и научна продукция и така се вдълбочих в тези знания, че написах книга по въпроса, която наскоро бе публикувана в известното издателство Шпрингер. Чудя се, какво ли ми е нагласил още животът? Но каквото, такова – неизвесното няма защо да го мисли много човек.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

В момента работя в Института по механика на Българската академия на науките. Институтът ни се занимава с механика на флуидите, мехатроника, механика на деформируемите твърди тела, физико-химична механика, биомеханика, математическо моделиране и числени симулации в механиката. Много обичаме да свързваме тези наши изследвания с модерните информационни и комуникационни технологии. Въпреки напъните на постни пицари и други такива „експерти“ да затрудняват максимално дейността ни, институтът ни се развива добре, имаме доста национални и международни проекти. Колективът ни е сплотен, а напоследък започнаха да идват и млади хора.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Ами аз, честно казано, исках да ставам футболист на млади години, но не станах – то е една интересна история, която съм описал в една от Белите хроники. За науката ме запалиха учителите ми по физика и математика от Великотърновската математическа гимназия. Това стана преди 40-на години, по време оно, дето има една приказка.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Ех, че хубав въпрос. В последните 15 години фондът не е одобрил нито един мой проект. Аз съм си изнесъл дейността на запад и от време на време им пиша по някой проект, просто за да видя колко им е акълът. Те ми го отхвърлят и аз си го реализирам на запад. На запад си публикувам и статиите, и книгите. Тъй че на когото сте дали пари през този фонд, той да ви се отчита за ефективност и ефикасност. Аз се отчитам пред западняците и те са доволни и казват – давай, продължавай тези изследвания – те са ценни. У нас ценни са дискурсите за долните женски гащи и други такива. Там търсете ползите за науката и за обикновения човек. Аз мога да ви разкажа какви са ползите от моите изследвания за науката и обикновения човек на запад, но вие не ме питате за това. И като не ме питате, ще си мълча.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация е книгата ми в издателството Шпрингер. Казва се „Динамика на науката и оценка на изследователската продукция”. Индикатори, индекси, статистически закони и математически модели. Да ви кажа нещо за нея ли? Ами нека да ви кажа – нали виждате какъв е хаос в управлението на българската наука и как тези, които дават най-добрата научна продукция, взимат най-ниските заплати. То е защото са се наредили разбирач до разбирача да управляват научната система. И тъй системата отдавна се е обърнала на авгиеви обори. При това положение най-добре е да консултирам развитието на западните научни системи. Което и правя – написал съм им книга на английски кое как става и хората действат. За да бъде весело – да кажа – пуснах един проект през Фонда за научни изследвания, като резултат от който трябваше да излезе тая книга – отхвърлиха го, както и очаквах. И си бих камшика и хайде на запад – реализирах си разработката, хората я оцениха и издадоха книгата. Я вземете, та забравете за тая книга. Какъв съм аз, че ще ме слушате как да оправите авгиевите обори на българската наука. Написал Сатаната книга, как да се развиват правилно научните системи и как учените да стават по-ефективни. Бе, я бегай оттука, бе – да си кажа сам, преди поредният разбирач да почне да ме гони. И да си кажа – бегай на запад, бегай. Между другото и сега, като отговарям на тези въпроси, пак съм на запад. Много на запад.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Тъй както върви – няма бъдеще. Но ако някой прочете горната книга и му стиска да реализира идеите вътре – може и да има добро бъдеще. То българският учен е умен и може да работи на световно ниво. Но вие ме питате и за българските политици и особено за тези, дето управляват науката. Я, по добре не ме питайте, че ще взема да ви кажа, че са много зле горките. Но понеже не ме питате, нищо няма да ви кажа.

Как оценявате работата на екипа си?

Много добре. Работят си хората. Аз такива си и подбирам. Зер ние работим по второ направление, както му казваха едно време. А по второ направление се работи качествено и в срок, и няма хър-мър.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Има. Аз съм им казал, че искам всичките да ме надминат по научни постижения. И гледам да ги пазя от нашенските глупости, колкото мога, и гледам да ги пращам на запад, колкото мога. И дечурлигата работят. Българинът е кадърен.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Какво да им кажа ли? Ами да им кажа – деца, науката е велико нещо. За разлика от безсмисления живот на чалгаджийките и селските бекове, науката може прекрасно да ви осмисли живота. А и реализация има – ако тук ви псуват, на запад винаги ще има място и достоен живот за вас. Така че оставете пръчките и бековете да се давят в собствената си простотия и се занимавайте с наука. Ако успеете да постигнете нещо, а българинът в науката винаги успява, то ще сте направили нещо за по-добрия живот на другите. И на запад ще ви го признаят.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Много съжалявам, но отговорът на този въпрос струва много пари. Прочете книгата, там пише какво да се прави. Може да ви прозвучи малко грубичко, но като сте тръгнали да се самоубивате и да си затривате науката – правете го. Аз имам други приоритети.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Свободно време много нямам, но като ми се появи, обичам да готвя. Мразя обаче да показвам, че мога да готвя. Не мога и толкоз. Хайде със здраве.

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close