Еволюира ли коронавирусът?

SARS-CoV-2 частици (в оранжево), изолирани от човек с covid-19.

„За щастие“ не е израз, който често се появява във връзка с пандемията от коронавирус, но в едно отношение може да се използва. През деветте месеца откакто вирусът, причиняващ covid-19, циркулира широко по целия свят, той изобщо не е мутирал.
„Имаме щастието вирусът да не мутира бързо“, казва Судхир Кумар от университета Темпъл в Пенсилвания. Бързо мутиращият вирус може да еволюира в различни, вероятно по-вирулентни щамове. „Така че е добре да има слабо разнообразие“ сред вирусите, които в момента циркулират, казва той.
Това обаче може да е спокойствие преди буря.

Неотдавнашен анализ на повече от 18 000 генома на новия коронавирус, официално наречен SARS-CoV-2, събрани от цял свят, установи много ниски нива на генетично разнообразие сред тях. Проучването, ръководено от Моргане Роланд от Армейския научноизследователски институт „Уолтър Рийд“ в Мериленд, заключава че тези вируси са толкова сходни, че една ваксина би трябвало да предпазва от всичките им разновидности.
Има три основни причини за това. 

Първо, въпреки че SARS-CoV-2 е РНК вирус, който обикновено притежава най-бързата скорост на мутациите от всеки биологичен обект, коронавирусите се променят относително бавно, тъй като техният механизъм за копиране на геном има коректорска функция.

Второ, когато се появят мутации, почти всички те са биологично вредни или неутрални за вируса и затова не се запазват.


РЕКЛАМА:

***

И трето, вирусът не е необходимо да еволюира, за да бъде успешен. Или поне засега все още не е. 

Това е, което кара някои вирусолози да се изнервят, докато преминаваме към следващата фаза на пандемията. Като правило еволюционната адаптацията се случва поради „селекционен натиск“, който се проявява когато средата на организма се променя, за да благоприятства определени варианти пред други.
В момента SARS-CoV-2 е под много слаб селективен натиск. Все още има много незаразени хора, които нямат „имунна памет“ за борба с вируса; има много оскъдни методи за лечение; и няма ваксина. Но ако тези благоприятни условия станат по-сурови за вируса, селекционният натиск ще се увеличи и може би ще наблюдаваме как той еволюира в отговор на това, може би по начини, които го правят още по-опасен.
Според епидемиологичен модел, разработен от екип, ръководен от Чади Саад-Рой от Университета в Принстън, еволюцията на вируса ще има значителен ефект върху начина, по който пандемията се засилва през следващите пет години, варираща от трайни огнища до почти пълна елиминация.

Промяната предстои

Да се предскаже какво всъщност ще се случи е невъзможно.
„Мисля, че никой не може да направи това“, казва Оскар Маклийн от Университета в Глазгоу във Великобритания.

„Няма сериозни доказателства, че вирусът се развива адаптивно“, казва Сергей Понд, също от университета Темпъл. „В генетично отношение той е скучен, с относително малко разнообразие и дивергенция, тъй като досега не сме го излагали на много силен селективен натиск.“

Но в едно можем да сме сигурни – вирусът ще се промени.

„Променя се с бавни темпове в сравнение с много други вируси, но с бързи темпове в сравнение с човешкия геном“, обяснява Кумар.

„С течение на времето ще има още интересни мутации, особено с въвеждането на ваксини и лечения“, казва Роланд, който продължава да наблюдава развитието на вируса.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 136 на списанието.
През 2020 г. издадохме над 20 броя свързани с науката по света и у нас. Всеки един от тях си заслужава вниманието, а общите страници са над 2500 с над 130 интервюта на български учени.
В този брой се фокусираме върху някои от най-важните теми свързани с коронавируса, но знаем че има любопитни хора търсещи информация свързана с космоса, историята и други сфери на науката – за тях също има интересни и любопитни статии.
Вижте този и всички предишни броеве, важно е да се знае! >>

Вземи само този брой в PDF >>

Безплатно ДЕМО – първите 43 стр. от броя >>


Европейска нощ на учените 2022 г.: