Направи дарение на училище!

доц. д-р  Георги Якимов

СУ „Св. Кл. Охридски“, Исторически факултет

Превратът на 19 май 1934 г. е извършен във време на все по-дълбоката криза на либералната демокрация в Европа, която в българските условия се изражда в неспирните боричкания на партиите. Водени от лични и себични интереси партийните активисти загърбват обществения интерес, губят подкрепа и отблъскват българските граждани. Преди насилствената промяна във властта България се намира в сложна ситуация, породена от образуването на Балканския пакт (9 февруари 1934 г.). Обединението на съседните страни има антибългарска насоченост и това подхранва настроенията в полза на установяване на ново управление, опряно на войската, най-стабилната национална институция. Очакванията са военните да наложат ред в държавата. Политическите настроения и в България не са в полза на демократичното развитие, а изтерзаните от тежката икономическа криза маси все по-често обръщат поглед  към партии и лидери с с авторитарни и националистически възгледи с надеждата, че те могат да решат проблемите им. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Военният съюз и „Звено“ осъществяват преврата на 19 май 1934 г. със заявлението, че България навлиза в нова епоха. Безкръвният акт и липсата на съпротива дава самочувствие на превратаджиите да се заемат ентусиазирано с набелязаните реформи. Те заявяват, че на България е нужен нов ред, стабилизиране на държавната администрация, успокояване на обществото, изкореняване на зловредната партизанщина и национално единение. Звенарите изтъкват, че са водени от благородни намерения, от желанието да поставят националните над партийните интереси. Още с първите си пропагандни послания и действия деветнадесетомайците показват на българското общество, че превратът не трябва да се приема като обикновена насилствена промяна на едно непопулярно управление и замяната му с друго, а като начало на „нова епоха“ в развитието на страната. Те не смятат да вървят по пътя прокаран след 9 юни 1923 г., когато политическите сили осъществилите преврата търсят обединение в нова партийна формация, легитимират я чрез нови избори за Народно събрание и след затихване на политическото насилие, се вместват в рамките на демократичното управление. През 1934 г. идеята за промяната е друга – изграждане и укрепване на т.нар. „нова държава“ с безпартийно управление, освободена от пороците на партийното минало.

Новата власт се заема с реформирането на държавния и обществен живот, опряна на послания, в които често се употребяват думите „държавност“, „народ“, „нация“, „реформа“, „народностен дух“, „обновление“, „възраждане“, „единение“, „обнова“ и др.. Към тях се прибавят още „компетентност“, „професионализъм“, „авторитетна власт“, „безпартийност“, „национална дисциплина“, „социален мир“, „национален строй“. Тази лексика навлиза бързо в общественото съзнание, тъй като правителството се възползва от възможностите си за пропаганда в седмиците след преврата.

На 6 юни 1934 г. Министерският съвет одобрява с наредба-закон създаването на „Дирекция на обновата“. Тя е пряко подчинена на министър-председателя и трябва да изпълни три задачи:
1. Да насочи духовния живот на страната към единение и обновяване в служба на нацията и държавата;
2. Да работи за издигане престижа на нацията, като следи за духовния живот в чужбина и осведомява външния свят за състоянията, развитието и нуждите на българската материална и духовна култура;
3. Да съдейства за организиране на гражданството в идейно единна общонародна групировка. Обновата се заема енергично с пропагандна дейност насочена към национално обединение зад новата държавна власт.

Дирекцията създава свои структури в страната, заема се с контролът и цензурата върху печата и културните прояви, издава официоза в. „Нови дни“, поредица от пропагандни брошури в т.нар. библиотека „Народно възраждане“, провежда множество събрания, беседи, радиопредавания в подкрепа на новата власт. На Обновата се възлагат надеждите да организира мащабно национално възпитание, което да промени за кратък период обществото и особено учащата се младеж. Правителството на К. Георгиев има ясно разбиране, че успехът му зависи не само от бързото прилагане на реформите, но и от усилията да се създадат по-скоро „новите хора“. Те трябва да се възпитават в служба на обществото и държавата. На всеки гражданин се отрежда ролята на частица от нацията, обединена около „новата държава“, мощна и способна да се противопостави на партизанщината и разрушителните антидържавни идеи. 

