ХХ – Векът на науката (Част ІІІ)

Появата на съвременното кино като неизменна част от живота (1920-1929)

 

Филмов проектор от 20-те години, времето когато започват да се появяват цветни филми със звук.

 

Автор: Радослав Тодоров

 


РЕКЛАМА:

***

20-те години на миналия век са плодовит период за нови изобретения и значителни подобрения на вече съществуващите технологии, които оказват огромно влияние върху начина на живот на хората. Много от предметите за бита, които днес приемаме за даденост откакто сме се родили, са или изобретени, или развити в жизнеспособни търговски продукти и пуснати на пазара именно през този период. Различни приспособления за спестяване на труд, за забавление и за комфорт като електрическите ютии, тостери, хладилници, климатици, радио, телевизори и прахосмукачки са само някои от тях.
Тогава е разработена технологията за записи и възпроизвеждане на звук и видео върху магнитна лента, полиграфът (известен като детектор на лъжата) и железният бял дроб. Открити са също така и няколко нови витамина, включително B1, С, D и Е.
Учените продължават да изследват небесата и да провеждат експерименти, изследващи свойствата и състава на материята. За първи път са направени опити с помощта на научни принципи да се прогнозират основните метеорологични модели и те се увенчават с голям успех, изживян след правилното предсказание за студеното лято на 1927 г.

Трудно ни е да си представим днес вълнението, което тогава са предизвикали технологичните чудеса на съвременната наука когато радиото и телевизията за първи път са демонстрирани на широката публика. Това са едни нови и вълнуващи времена, в които се откриват изцяло нови индустрии и възможности за работа и производство на стоки за бързо разрастващия се пазар на дребно, подхранван от лесен потребителски кредит под формата на планове за изплащане на вноски.

 

Възходът на автомобилите

През 20-те години идеите и изобретенията, върху които учените и инженерите са работили дълги години, излизат от етапа на развитие и налагане на пазара и започват да навлизат масово в живота не само на богатите, но вече и в този на обикновените хора. Автомобилът например се превръща в неразделна част от ежедневния американски и западноевропейски живот. Класическият модел T на Ford Motor Company продължава да бъде най-популярният и достъпен автомобил. Когато продажбите му започват да намаляват, Хенри Форд пуска на пазара напълно нов дизайн, наречен Модел А. Междувременно конкурентният производител Chevrolet, започва да посяга на господството на Ford в автомобилната индустрия.

 

Ford Model A Phaeton.

 

Пътищата, които дотогава са предназначени за конен транспорт, започват да се влошават под постоянно нарастващото натоварване на автомобилния трафик. Докато придвижването с коне преобладава, поддръжката на пътищата е била грижа на местната администрация, но способността на автомобила да пътува на дълги разстояния извежда този въпрос в по-широка юрисдикция. Проблемът с финансирането за изграждане и поддържане на пътища, подходящи за автомобили, до голяма степен е решен с въвеждането на данък върху газа. До края на 1929 г. всички щати в САЩ въвеждат данък върху газа, вариращ от два до пет цента за галон, който събира милиони долари годишно.
Започва препроектиране и преустройване на пътищата, за да могат да поемат натоварването от автомобилите. Налага се да се въведат и нови правила за движение, да се издигнат стандартизирани пътни знаци и да се прилагат методи за контрол на трафика, като светофари или регулировчици, в гъсто населените райони.

Така колите вече позволяват на хората да пътуват много по-далеч, отколкото могат пеша или с коне. Неделните пътувания до провинциалните райони и туристическите ваканции стават особено популярни и често практикувани, но шофьорите трябва да планират внимателно, тъй като все още обикновено има големи разстояния между бензиностанциите и авариите са доста чести. Появяват се туристически паркове (мотели) и други съоръжения, които да обслужват нуждите на пътуващите автомобилисти. Веригите бензиностанции печелят много от тази тенденция, като предоставят карти с означения къде са разположени станциите им, а след това, освен бензин и масло, започват да продават на пътуващите и храна и напитки.

Появяват се цяла гама нови марки автомобили – от евтиния Model T Ford до скъпия Duesenberg и дори още по-скъпия Rolls Royce. Повечето от първоначалните производители на автомобили вече не съществуват или са били обединени, но много от старите имена на автомобили като Buick, Cadillac, Chevrolet, Dodge, Fiat, Ford, Lincoln и Oldsmobile съществуват и до днес. Други като Auburn, Cole, Crow, Davis, Dixie, Durant, Elcar, Grant, King, Kline, Lafayette, Kurtz, Marmon, Mercer, Overland, Peerless, Pilot, Roamer, Saxon, Stearns, Velie, Wescott и Winton могат да се видят само на изложби на ретро автомобили днес.

 

1920 Rolls-Royce Silver Ghost с каросерия на лимузина, на съвременно изложение. Снимка: wikipedia

 

Едно от най-големите автомобилни събития през 1927 г. е пускането на новия Ford Model A, който заменя дългогодишния Model T след 18 години производство.
Повечето от ранните автомобили са с открити салони (кабриолети), но не отнема много време, преди те да бъдат затворени и оборудвани с отоплителни уреди, за да подобрят комфорта на пътниците. Компаниите, които преди са произвеждали конски превозни средства, стават производители на моторни превозни средства или изграждат каросерии върху шасита, произведени от други компании. Голяма част от скъпите коли са направени по поръчка за техните богати собственици, които често си имат личен шофьор/механик, който да ги кара.

Много от автомобилните иновации, които днес смятаме за модерни, всъщност са въведени през 20-те години на миналия век. Електрическите автомобили, задвижването 4х4, предното задвижване и дори хибридните горивно/електрически автомобили се появяват именно тогава.
Нивата на комфорт в превозното средство се подобряват значително с въвеждането на отопление, надуваеми гуми и подобрено окачване, включително по-добри амортисьори.

 

Авиацията

Самолетът съществува от първите години на века, но все още не е прераснал в търговска индустрия и в небето е било също толкова вероятно да се забележи дирижабъл, задвижван от балон, колкото и самолет. Дори първият околосветски полет е извършен с дирижабъла Graf Zeppelin през септември и октомври 1929 г.
С течението на времето обаче самолетите започват все повече да се използват за доставка на поща и превоз на пътници за далечни разстояния. Първоначално те са били построени предимно от леки материали като дърво и плат, но непрекъснатото развитие в авиационната индустрия през първото десетилетие води до увеличаване на използването на метални части и панели, докато накрая изцяло металните самолети стават норма.

Преди световната война самолетите са рядкост и може да се каже, че човек е имал късмет, ако някога дори е виждал такъв. През 1920 г. английските военновъздушни сили продават на търг 10 000 излишни самолета и 30 000 самолетни двигателя, много от които са били на служба през войната. Така изведнъж се оказва, че има самолети навсякъде, като авиопроизводителите постоянно пускат нови, по-големи и по-добри модели всяка година.
Летенето през деня и нощта става нещо обичайно и до края на десетилетието големите западни градове вече са свързани с редовни търговски въздушни полети. 

През десетилетието е извършен първият полет с хеликоптер, първото зареждане на гориво във въздуха между два самолета и първият самостоятелен, безспирен трансатлантически полет от Ню Йорк до Франция, продължил 33 часа.
До 1929 г. повечето от съществуващите летища не са нищо повече от открити полета, но вече някои основни летища са оборудвани с пътнически терминали, билетни каси и удобни чакални.

 

Реплика на самолета Spirit of St. Louis, с който Чарлз Линдберг извършва първият трансатлантически полет без кацане от Ню Йорк до Париж на 20 май 1927 г. Снимка: wikipedia

 

Използването на самолетите улеснява изследването от въздуха и проучването на негостоприемни райони като Антарктика или дълбоките джунгли, които дотогава са били трудни за изследване с традиционни наземни методи. През 1929 г. командир Бърд успява да открие много неизвестни преди това характеристики на Антарктида с полетите си, правейки множество въздушни снимки за по-късен анализ и картографиране.

През 1926 г. Робърт Годард става първият човек, изстрелял ракета с течно гориво, която се явява предшественикът на днешните страхотни гиганти, с които човечеството достигна чак до Луната и с които изстрелва изследователски мисии с космически апарати на много от планетите и техните спътници в Слънчевата система.

 

Как кораби понесоха самолети на презокеански круизове

Въпреки, че тогава се е считало, че Първата световна война е трябвало да бъде войната, която ще сложи край на всички войни, много страни не са доволни от резултатите от нея и Версайската система от мирни договори. Такива са Германия, Унгария, България, Русия (от 1922 г. – СССР), Италия и Япония, които въпреки международните договорености за разоръжаване започват постепенно да се превъоръжават, за да търсят ревизия на международното статукво, а това подтиква надпреварата в разработването на нови оръжия да продължи.

Великата война и годините след нея подчертават ползите от военновъздушните сили и нарастващата уязвимост на корабоплаването от въздушни атаки. В продължение на десетилетия преди това, масивни бойни кораби с огромна огнева мощ, са властвали над моретата, във флотилии заедно с по-малки кораби, съпровождащи ги в тяхна подкрепа. Но сега въздушното превъзходство започва да излиза на преден план като основен фактор за спечелването на битки и по суша и по море. В резултат започват да се разработват все по-бързи, по-мощни и по-силно въоръжени самолети.

