Направи дарение на училище!

Базалните ганглии на човешкия мозък.

Широко разпространено погрешно схващане е, че с развитието на гръбначните животни, „по-нови“ мозъчни структури са били добавяни към съществуващите „по-стари“ в хода на еволюцията и че по-новите, по-сложни структури са дали на животните по-нови и по-сложни психологически функции, поведенческа гъвкавост и концептуално мислене. Това убеждение, макар и широко споделяно в уводните учебници по психология, отдавна е дискредитирано сред невробиолозите и е в контраст с ясното и единодушно съгласие по тези въпроси сред изучаващите еволюцията на нервната система. По-внимателното разглеждане на точния модел на невронната еволюция дава примери за това как този погрешен възглед може да е попречил на напредъка в психологията.

Това, което много психолози смятат е, че с възникването на нови видове гръбначни животни, еволюционно по-новите сложни мозъчни структури са били положени върху еволюционно по-старите и по-прости структури. Тоест, едно старо ядро, отговарящо за инстинктивното поведение и оцеляването („рептилоиден мозък“, състоящ се от базалните ганглии), се намира вътре в по-нов мозък, (лимбичната система, отговорна за по-сложните емоции и чувства), който пък се намира в най-късно появилата се мозъчна кора (кортекс) способна вече на абстрактно мислене и планиране на действия. Важните характеристики на този модел, често наричан теория за триединния мозък, са, че по-новите компоненти са буквално наслоени извън по-старите компоненти, когато се появяват нови видове, и тези по-нови структури са свързани със сложни психологически функции, характерни само за хората или в краен случай и за някои други примати и социални бозайници. Или с други думи този възглед приема, че човекът е наследил по същество три мозъка, като пестеливата природа не е изхвърляла нищо в хода на еволюцията. Най-старата част от мозъка му е основно рептилоиден; вторият е наследен от нисши бозайници; а третият и най-нов мозък е късно развитие на бозайниците, което достига връх в човека и му дава уникалната сила да използва символичен език.

Това схващане, макар и широко споделяно и заявявано като факт в учебниците по психология, всъщност няма никаква основа в еволюционната биология. Тези идеи отдавна са дискредитирани сред хората, изучаващи еволюцията на нервната система. Всъщност някои варианти на горната история се виждат в уводните дискусии по психология и някои подобласти в рамките на дисциплината. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

В рамките на психологията широкото разбиране за ума противопоставя емоционалните, животински нагони, разположени в по-стари анатомични структури, с рационални, по-сложни психологически процеси, разположени в по-новите анатомични структури.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 157 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!