Гигантопитекът – най-голямата маймуна, живяла някога, изглежда е била обречена от размера си

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Изчезването на гигантопитека преди около 100 000 години разкрива защо голямото не винаги е по-добро.

 

В еволюцията обикновено колкото си по-голям, толкова по-трудно ще бъдеш повален.
А Гигантопитеците (Gigantopithecus) са дяволски големи. Те са изчезнали примати от семейството на хоминидите, към което спадат и хората. Вкаменелостите им показват, че изправени са достигали височина до 3 метра и са тежали до почти половин тон.

За едно животно има много предимства да бъде огромно по размери. По този начин то е по-малко уязвимо от нападенията на хищниците и същевременно е в състояние да покрие по-голяма територия в търсене на храна. 

Гигантопитекът процъфтява в тропическите гори на сегашния южен Китай и Северен Тайланд около девет милиона години назад. Но преди около 100 000 години, в началото на последната от ледниковите епохи на плейстоцена, той изчезва от лицето на Земята, тъй като в променения климат размерът му се превръща от предимство във фатално препятствие, съчетано с явно недостатъчната адаптивност на вида.


РЕКЛАМА:

***

Поради огромните си размери, гигантопитекът е зависел и от голямо количество храна. Когато по време на плейстоцена все повече и повече залесени площи се превръщали в саванни пейзажи, в някакъв момент просто вече не е имало достатъчно храна за гигантските човекоподобни. Анализите на въглеродните изотопи в емайла на изкопаемите зъби показват, че тези примати са били ограничени изключително до гъсто залесени местообитания, подобно на съвременните горили в джунглите на екваториална Африка, макар очевидно да са били твърде тежки за да се катерят по дърветата.

Цялата статия, както и още много други, можете да прочетете в новият Брой 150 на списание Българска Наука.

Подаряваме ти първите 61 стр. от брой 150 тук>>