Формиране на представа за родния език и изграждане на комуникативно-речеви умения у четвъртокласниците

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Автори: Стиляна Каменова, д-р Христо Каменов

Резюме:

Научната статия разглежда спецификата при формирането на комуникативно-речевите умения при деца в начална училищна възраст. Включват се и различни теории, които допринасят за осмислянето и разбирането на това важно и фундаментално езиково равнище, което формира способностите и компетенциите на българските ученици. Дава се дефиниция за речта, като се извежда научната постановка на езиковеда семиотик Фердинанд дьо Сосюр, а също така се разглежда и комуникативната компетентност като част от овладяването на речевите практики.

Abstract:


РЕКЛАМА:

***

The scientific article examines the specifics of the formation of communication and speech skills in children of primary school age. Various theories are included, which contribute to the comprehension and understanding of this important and fundamental language level, which forms the abilities and competencies of Bulgarian students. A definition of speech is given, deriving the scientific formulation of the semiotic linguist Ferdinand de Saussure, and also communicative competence is considered as part of the mastery of speech practices.

Речта е следствие от социалното развитие на човека, не се разглежда като вродена функция на човешкото развитие, независимо че всеки индивид се ражда с вродена потребност за говорни умения и за възможност за тяхното развитие. Като цяло здравословното състояние и правилното функциониране на процесите в организма способстват детето да развие умствени потребности за правилно овладяване на речеви умения. 

Речта не е застинала функция на човешките нужди от общуване и обмяна на опит с окръжаващата го действителност, а напротив – тя е действена органична система, основана на принципа стимул – реакция. Основа за нейното развитие в начален етап е комуникацията (вербална или невербална) между родител и дете. Слухът има водеща роля в разбирането на речта, още от раждането детето има вродената функция да се вслушва в звуците на окръжаващата го действителност. Прецизна е мисълта на Песталоци, който казва, че „да виждаш и да чуваш правилно, е първата крачка към житейската мъдрост“ (Цит. по Петрова, В. 2012: 48).

Лингвистът и семиотик Фердинанд дьо Сосюр (Бояджиев, Ж., П. Асенова, 1992) прави научно постижение в развитието на речевата дейност, като откроява два начина за идентифициране на думата – конкретен и абстрактен. Първият е реч (parole), a вторият – език (langue). Мисли езика като абстрактна система, която няма физическо проявление, докато речевата дейност е осезаема – тя е във време-пространството. Езикът като система от езикови знаци е разглеждан на метаниво, представата за него се придобива единствено чрез речевата дейност, т.е. в комуникативния акт. Сосюр изхожда от предпоставката, че речевата дейност е социален факт, за да наложи езиковия факт като психологическа същност. В езиковия знак има свързване между означавано и означаващо, като самият учен признава, че отношението на свързване на акустичния образ с понятието, от което произтича знакът, е напълно произволно. Докато езикът се възприема като социален продукт, то речта е съвкупност от индивидуални особености на индивида.

В съвременното общество изключително много фактори влияят върху това децата да изпитват дефицит на вниманието, както и да проявяват хиперактивност, но не и на последно място – да развият дефицити в комуникативно-речевите си умения. Сред факторите, които застрашават нормалното детско развитие, са прекалено много часове отделяне на телевизионни игри, на гледане на телевизия, стоене пред компютъра, пред смартфона или пред таблета. Днешните деца са изправени пред опасността да развият психосоциални проблеми, които пречат на поведенческите им реакции, на концентрацията и самоконтрола. Неслучайно се наблюдава явлението агресия сред младите, която придобива все по-застрашителни размери. В този смисъл Кръстева разглежда взаимозависимостта между критическото мислене и рефлексията у подрастващите, които се изразяват в осмисляне на познавателните схеми, чрез които информацията се структурира и се превръща в знание (Кръстева 2010: 78). Така се постига правилно конструиране на детската психика, неслучайно родителят, семейството са в първоосновата за създаването на успешната личност у детето чрез вграждане на правилно морално-етични житейски норми. Рефлексията, изяснена чрез поведенческите, емоционалните, когнитивните маркери на детската личност, е съществен показател за степента на интелектуално развитие (Кръстева 2010: 105).

Цялата статия, както и още много други можете да прочетете в новия брой 147 на сп. Българска Наука

Подаряваме ти първите 46 стр. от брой 147 тук>>