Интервю с Миряна Янакиева, доктор по теория на литературата

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Миряна Янакиева. Родена съм в София. Завърших Френската гимназия „Ламартин“ и българска филология с втора специалност френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Имам докторска степен по теория на литературата.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Работя в Института за литература при БАН, където съм доцент. Завеждам секцията по теория на литературата. Институтът е най-големият център за литературни изследвания в България. В него се подготвят и издават многотомни енциклопедични издания, формиращи основното знание за съответните научни области. Изследват се постиженията на българските творци (ІХ-ХХІ в.), с което да съдейства за българската и европейската ни идентичност. Сред най-важните цели на неговата дейност са: изследване на литературата в културно-исторически, теоретичен и сравнителен аспект; издирване, съхраняване, систематизиране и обработване наследството на българската литература; създаване на бази данни и електронни издания; развиване на съвременния концептуален и терминологичен апарат на българското хуманитарно мислене; изследване на особеностите на художествената творба, на художествените и естетическите направления, на творческото писане, на значението в художествения текст; утвърждаване на общочовешките ценности чрез изследване на литературата; изследване на българската литературна наука и критика от ХІХ и ХХ в. в техния европейски контекст.


РЕКЛАМА:

***

Кое Ви подтикна да се занимавате с научна работа в сферата на литературата и кога се случи това?

Трудно ми е да определя кога се оформи в мен окончателният избор да обвържа професионалния си живот с изследването на литературата, тъй като ми се струва, че тази идея ме съпровожда, откакто се помня. Причините за това са много, но в този момент бих откроила, поради особената им важност за мен самата, следните две: литературата, може би повече от всяка друга човешка дейност, свързана с езика, ни дава възможност да осъзнаем до каква степен езикът е не само инструмент за опознаване, но и за непрестанно досътворяване на човешката реалност; в литературното познание въпросите са много по-важни от отговорите и то е област, в която може да намери удовлетворение всеки, за когото не практическият, а духовният смисъл на човешките занимания е на първо място. 

Мислите ли, че сте родена с мисията да допринесете за развитието на тази наука? Каква смятате, че е най-голямата Ви заслуга?

За нищо на света не бих си дала сама подобна оценка. Бих си позволила да кажа единствено, че усещам в себе си нагласа и предразположение към литературното мислене, че то е за мен област на неизчерпаем интерес и, ако имам някаква заслуга, тя е в упоритостта, с която не се отказвам да търся и откривам смисъл в заниманията с литературна наука.

Занимавате ли се с творческо писане?

Всяко писане е творческо.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Заглавието на най-новата ми публикация е „Там, където думите са оскърбление… (Музиката в света на Пенчо Славейков)“. Статията излезе в сборник, посветен на 150-годишнината от рождението на Пенчо Славейков. Тази годишнина беше включена в културния календар на Юнеско за 2016 г., а Институтът за литература беше главният инициатор и организатор на поредица сериозни и качествени културни събития в нейна чест. Сред тях беше и международната научна конференция, чиито доклади са в основата на споменатия сборник. Моята статия, както ясно личи от нейното заглавие, изследва различните форми на присъствие на музикалната тема в поетическото творчество на Пенчо Славейков.

Има ли бъдеще литературата в България и как го виждате Вие?

Отговарям еднозначно: да, има бъдеще. Никога не съм била склонна да приемам буквално различните заклинания за смъртта на литературата. Колкото и да не се вярва на мнозина, в момента в България се пише и издава и много, и качествена съвременна литература в различни жанрове.

Предполагам, че сте запозната с литературния скандал в България от последните няколко месеца. Бихте ли споделили становището си?

Аз съм от тези, които смятат т. нар. литературни скандали за неизменна и продуктивна част от нормалния литературен живот. Такива е имало и ще има във всички времена. Не ме изкушава вземането на страна, абстрахирам се от личностния момент и ме интересува предимно въпросът доколко един или друг литературен скандал позволява през него да се видят и осмислят определени културни и обществени процеси. Личното ми убеждение, че ни е нужна още известна времева дистанция от споменатия най-нов литературен скандал у нас, за да си изработим възможно най-безпристрастна оценка за неговото значение.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука в областта на литературата в България? Какво бихте ги посъветвали?

Има. Доказателство за това са изключително интересните и качествени докторати, които докторанти на Института за литература защитиха в изминалите 2-3 години. От техните автори зная, че желаят и след защитата да се посветят на попрището на литературните изследвания. Предвид твърде ниското или направо отсъстващо обществено признание на този вид интелектуален труд в днешна България, това тяхно желание е сигурен знак, че не са се свършили младите хора, за които има по-важни неща от бързия социален и материален успех.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката и в частност на литературата? Достатъчно добра ли е образователната ни система?

Ще започна с това, че според мен няма и не може да има достатъчно добра образователна система. Образованието е дълбоко консервативна сфера и е обречено винаги да изостава от обществените процеси и нужди. Това, което бих се радвала да видя, че се променя тук и сега, е общественото съзнание относно ценността на интелектуалните усилия и труд, но не храня големи надежди това да се случи скоро.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Другата ми голяма любов е музиката. Но и тя е силно свързана с професионалните ми интереси, тъй като от доста години се занимавам с изследване на отношенията между литературата и музиката, в частност с въпроса за музиката като тема на литературата.

Интервюто взе Надежда Калоферова

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: