Европейската архитектура на българския град в края на XIX век. Културните измерения на една нова балканска идентичност
Автор:
Християн Георгиев
Списание „Българска наука“
брой 46, март 2012 г.
ISSN: 1314-1031
Abstract:
Въпросът за идентичността на Бал- каните през XIX век, в частност на освободените след 1878 г. български земи, е деликатен и многопластов. Той е свързан с политическото, социално и културно развитие на обществото, с влиянията, зависимостите и тенденциите, които го съпровождат и определят пътя му. Идентичността, разглеждана в своя европейски и културен контекст, е приобщаване,интегриране, или „завръщане“ към традициите на Стария континент. В духа на Просвещението и Френската революция се изграждат както културната, така и политическата концепции за Европа – понятие, обединяващо демокрацията и конституционализма с високата западна култура и всичките нейни превъплъщения. Обособява се понятието Запад – тъждествено с понятието Европа. Тези концепции представляват обществен и културен идеал, който по презумпция се преследва от новосъздаващите се елити на Балканите.
Ключови думи:
Европейската архитектура, българския град в края на XIX век., Културните измерения, балканска идентичност
