Търсене
Close this search box.

Философията като наука

Автор: Невена Григорова

Безспорно, светът вече не е това, което е бил преди 50 години, преди един век. Живеем в условия на силна зависимост от световните тенденции, външното влияние върху отделните държави е определящо за развитието на една държава.

Човекът е несъвършен, той е способен да извърши различни неща – и добри, и лоши – в името на кауза, цел, религия. Още от сътворението на света човек се налага да избира различни насоки на действие. Постоянно търси истината за съществуването, проблемите, пред които се изправя човек го карат да си задава въпроси за различни ситуации. За разлика от животните и техните първични инстинкти, човекът преценява възможните подходи, започва да мисли и така променя отношението си към природата. Хуманният стадий на човека в неговото развитие започва, когато инстинктивните реакции са по-малко в сравнение с осъзнатите реакции. С други думи, хуманният период на човешкото развитие и свободата са не­делими.

 Човекът като обект на изучаване от философията

Потребността от това да се философства се обуславя от човешката същност, от необходимостта да се търсят отговори на редица въпроси и намиране на единство в разнообразието. Човек попада в различни ситуации през съзнателния си живот, като за начина си на действие той черпи знания от съвкупния опит на човешкото общество, като същевременно пречупва през своето съзнание и мироглед нужните му отговори. Разбира се човек, който е „пробуден” и осъзнат, може да си задава въпроси за съществуването си, като например кой съм аз, защо съм на тази земя? На тези въпроси няма лесен отговор или много често не ни удовлетворява.

Хората живеят, търсейки смисъл на живота си, разбира се, когато не живеят единствено увлечени в ежедневните проблеми на битието, те имат нужда от философстване. Не е толкова важно дали всъщност хората са наясно, че те са център на света, и че са част от вселената и вселената е в тях самите. Важното е, че те намират някакво единство със заобикалящия ги свят, след като са се отделили от него в процеса на еволюция. Реалността за всеки от нас е такава, каквато е стойността за нещата за всеки от нас.

Всеки човек има нужда да е в хармония със себе си, като едновременно с това е в процес на постоянно взаимодействие с външния свят и потребност от единение със себе си и намиране на единство с този свят. Философията е наличност от яснота, цялостност и равновесие на човека.

Хората се раждат свободни и без ограничения, но когато индивидите живеят в общество, то се налага да спазват определени рамки и клишета. Човекът е родово същество и неминуемо след раждането си той попада в среда, в която има натрупани факти, взаимоотношения и опит, които не подлежат на промяна. Човекът е обект на философски анализ от гледна точка на натрупания съвкупен опит в течение на милионите години еволюция, но този опит е разбираем, само ако се има предвид взаимодействието на хората помежду им и с другите неща.

Човек в течение на времето започва да се отделя от външния свят, самият той става един микрокосмос, откъснат от външния свят.

Духовността на човека го отличава от всичко останало, и именно затова той търси истината, задава си въпроси, на които повечето хора нямат отговор – кой съм аз, каква е моята мисия на този свят?

Човек се ражда физически и непреднамерено наследява определен генетичен код. Философията помага да се проучи човешката душа и когато изучаването на въпросите, свързани със съществуването на човека, се извършва от хора, които съзнателно и целенасочено извършват това, се появява философията. Философите са тези, които проучват човешкото отношение към нещата, как човек се отнася към заобикалящия го свят като се „опредметява” и „разпредметява”. Това е начин на отнасяне към външния свят. Философията задава въпроси, отговорите не са толкова важни, защото по-важно е, че философията поставя под съмнение всичко.

Философските парадигми се развиват постепенно, като се стигне до хуманистичната. При нея се разглежда отношението човек-човешки свят. Тя е развиващ се модел за анализ на човека. Философията има за цел да изучава човека в неговата цялостност и човека като единна реалност. Предмет на философията е всеобщото, но това всеобщо е човекът, всеки от нас. Науката е в резултат на натрупано системно, обобщено знание, което се потвърждава с дейности в практиката. Когато зависимостите се повтарят, се формулират като закони. Частнонаучните дисциплини приемат предпоставки, които няма нужда да се доказват. Наблюдава се взаимно проникване между частните науки и в резултат се очертава тенденция за преобразуване на частните науки в единна наука за изучаване на човека. Разбира се, натрупаните изследвания и получени резултати в точните науки се използват от философията, но подходът на философията е различен относно предпоставките. Тук нищо не се приема като предпоставка, която не може да се подложи на съмнение. Единствената предпоставка, която се изследва е човекът, неговата реалност, микрокосмос и отношение към макрокосмоса. Това определя и факта, че философията не е просто наука по всичкология, тя е свързана с останалите науки, но предмет на изучаване е човекът.

***

Във времето, в което живеем, се наблюдава сближаване на частнонаучните заключения с изследванията на философията, относно сложните характеристики на Аз-а, в достигане на еднопосочност в усилията за развитие на единно човешко познание. Философията използва постигнатото от частните науки, философите използват постиженията на частните науки, но обобщаването на многообразието е дело на философа. Все повече частните науки се обръщат към философията за решаване на проблеми, свързани със съвременни глобални явления, които са създадени от човека.

Все повече се налага да се изучава дадено явление от гледна точка на човешкото възприятие и сетивност.

Философията е онази наука, която позволява на човек да се развива и да бъде свободен в размишленията. Философията е мъдростта на живота и тя помага на човек да се бори с трудностите и да преодолява препятствията в живота си.

Мъдростта е необходима на човека, за да намери правилното място в живота си, да се справя в кризисни ситуации. Да намери отговори на въпросите си, да продължи по пътя и да сподели опита си с другите хора.

Философите обобщават и представят в явен вид онова, върху което всички хора размишляват, философите достигат до заключения след като останат насаме, и осмислят постиженията на целокупния човешки свят. За да може да достигне до конкретно заключение, философът трябва да приеме аскетизма и отчуждението, далеч от мирските проблеми да съзерцава, да обмисля постиженията на частните науки, но през призмата на човешките възприятия.

Философията не доказва хипотези чрез експерименти, тя не доказва, а постановява непреходни твърдения. Такова едно твърдение е, че когато човек познае истината, ще бъде свободен. Философията е познаването на себе си. Когато се опознаем, ние знаем с какво можем да се справим. Философията ни помага в стремежа ни за себепознание. Но същевременно философията гледа както към най-далечното – към Бога и битието, така и към най-близкото, тялото и душата. Тя е светоглед на всеки от нас.

Използвана литература:

  1. Проф. Стефан Мичев „Философски проблеми на сигурността. Хуманност и насилие”
  2. Интернет

Моля, не пропускайте това (1 минута четене)

БГ Наука моли за вашата подкрепа. Ние сме организация с нестопанска цел и се борим за каузата да направим науката по-близка до хората, като създаваме статии, видеа, аудио материали и други видове полезно и лесно разбираемо съдържание, безплатно в интернет.

Нямаме реклами в сайта и може да се чете приятно и лесно. Това пространство е ваше. 

Не бъдете от тези 99%, които подминават това съобщение. Бъдете от хората, които искат промяна.

Направете услуга на себе си и подкрепете БГ Наука, като се абонирате за 9 лв. на месец за сп. „Българска наука“

Ако можете да си позволите по-голяма сума може да направите Еднократен/Вечен абонамент за БГ Наука или да направите дарение към “Сдружение Форум наука” за повече безплатно полезно научно съдържание на български език. Повече тук >>

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.