ХРИСТИНА ХРАНОВА – ЕДНА ОТ МЪЧЕНИЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

Автори: 1Михаела Варнева, 2Радина Варнева

1Доцент, Факултет „Денталнамедицина”, Катедра „Клинични медицински науки”, Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов” – Варна

2 Ученичка, НГХНИ „Константин Преславски“ – Варна

 

Христина Хранова е родена в средата на XIX в голямо патриархално семейство. Нейният живот и делото ѝ я определят като родолюбива българка, сподвижница на Васил Левски, родоначалничка на българското акушерство и водното спасяване у нас. За съжаление нейното име и живот са известни само на шепа историци и родолюбиви българи и тънат в забвение. Цел на настоящата статия е да си спомним за нея и да отдадем дължимото уважение на тази мъченица на България. През целия си живот тя поставя Родината над собствените си интереси. За съжаление през последните години от героичния си живот, тя е болна, немощна и забравена от „синовете на България”  (членове на Народното събрание), достойната българка е подложена на глад и нищета. Намират се благодарни и родолюбиви българи, които ѝ помагат. Едва в 1918 г., няколко години преди нейната кончина, ѝ е отпусната пенсия от 60 лв. (толкова е струвал един метър хасе). Тя умира забравена, през ноемврийската есен (14.11.) на 1922 г. Погребват я стари бойни другари, в гроб без паметник, гроб отдавна „заличен“…, който днес никой не знае.


РЕКЛАМА:

***

Христина Хранова
Христина Хранова

Според някои автори Христина Хранова Ценкова е родена в далечната 1852 г. в Клисура, а според други – една година по-рано, през 1851 г. Спорове има и за родното ѝ място. Изброени са Клисура, Самоков и София. Според нас в бъдеще това може да стане обект на нови проучвания, но не е чак толкова важно. По-важното е да възкресим делото и да запазим жива паметта за тази велика жена – една от мъчениците на България.

Бягайки от робските безчинства в селото си и с надежда за по-добра прехрана, семейството ѝ събира покъщнината и напуска родното място. Заселва се и заживява в югоизточните покрайнини на София, някъде около днешната черква „Св. Седмочисленици“. По това време тя е около 12-годишна.

Баща ѝ, Храно Овчаря, се радва на голямо семейство – 18 деца,от които 12 сина и 6 дъщери. Христина е най-малката и кат очели е наследила най-много качествата на баща си – решителна, любознателна, буйна, свободолюбива.Учила четмо и писмо в училището на Йорданка Филаретова, тя е будна и съобразителна девойка. В училище е добра ученичка, но когато случаят я изправя пред възможността да бъде помощничка на Левски, тя изобщо не се колебае, защото пази жив спомена за зверствата на турския башибозук в родното ѝ село, където по чудо оцелява.

Преоблечена като мъж, тя снове от София до Ловеч и обратно, разнасяйки пощата на Четвъртия таен революционен комитет със седалище в Панагюрище. След време тя пише в спомените си: „Аз пренасях, преоблечена като мъж, писма на I-вий Софийски, на IV-тий Панагюрски и на VIII-ий Ловченски комитет по заповед и указания на великияЛ евски (през гори и планини, деня и нощя, в хубаво и в лошо време).

Четете повече ТУК.


Европейска нощ на учените 2022 г.: