Експериментална археология и археомагнетизъм: Един съвременен поглед към миналото

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Автори:

Мария Костадинова-Аврамова, Национален институт по геофизика, геодезия и география – Българска академия на науките

Петър Димитров, Национален археологически институт с музей – Българска академия на науките


РЕКЛАМА:

***

 

Резюме             

Експерименталната археология има значителен потенциал за разрешаването на редица въпроси, свързани с изучаването на различни археологически структури. С нейна помощ могат да бъдат независимо потвърдени или отхвърлени редица хипотези и твърдения относно нивото на технологично развитие, икономическия живот и социалната организация на древните общества и същевременно да бъде подобрена точността на съвременните интердисциплинарни изследователски методи. За съжаление това основно направление в съвременните археологически проучвания почти не е развито у нас. През 2019 г. в НИГГГ – БАН започна изпълнението на проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, който има за цел натрупването на информация за процесите на нагряване/охлаждане в различни термични конструкции и установяване влиянието на експерименталните условия върху магнитните свойства на различни типове глина. Получените до момента резултати са обобщени и достъпни на български и английски език на адрес: http://www.exam.mozello.com/

 

Ключови думи: експериментална археология, археомагнетизъм, глина, магнитни свойства

 

Археология

Богатото историческо минало на Балканския полуостров и в частност на българските земи е предопределено от тяхното местоположение – върху основния път за миграция на древните човешки популации от Азия към Европа. В резултат на това, територията на България изобилства от археологически обекти, които обхващат последните осем хилядолетия и имат важен принос при проследяването на развитието на балканските цивилизации и европейското културно наследство. Едни от най-често откриваните археологически артефакти са различни структури от изпечена глина (фрагменти битова и строителна керамика, опожарени подови нива, останки от жилищни конструкции, огнища, домакински и производствени пещи и пр.). Те носят важна информация, както за предназначението и технологията на тяхното производство, така и за момента от време, в който те са функционирали или са били изпечени. За извличането на тази информация, повсеместно се прилагат (повече или по-малко успешно) различни физични и химични методи, а в резултат на получените резултати се изказват редица предположения и хипотези, свързани с хронологията, нивото на технологично развитие, икономическия живот и социалната организация на съответните общности. Голяма част от тези хипотези и твърдения могат да бъдат независимо потвърдени или отхвърлени единствено с помощта на експерименталната археология, която не само дава възможност да бъдат установени важни детайли свързани с древните технологии, но има и значителен потенциал за подобряване точността на съвременните интердисциплинарни изследователски методи. За съжаление това важно направление в съвременната археологическа наука все още не е достатъчно добре развито у нас.

 

Археомагнетизъм

Началото на изследванията, свързани с магнитните свойства на горялата глина е поставено в България още през 60-те години на 20-ти век от проф. дфн Мери Ковачева, призната в света за един от пионерите в областта на археомагнетизма. Малко известно е, сред неспециалистите, че единственият метод за абсолютно датиране, който може да се извършва и успешно се прилага у нас е именно археомагнитният (Kovacheva et al. 2004; Jordanova et al. 2004; Kostadinova, Kovacheva 2008; Kostadinova-Avramova et al. 2016 и др.). Възможностите, които предоставя този метод, обаче съвсем не се ограничават само до абсолютното датиране. Археомагнитните резултати позволяват: да се съпоставят и синхронизират археологически обекти от една и съща епоха/период (Kostadinova-Avramova et al 2014; 2016); категорично да се установи дали дадена структура е разкрита в положението, в което е изстинала в древността (Kostadinova-Avramova et al. 2021); да се определи функционалното предназначение на дадена горивна структура (Dimitrov, Kostadinova-Avramova 2019); да се правят заключения относно условията на изпичане и достигнатите температури както за керамични фрагменти, така и за древни опожарявания и термични съоръжения (Jordanova et al. 2018; Kostadinova-Avramova et al. 2018; Kostadinova-Avramova et al. 2020; 2021). Всеки процес на горене/изпичане е сам по себе си уникален и възстановяването на историята на самия процес е нелека задача (напр. Livingston Smith 2001; Carrancho, Villain 2011; Bentsen 2013). Обичайно, изводи за условията, в които е станало горенето/изпичането се правят на базата на резултати от различни експериментални процедури, които изследват поведението на магнитните свойства на колекция проби, взета от дадена археологическа структура. Магнитните свойства на горялата глина, обаче се формират не само в зависимост от условията на изпичане (скорост на нагряване, температура, скорост на задържане, скорост на изстиване, атмосфера на горене), но и под влияние на минералогията на изходната глина. Следователно, в зависимост от състава си глините могат да придобият различни магнитни свойства и да имат различно поведение при лабораторното им изследване дори и при съвсем еднакви условия на изпичане.

 

Цялата статия, както и много подобни, можете да прочетете в новия Брой 151 на списание Българска Наука.

Подаряваме ти първите 55 стр. от брой 151 тук>>