Етнографията, “извор“ на интелектуална собственост. Регионален етнографски музей на открито – Етър

Автор: Николай Ст. Братов

ВЪВЕДЕНИЕ: 

Изследването и разбирането на обичаите, традициите, бита, културата  (народното изкуство, облеклото, езика), занаятите, семейните и родовите  взаимоотношения, вярвания на отделните съставни части на дадено общество са в  основата на изграждането на съвременния начин на живот и общуване. Етнографията  (от гр. εθνος – „етнос“ (народ) и γραφω – „пиша“) още наричана и народознание е  културологическата дисциплина, която дава познанието за нашето минало и  настояще в един постоянен и динамичен преход от “старо“ към “модерно“ до  “непознато“ ни все още бъдеще. През последните години в България интересът към  културното наследство, традициите, обичаите, занаятите и т.н., все повече нараства,  в отговор на което е важно да се изяснят ролята, мястото и значението на  интелектуалната собственост, която е залегнала в тях и въз основа на която  съвременните творци и/или бизнес субекти защитават създадените от тях творчески  резултати. Българската етнография е многообразие не само от традиционни празници  и вярвания, културен календар, обреди от жизнения цикъл на човека, но тя включва  и елементи от материалната култура (бит, храна, облекло, отделните видове  занаяти), както и социо-нормативната култура, етнографските групи, етно религиозните общности, етнография на българската диаспора, фолклор и други.  Всички те са пряко свързани с интелектуалната собственост, представяйки я като  една динамична система не само от традиционно съдържание на отделните елементи  на културата, но и от трансформациите, които настъпват по отношение на тях в хода  на XX век и началото на XXI век. Своевременно, именно тези процеси водят до  появата на нови форми, намиращи проявление като обекти на интелектуална  собственост и не само във вече съществуващи или новосъздадени материални и  нематериални (творчески) индустрии. 

Регионалният етнографски музей на открито – Етър е едно от всички средища  в България в което етнографията е преплетена със системата на интелектуалната  собственост и както споделят от музея: Музей „Етър“ пази духа на България! Тук традициите са пренесени през времето и пространството, за да бъдат споделени с поколенията и преживяни от посетителите“. 

ключови думи: етнография, интелектуална собственост, права, притежатели,  творци, марка, дизайн, патент за изобретение, авторско право, сродни права,  творчество, занаяти, изпълнения, култура, общество.


РЕКЛАМА:

***

ТЕЗА: 

Системата на интелектуалната собственост е изградена най-вече от нуждата на  творците да опазят своите интелектуални постижения от посегателството, което  може да се извърши от страна на трети недобросъвестни лица в унисон с постоянната  нужда на обществото от информация, въз основа на която да се осъществява  човешкият прогрес. От друга страна е необходимо да се даде и една принципна или  общовалидна дефиниция за отделните обекти на интелектуална собственост, за да  може лесно да се причислява към някой от тях трябва да бъде включен създаденият  творчески резултат и по този начин той да бъде закрилян не само от закона, но и да  стане разпознаваем за обществото и/или за бизнеса като такъв. Най-общо системата  на интелектуалната собственост, както споделя проф. д-р В. Борисова в своята книга  („Традиционните знания като обекти на интелектуална собственост“,  университетско издателство- Стопанство, София, 2006 г.) се състои от три  относително обособени подсистеми, всяка от които съдържа специфични обекти, а  самата специфика се изразява според тяхната същност и сфера на приложение. Тези  подсистеми са: 

  1. системата на индустриалната собственост със своите специфични обекти,  неизчерпателно изброени: 

патентни за изобретения; 

полезни модели (образци); 

промишлени дизайни; 

търговските марки и географските означения; 

фирменото или търговско наименование; 

ноу-хау и търговската тайна; 

преследването на нелоялната конкуренция и други; 

  1. системата на интелектуалната собственост (разбирайте авторско и  сродните му права или т.нар. художествено-литературна система) със своите  специфични обекти, неизчерпателно изброени: 

литературни произведения, включително произведения на научната и  техническата литература, на публицистиката и компютърни програми; музикални произведения; 

сценични произведения – драматични, музикално-драматични,  пантомимични, хореографски и други; 

филми и други аудио-визуални произведения; 

произведения на изобразителното изкуство, включително произведения  на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти; реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени  планове; 

фотографски произведения и произведения, създадени по начин,  аналогичен на фотографския;

одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено  планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до  архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията,  музейното дело и която и да е област на науката и техниката; 

графично оформление на печатно издание; 

кадастрални карти и държавни топографски карти. 

