Хипотезата за нашите три мозъка

Накратко: Хипотезата за триединния мозък предполага, че по-сложни мозъчни структури са се развивали чрез наслояване върху по-стари еволюционни компоненти. Статията развенчава това широко разпространено схващане, като посочва, че то е научно невярно и е давно дискредитирано от съвременната невробиология и еволюционна биология.

Базалните ганглии на човешкия мозък.

 

Широко разпространено погрешно схващане е, че с развитието на гръбначните животни, „по-нови“ мозъчни структури са били добавяни към съществуващите „по-стари“ в хода на еволюцията и че по-новите, по-сложни структури са дали на животните по-нови и по-сложни психологически функции, поведенческа гъвкавост и концептуално мислене. Това убеждение, макар и широко споделяно в уводните учебници по психология, отдавна е дискредитирано сред невробиолозите и е в контраст с ясното и единодушно съгласие по тези въпроси сред изучаващите еволюцията на нервната система. По-внимателното разглеждане на точния модел на невронната еволюция дава примери за това как този погрешен възглед може да е попречил на напредъка в психологията.

Това, което много психолози смятат е, че с възникването на нови видове гръбначни животни, еволюционно по-новите сложни мозъчни структури са били положени върху еволюционно по-старите и по-прости структури. Тоест, едно старо ядро, отговарящо за инстинктивното поведение и оцеляването („рептилоиден мозък“, състоящ се от базалните ганглии), се намира вътре в по-нов мозък, (лимбичната система, отговорна за по-сложните емоции и чувства), който пък се намира в най-късно появилата се мозъчна кора (кортекс) способна вече на абстрактно мислене и планиране на действия. Важните характеристики на този модел, често наричан теория за триединния мозък, са, че по-новите компоненти са буквално наслоени извън по-старите компоненти, когато се появяват нови видове, и тези по-нови структури са свързани със сложни психологически функции, характерни само за хората или в краен случай и за някои други примати и социални бозайници. Или с други думи този възглед приема, че човекът е наследил по същество три мозъка, като пестеливата природа не е изхвърляла нищо в хода на еволюцията. Най-старата част от мозъка му е основно рептилоиден; вторият е наследен от нисши бозайници; а третият и най-нов мозък е късно развитие на бозайниците, което достига връх в човека и му дава уникалната сила да използва символичен език.

Това схващане, макар и широко споделяно и заявявано като факт в учебниците по психология, всъщност няма никаква основа в еволюционната биология. Тези идеи отдавна са дискредитирани сред хората, изучаващи еволюцията на нервната система. Всъщност някои варианти на горната история се виждат в уводните дискусии по психология и някои подобласти в рамките на дисциплината. 

В рамките на психологията широкото разбиране за ума противопоставя емоционалните, животински нагони, разположени в по-стари анатомични структури, с рационални, по-сложни психологически процеси, разположени в по-новите анатомични структури.

 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 157 на списанието.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.