След преврата деветнадесетомайците намират идеологическа опора в национализма, но в неговата градивна културно-творческа страна. Удареният тежко от националните катастрофи български патриотизъм търси своето ново развитие и се опира на българското минало. Деветнадесетомайците отправят поглед към епохата на Българското възраждане, време на национален възход, нравствени, морални и обществени добродетели. Те усърдно пропагандират чрез печатните издания идеята за силна „национална държава“, изградена върху заветите на възрожденските дейци, държава силна със своята просвета и култура, но и признателна към всички загинали по бойните поля за националната кауза и жертвалите време и усилия за нейното осъществяване. На българското общество се внушава, че актът на 19 май 1934 г. слага началото на ново възраждане, което ще повдигне народното самочувствие, накърнено от националните катастрофи. Убеден във възможността за ново „величие на България“ народът ще разгърне творческите си възможности, ще загърби компрометирания либерализъм, ще се противопостави на разрушителните идеи на болшевизма и ще си осигури по-добро бъдеще. Деветнадесетомайците заявяват, че „новата държава“ ще e авторитарна, безпартийна, социално справедлива, обществено дисциплинирана. Тя задължително ще се ръководи от компетентни личности, за разлика от разядената от партизанщина и пороци партийна държава. Нейното бъдеще ще зависи от младите хора, от чийто среди ще израсне нов национален елит. Затова към учениците и студентите се гледа с голяма надежда, тъй като могат да бъдат „новите хора“, привързани към националните идеали и освободени от покварата на партизанщината.
За да се превърне българската младеж в опора на „новата държава“ тя трябва да бъде обучена и възпитана в национален дух, не само в училищата, но и в обществената среда. Правителството на К. Георгиев утвърждава онази система от възгледи, идеи и ценности, които ще господстват в продължение на цяло десетилетие в българската образователна система и ще търпят развитие с оглед променящата се вътрешна и международна обстановка. Това са идеите на „творческия национализъм“, изправени срещу либерализма, демократизма, болшевизма и анархизма. На образователната система се възлага отговорната задача да осъществи националното възпитание и да приобщи подрастващите към новия ред, да ги подготви като граждани прегърнали идеалите на националната държава.
Новият антилиберален национализъм има за цел да превърне индивида в дисциплиниран и послушен елемент от нацията, която ще върви по пътя на благоденствието посочен от отговорни водачи и елит. Последните ще се погрижат за „социалната хармония“, ще работят за „общото благо“,  възвишена духовност и осъществяване на националните идеали.

Идеята за „творческия национализъм“ се утвърждава в началото на 30-те години, когато нароилите се националистически и с авторитарен уклон формации излагат своите виждания какъв трябва да е българския национален идеал. В периодичния печат мнения изказват видни общественици, учени, запасни офицери и др. И ако средите около „Звено“ и издания на организацията се занимават най-вече с недъзите в управлението на държавата и идеите за преустройство му, то проблемите на нацията най-широко се застъпват и обсъждат на страниците на сп. „Отец Паисий“ – издание, което привлича интелектуалния елит на страната. Състоянието на нацията, повдигането на народния дух, съдбата на сънародниците, останали под властта на съседните балкански държави след 1918 г., нуждата от национално единение са сред най-важните теми в списанието. В рубриката „Политически преглед“ не се подминават и злободневните въпроси за стопанската криза, социалните трудности и партизанщината в политическия живот, но в изданието акцентите са върху миналото на българския народ и държава, отношенията с балканските страни и разнообразни материали с езиково, етнографско и художествено-творческо съдържание. Списание „Отец Паисий“ е онази висока научна и културна трибуна, която извежда постепенно идеите за „новото възраждане“ и „творческия национализъм“ пред българското общество. Те са развити от проф. П. Мутафчиев, д-р Н. П. Николаев, проф. Сп. Казанджиев, проф. Ал. Балабанов, В. Велчев, Т. Влайков и др.

Един от българските интелектуалци, който след войните призовава за връщане към идеалите на възрожденците е бележитият историк проф. П. Мутафчиев, един от създателите на Всебългарския комитет „Отец Паисий“, елитарна националистическа организация целяща повдигане на националния дух, опазване и развитие на народните добродетели, и борба срещу идеите и формациите заплашващи единството на нацията. Скоро след преврата на 19 май професорът публикува статията „Дух и завети на Възраждането“. В нея той дава своето обяснение за сполетелите българската нация катастрофи, сътресения и кризи в следвоенните години. Ученият смята, че те са следствие от загърбването на заветите на възрожденската епоха и тръгването по нови, но оказали се в крайна сметка погрешни пътища. Той изтъква, че възрожденските дейци вярват в силите на народа, в неговите ценности и историческа мисия. Националността се утвърждава чрез усърдната работа в просветата, книжовността, културата и усилията за духовна свобода и единство. Упорито и постепенно, стъпка по стъпка възрожденците постигат своите цели. Те търсят своето и не посягат към чуждото. П. Мутафчиев посочва, че техните завети са забравени в следосвобожденското развитие. Чуждите влияния, липсата на трезва преценка за военните възможностите на страната и нейните съюзници в крайна сметка вкарват България в катастрофи, кризи и заплаха за самото съществуване на нацията и държавата. Изпитал на гърба си трудностите на военните години П. Мутафчиев е разочарован и угнетен от процесите протичащи в страната в през 20-те началото на 30-те години на ХХ век. Той посреща политическата промяна през 1934 г. с надежда за коренен поврат в развитието обществото и държавата. Професорът посочва, че за да се избегнат по-нататъшни сътресения нацията трябва да извлече поуки от миналото, да се обедини духовно, да се върне към ценностите на възрожденците и да ги доразвие в съобразно новата ситуация след 19 май 1934 г. Основното послание на П. Мутафчиев е, че новото възраждане трябва да се опре на просвещението и културата, а не на силата на оръжието. Най-важното условие за да тръгне българското общество към ново Възраждане е да се сложи край на вътрешните борби, да се загърбят личните и съсловни интереси, а държавата да ги примири и съгласува в рамките на националната общност.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 165 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!