Българска история История 

Христина Хранова – една от мъчениците на България

1Михаела Варнева, 2Радина Варнева

 1Доцент, Факултет „Денталнамедицина”, Катедра „Клинични медицински науки”,

Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов”-Варна

----
Ако планината ви е втори дом, имаме нещо за вас!

2 Ученичка, НГХНИ „Константин Преславски“-Варна

 

Резюме

 Христина Хранова е родена в средата на XIX в голямо патриархално семейство. Нейният живот и делото ѝ я определят като родолюбива българка, сподвижница на Васил Левски, родоначалничка на българското акушерство и водното спасяване у нас. За съжаление нейното име и живот са известни само на шепа историци и родолюбиви българи и тънат в забвение. Цел на настоящата статия е да си спомним за нея и да отдадем дължимото уважение на тази мъченица на България. През целия си живот тя поставя Родината над собствените си интереси. За съжаление през последните години от героичния си живот, тя е болна, немощна и забравена от „синовете на България”  (членове на Народното събрание), достойната българка е подложена на глад и нищета. Намират се благодарни и родолюбиви българи, които ѝ помагат. Едва в 1918 г., няколко години преди нейната кончина, ѝ е отпусната пенсия от 60 лв. (толкова е струвал един метър хасе). Тя умира забравена, през ноемврийската есен (14.11.) на 1922 г. Погребват я стари бойни другари, в гроб без паметник, гроб отдавна „заличен“…, който днес никой не знае.

Ключови думи: Христина Хранова, живот, дело, акушерство, водно спасяване

Според някои автори Христина Хранова Ценкова е родена в далечната 1852 г. в Клисура, а според други – една година по-рано, през 1851 г. Спорове има и за родното ѝ място. Изброени са Клисура, Самоков и София. Според нас в бъдеще това може да стане обект на нови проучвания, но не е чак толкова важно. По-важното е да възкресим делото и да запазим жива паметта за тази велика жена – една от мъчениците на България.

Бягайки от робските безчинства в селото си и с надежда за по-добра прехрана, семейството ѝ събира покъщнината и напуска родното място. Заселва се и заживява в югоизточните покрайнини на София, някъде около днешната черква „Св. Седмочисленици“. По това време тя е около 12-годишна.

Баща ѝ, Храно Овчаря, се радва на голямо семейство – 18 деца,от които 12 сина и 6 дъщери. Христина е най-малката и кат очели е наследила най-много качествата на баща си – решителна, любознателна, буйна, свободолюбива.Учила четмо и писмо в училището на Йорданка Филаретова, тя е будна и съобразителна девойка. В училище е добра ученичка, но когато случаят я изправя пред възможността да бъде помощничка на Левски, тя изобщо не се колебае, защото пази жив спомена за зверствата на турския башибозук в родното ѝ село, където по чудо оцелява.

Преоблечена като мъж, тя снове от София до Ловеч и обратно, разнасяйки пощата на Четвъртия таен революционен комитет със седалище в Панагюрище. След време тя пише в спомените си: „Аз пренасях, преоблечена като мъж, писма на I-вий Софийски, на IV-тий Панагюрски и на VIII-ий Ловченски комитет по заповед и указания на великияЛ евски (през гори и планини, деня и нощя, в хубаво и в лошо време).

Не минава много време и до Хранови достига грозната вест, че опасният за турската власт баш комита Васил Левски е заловен и осъден на смърт. Христина без колебание се решава да отиде на обесването. Преоблича се като овчарка, намята ямурлук, взима гега в ръка и отива близо до мястото на екзекуцията, за да види Апостола за последен път и да се прости с него. Когато той увисва на бесилото, още по-гореща ярост закипява у нея да отмъсти на турците за скъпата жертва.

Идва пролетта на 1876 г. и Христина активно се включва в подготовката на въоръженото априлско въстание. Заминава за историческото село Батак, за да вземе участие в бунта. С пушка в ръка се сражава срещу многобройните и озверени турски аскери. Развихря се страшното варварско клане. По чудо оцеляват няколко жени, между които е и тя. „В деня на грозното Баташко клане аз се намирах в самата черква, гдето загинаха толкова невинни и се избавих по едно чудо.”

Още несъвзело се от ужасите на потушаването на Априлското въстание, до семейството на Храно Ценков достига радостната вест, че Сърбия е обявила война на Турция. Повечето от братята ѝ са сред доброволците в дружините на българските войводи и заминават за Сърбия да помагат във войната. Четирима от тях не се завръщат в бащиния дом.

Цялата статия може да прочетете в брой 99 на “Българска наука”

Тази статия е в ДОПЪЛНЕНИЯ брой!


Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close