Обект на авторското право са също: 

преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни  творби; 

аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби; периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии,  библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или  повече произведения или материали и други; 

  1. системата на новите обекти на интелектуална собственост, неизчерпателно  изброени: 

биотехнологичните продукти; 

мултимедийните технологии; 

звукозаписи и излъчване чрез спътник и предаване чрез кабел на  звукозаписи; 

топология на интегралните схеми; 

традиционните знания и други. 

Последната подсистема е естествен отговор и резултат от непрекъснато  променящата се културна, информационна, технологична и икономическа среда,  водещи до обособяването на нови интелектуални потребности. Впечатление прави,  че именно в нея са включени и традиционните знания като част от етнографията на  нашия народ, а в художествено-литературната система са включени например дизайна и народните художествени занаяти, преводи и преработки на  съществуващи произведения и фолклорни творби, аранжименти на музикални  произведения и на фолклорни творби и прочие. Благодарение на тези традиционни  знания, а и не само, ние творим и създаваме. Тъй като, всеки един обект на  интелектуална собственост намира или може да намери своя израз под една или друга  форма в Регионалния еднографски музей на открито- Етър, тази взаимовръзка  между етнографията и интелектуалната собственост трябва да се разглежда и  анализира като интеркомплиментарна една спрямо друга във всички свои проявления  на обществения живот. Закрилата трябва да се осъществява не само чрез основната  законодателна рамка за всеки един обект на интелектуална собственост, но и да бъде  допълвана от т.нар. sui generis право, свързано най-вече с уникалността, която се  съдържа в българската етнография и по-конкретно в нейния регионален израз,  какъвто е този представен от Регионалния етнографски музей на открито – Етър.

ИЗЛОЖЕНИЕ: 

Регионалният етнографски музей на открито- Етър, наричан по нататък за  краткост- музей „Етър“ е живата картина на една отминала епоха, както

снимка: 1, източник: www.gege.bg към дата: 14.02.2021 г.

споделят на  своята интернет страница- www.etar.bg/za-muzeya уредниците в музея, а и може би и  самите посетители. Тези от тях, които навлизат в пределите на единствения в  България етнографски музей на открито попадат в свят, различен от съвременния, а  именно светът на възрожденските българи. Тук водата завърта колелото на вековна  воденица, а калдъръмът под краката напомня, че истинската красота в живота е  скрита в преживяването на емоцията да се докоснеш до майсторлъка на предците ни.  Музей „Етър“ пази духа на България! Той отваря врати през 1964 г., като  Етнографски парк-музей. През годините се утвърждава като единствен по рода си музей на открито от типа- Скансен в България. Музеят е център за проучване на  традиционната култура на балканджиите от прединдустриалното общество до най-новото време. 

 Идеята за създаването на музей „Етър“ принадлежи на габровеца Лазар Донков. Това е неговата мечта, вградена в камък и дърво. Изграждането на архитектурния комплекс от сгради започва през 1963 г., с реставрация на съществуващите по поречието на река Сивек (приток на Янтра) воденица-караджейка, валявица и тепавица. Към тях от села в околностите са пренесени ножарска работилница и воденица-долапкиня. Музеят  отваря врати на 7 септември 1964 година. През следващите години се създават нови  обекти, които представляват архитектурни образци на къщи, занаятчийски  работилници, сгради и съоръжения, разкриващи старинните техники, поминъка, бита  и духовната култура на населението, живеещо в централните части на Стара планина  от края на XVIII век до началото на XX век. Това население, наречено балканджии е една от седемте етнографски групи в България. Единствената в България колекция  от действащи водни съоръжения се намира в музей „Етър“. Всъщност Етър е  древното название на Янтра- реката, която минава през град Габрово. Избрано е за  име на музея като символ на връзката между водата и развитието на занаятите в  региона. 

Цялата статия и още много подобни прочетете в новия брой 141 на списанието тук>>

Подаряваме ти първите 45 стр. от брой 141 тук>> 


Европейска нощ на учените 2022 г.: