Автор: Красимир Григоров – зав. отдел „Възраждане“, РИМ – Враца
/публикация VII от Цикъла „Революцията – триумфална врата за всеки народ”/
„Паметниците не са толкова за умрелите, които са си въздигнали паметник неръкотворен и безсмъртен с делата си, колкото за живите, за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства, които дават на един народ правото да живее.“
Иван Вазов
Да въплътят в бронз тази идеалистична представа за героите от Априлската епопея, създавала се близо век – ето невероятно трудната задача пред младите български скулптори и архитекти. Липсата на опит и на каквато и да е традиция в тази област правели заданието много трудно за реализация. И въпреки всичко, патриотичните подбуди надделели и с волните дарения на родолюбивите врачани, във Враца бил издигнат първият скулптурно-архитектурен паметник в новоосвободеното Княжество България, своеобразен апотеоз на безсмъртието.
От гледна точка на тенденциите в съвременната скулптура първият паметник на Христо Ботьов във Враца изглежда наивен в нашите очи днес. Дори и името на неговия автор, Густав Еберлайн, не било пощадено. Любопитно е да се знае, че при демонтирането му през 1955 г., в основите била намерена метална кутия, но съдържащият се в нея текст е унищожен от влагата. Някои стилни похвати и спомени насочват към ателието на виенския скулптор Густав Еберлайн.Той е известен още като художник, поет, писател, музикант и архитект. Името му е популярно сред ценителите на изкуството и с това, че на 23 ноември 2010 г. се продаде неговата статуя „Венера и Купидон“ в Сотбис.
“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“
Цялата статия е публикувана в брой 111 на сп. Българска наука: тук!
Абонирайте се за списанието тук!
