Търсене
Close this search box.

От глобални предизвикателства към локални решения: Бъдещето на работната сила в България

 

Специалистите, които допреди десетина години предричаха, че работните места ще изчезнат, вече признават, че са сбъркали. Всъщност днес нивата на заетост в Европа никога не са били толкова високи за последните 100 години. Като това важи и за България, където нивата на безработицата са много ниски – около 4% към началото на годината. Нещо повече, компаниите и работодателите се оплакват, че не им достигат хора с определени умения и се чудят откъде да ги намерят.

Така че един от най-важните въпроси в момента от гледна точка на икономиките и на европейските общества е как може на пазара на труда да бъдат извършени необходимите процеси на квалификация и преквалификация (upskilling и reskilling), за да може да се отговори на нуждите на компаниите. 

Икономистите изучават този проблем през призмата на макропроцесите и правят анализи на това какви умения липсват. Докато социолозите изследват мнението, желанията и нагласите на хората, които работят в тези професии, доколко те са склонни да бъдат включени в програми за квалификация и преквалификация.

Често обаче се случва така, че това от което се нуждае икономиката го няма на пазара на труда. Особено в някои сектори на индустрията, където работните позиции в днешно време не изглеждат достатъчно атрактивни за младото поколение и за тях работници у нас просто не могат да бъдат намерени. Така някои български предприятия се виждат принудени да внасят работна ръка от азиатски държави като Узбекистан, Непал и Индия, и дори инженери – от Франция.

За това положение допринася немалко и историческото наследство от годините на прехода, когато безработицата, която през периода на социализма е била на практика почти 0%, изведнъж за една година скача на ок. 16%. Много компании тогава са принудени да затворят, да съкратят служителите си и в крайна сметка ги оставят с негативни спомени и мнение към перспективността на заводите. Така че днес, когато техните деца излизат на пазара на труда, те ги съветват да избягват подобен тип предприятия.

Отгоре на това обществото масово счита индустрията за непрестижен сектор, в който работата е мръсна, опасна и недобре платена. Но тези стереотипи от миналото определено трябва да бъдат разчупени, тъй като сегашните изисквания за безопасност на труда, чистота и всякакви технически подобрения са изменили изключително много сектора спрямо положението от зората на демокрацията.

В момента в редица филиали на български компании се учат много науки, за да бъде персоналът достатъчно квалифициран за да си върши работата. В днешно време дори стругарите например учат много физика и хидравлика за да могат да разбират процеса на работа със струг или фреза. А това ги прави ценни, търсени и уважавани кадри, които всъщност работят на много скъпи машини, които вече са максимално безопасни, автоматизирани и дигитализирани, така че тези работници извършват и елементи на програмиране в хода на своята работа.

Може би отношението към този тип професии ще се промени в бъдеще, но засега за добро или лошо то е по-скоро негативно, поради което се случва така че у нас идват работници от по-бедни страни за да извършват тази работа, която местните хора избягват. Роля която досега беше характерна за много български гастарбайтери в западните страни. Но този процес не се случва само в богатите държави, както беше допреди време, а вече започва да се случва и с тези в Източна Европа. Процесът е естествен и неизбежен, така че трябва да бъдем готови за него и внимателно да го управляваме като общество, тъй като много от всички тези хора, ще останат да работят и живеят тук за постоянно.

Въпреки мрачните прогнози от минали проучвания за “изтичането на мозъци” от България, в резултат на тази имиграция в един момент след няколко години най-вероятно ще се окаже, че влизащите у нас ще бъдат повече от излизащите. 

Вече има практика, в рамките на различни проекти, ние да назначаваме и добри учени от чужбина, включително от ЕС. Това се прави и в момента, различни научни институции назначават чуждестранни специалисти, които да работят тук. Това разбира се не е лошо, даже в крайна сметка ще повиши качеството на конкретния продукт, който правим. Покрай центровете за компетентност у нас пристигат много учени от къде ли не и всичкото това знание от цял свят създава тук добавена стойност.

Това би оказало благоприятно влияние и върху иначе критичното положение с демографската обстановка в страната, въпреки че много българи чисто психологически не са подготвени да посрещнат такава промяна. Но много собственици на хотели и други бизнеси в България, особено по Черноморието, изказват съжаление, че не сме направили достатъчно за интегрирането на украинските мигранти на пазара на труда. Понякога причините за това са съвсем прозаични, като например езикът. А този проблем съвсем не е труден за решаване, особено когато става въпрос за хора, идващи от славянски страни, за които езиковата бариера не е висока. Достатъчно е да се прояви малко по-голяма активност от страна на държавата и гражданското общество за да бъдат преодолени подобни пречки.

Всичко това разкрива сложната и динамична картина на пазара на труда в България, а и по-широко в Европа. Въпреки песимистичните прогнози от миналото за изчезването на работните места, днес ставаме свидетели на рекордно високи нива на заетост, които обаче са придружени от нови предизвикателства. Едно от основните е необходимостта от квалификация и преквалификация на работната сила, за да отговори на нарастващите и променящи се изисквания на компаниите за специфични умения.

Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в определени сектори води до търсенето на работна ръка и инженери от чужбина, което подчертава глобалния характер на пазара на труда. Искаме или не тези процеси се случват и като част от глобалния свят ние не можем да ги спрем или избегнем, но определено можем да се адаптираме и възползваме от тях.

В крайна сметка ще са необходими активни усилия за интеграция на имигрантите на пазара на труда и преодоляването на езиковите и културните бариери, което изисква съвместни действия от страна на държавата и гражданското общество. Това показва колко е важно да сме гъвкави, отворени и адаптивни в управлението на работната сила в съвременната икономика, където глобалните процеси и местните условия се преплитат в сложна мрежа от взаимодействия.

Статията е по интервю на БГ Наука с проф. д.с.н. Васил Киров, зам. директор на ИФС-БАН.

Моля, не пропускайте това (1 минута четене)

БГ Наука моли за вашата подкрепа. Ние сме организация с нестопанска цел и се борим за каузата да направим науката по-близка до хората, като създаваме статии, видеа, аудио материали и други видове полезно и лесно разбираемо съдържание, безплатно в интернет.

Нямаме реклами в сайта и може да се чете приятно и лесно. Това пространство е ваше. 

Не бъдете от тези 99%, които подминават това съобщение. Бъдете от хората, които искат промяна.

Направете услуга на себе си и подкрепете БГ Наука, като се абонирате за 9 лв. на месец за сп. „Българска наука“

Ако можете да си позволите по-голяма сума може да направите Еднократен/Вечен абонамент за БГ Наука или да направите дарение към “Сдружение Форум наука” за повече безплатно полезно научно съдържание на български език. Повече тук >>

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.