Поради това се разработва радиоуправляем боен кораб, който може да се използва в съвместни учения с военновъздушните сили, за тестване на въздушни бомбардировки върху военни кораби и вземане на мерки за избягването им.
За осигуряването на въздушно прикритие и способност за атака в морето се появява необходимостта от нов тип боен кораб – самолетоносач.
Въпреки че са изготвени предварителни планове за различни проекти на самолетоносачи, първите такива са построени на основата на корпуси на бойни крайцери.
В началото на 20-те години САЩ и Великобритания вече са реконструирали съществуващи кораби в самолетоносачи, за да спестят времето, необходимо за изграждането им от нулата.

 

Американски тежък ударен самолетоносач клас “Лексингтън”, пуснат на вода през 1927 г. Снимка: wikipedia

 

Радио и телевизия

По това време радиото се развихря истински, изпълвайки ефира с нови радиостанции, никнещи като гъби след дъжд на всякакви честоти и предизвикващи смущения между тях и хаос за слушателите. Налага се радиоефира да се урегулира със специални закони, да се класифицират радиостанциите и да се определят отделни честоти за различните класове.

Опитите за добавяне на звук към филмите започват още от края на ХІХ век, но проблемите с усилването и синхронизацията пречат на първоначалните експериментални системи да успеят. От 1922 до 1925 г. Лий Де Форест, Теодор Кейс и Е. Спонейбъл разработват средство за добавяне на синхронизиран звук към филма. Инженерите от Western Electric и Bell Laboratories също разработват система за звук върху лента за филми. Тази система е използвана от филмовото студио Warner Bros през 1926-1927 г., когато те започват да произвеждат и пускат първите филми, включващи синхронизирана музика, звукови ефекти и диалози. Непосредствената им популярност довежда до гибел немите филми и революционизира кино индустрията. През десетилетието редица филми също са заснети с помощта на процеса Technicolor, а електроинженерът Владимир Зворикин кандидатства за патент за цветна телевизия.

Друг голям пробив е направен от инж. Джордж Ийстман, който през 1923 г. произвежда 16-милиметров филм за използване от широката публика, с което киното се пренася от киносалоните и в домовете на хората.

 

The Jazz Singer, американският музикален драматичен филм от 1927 г., явяващ се първият пълнометражен филм със синхронизирана записана музикална партитура, както и синхронно пеене и реч (в няколко изолирани последователности). Снимка: wikipedia.

 

Нови открития в медицината

През 1922 г. Уилям Хауъл открива хепарина, който ще се използва като антикоагулант – вещество, което предотвратява съсирването на кръвта при кръвопреливания. А през 1925 г. патологът Джордж Уипъл демонстрира, че желязото е основен елемент в червените кръвни клетки.

Австрийският лекар Юлиус фон Яурег пък измисля начин за лечение на сифилис чрез заразяване с малария. Идеята е, че маларията води до силно повишаване на температурата, а спирохетната бактерия, причиняваща сифилис, е доста чувствителна към температурни аномалии. Така че този подход е посрещнат с бурно одобрение от цялата тогавашна медицинска общност и започва да се използва за лечение на различни форми на сифилис, а също така е прилаган и при шизофрения. Общо взето с това се полагат основите на пиротерапията, при която повишаването на температурата се използва като защитна реакция срещу различни причинители на болести, тъй като повечето вируси са адаптирани към нормалната телесна температура от около 37°С.

Големите пробиви в здравеопазването включват освен откриването на редица нови витамини, също така и откриването на пеницилина – първият от съвременните антибиотици. Ако дотогава страшно много хора са измирали от бактериални инфекции, особено през войните и се е налагало да се правят ампутации за да се спаси живота на инфектирания, то с появата на антибиотиците всичко това вече може да се предотврати. Пеницилинът предизвиква истинска революция в медицината и бързо намира широко приложение като е масово използван за лечение през Втората световна война.

Направени са още много иновации в областта на имунизацията, въведена е електрокардиограмата, а също така е открит и инсулинът, с което вече става възможно лечението на диабета, болест, погубила изключително много хора през вековете още от дълбока древност насам. Новината за инсулина се разпространява мълниеносно по целия свят и тогава това е прието от обществеността като чудо, тъй като е откритие, което започва да спасява животите на милиони хора дори и до днес.

 

Сър Александър Флеминг, откривателят на “чудотворното лекарство” пеницилин. Снимка: wikipedia.

 

Източници: encyclopedia.com, 1920-30.com, en.wikipedia.org, canva.com


Европейска нощ на учените 2022 г.: