Двойната криза в САЩ

Автор: Лъчезар П. Томов

Деконструкция на разума

Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на телевизията. Това е нещо неизбежно при демокрацията (този мач е игран в Атина), когато демосът е слабо образован, но технологичната революция неимоверно го ускори, а глобализацията увеличи скритата му цена хилядократно.  Към момента на написването на статията обществото се вълнува от движението “Black lives matters” и глобалната вълна от промени, което то предизвиква. Започнало от смъртта на арестувания заразен от КОВИД-19 Джордж Флойд (който по съвпадение умира от задушаване заради полицейско насилие), разхождал се навън без маска, то се разрасна в нещо повече. Отляво и отдясно има критика и подкрепа за някои от исканията на движението. Основните критики са за деструктивния подход към историята и варваризма, който се проявява към миналото (Фиг.1). 

Фигура 1. Чърчил е расист… буквално Хитлер

Деконструкцията е нищо повече от деструкция, както във философията, така и в практиката. Появила се като антитеза на философията на Платон и по същество сходна с формализма в математиката („езикът като система от знаци и думи има значение единствено поради контраста мжду тях“) идеята на Дерида  води до обръщане на йерархиите между красиво и грозно, същност и проява и накрая – между добро и зло. Дерида ползва свободно понятия от математиката като „неразрешимост“, свързано с безкрайно малкия преход от време в текущия момент (голямата драма на анализа още от спора на епископ Бъркли и Нютон за безкрайно малките). Неговата неразрешимост  и нашата неспособност според него да различим спомена от настоящето или очакването за бъдещето, му дава разрешението да приложи математическия формализъм към философията на правото и да отрече справедливостта на налагането на закона. Опирайки се на вярното наблюдение за логическата непълнота на всяка система от закони, той отрича напълно ролята на закона сам по себе си. Всяка присъда е нова и уникална интерпретация от страна на съдията, която никое кодифицирано правило или закон сами по себе си не могат да гарантират.  Законът по същество е непълен и изисква интерпретация и тълкуване. Стриктното му спазване е еквивалентно на работата на компютърна програма, не на действията на разумно същество, което може да превъзмогва логически неразрешимите ситуации. Това вярно наблюдение, съчетано с анти-платонизма на Дерида и идеята, че не същностите, а проявите са основни, води до деструктивното тълкуване на тълкуването на закона. То няма своето разумно основание е изцяло акт на насилие. Справедливост не съществува, защото не се следва писано правило, съществува само актът на насилие от съдията.  Формалистичният му подход към теми от висшите измерения на мисълта, където интерпретацията (осмислянето, придаването на смисъл) е основата на всичко – проявата на разума, осмислящ абстрактните системи и правила, води до пълното му отричане. Няма нищо по-висше от формално логическото, защото идеите не са в основата на всичко, няма Източник на разума, няма справедливост в действия, които не са формализирани. Деконструкцията на смисъла го заличава напълно, а с него и всичко смислено във философията – доброто, красивото, трайното, полезното, справедливото. Платон демонстрира в много свои диалози неизразимата природа на най-важните понятия, които не се поддават на строги дефиниции – и дава свои, иронични дефиниции, като тази за човека – „двукрако без пера“. Това е, за да подчертае Божествената природа на тези понятия, тяхната същност като основа на човешкото действие и разум. Анти–Платон отхвърля неизразимото и го деконструира чрез обречения на неуспех опит за формализация. От деконструкцията на понятията до деконструкцията на морала има само една крачка. Много последователи на деконструкцията я правят сега. Исканията за премахването на полицията, махането на паметници от миналото, преосмислянето и пренаписването на историята, обявяването на математиката за расистка наука, имат свои тънки основания във философията (с които можем спокойно да не се съгласим, след като са плод на логическа неразрешимост), но водят до пълно разрушение на ценностната система. Да, логическото доказателство в математиката е изобретение на древните гърци, започнало от философа-трейдър на опции Талес (който искал доказателства дори за очевидни твърдения, като това, че диаметърът разполовява окръжността) и по същество  е „бяло“, част от западната културна хегемония, наложена на колониализираните народи. И какво от това? Някой е стигнал първи до концепцията – имал е късмет. Тя е уникално общочовешко постижение, от което се облагодетелстват всички народи. Така е и с творчеството на Шекспир и с делата на Джордж Вашингтон. Деконструкцията трябва да стигне докрай – да деконструира расите и нациите и да види общочовешката принадлежност на великите достижения на цивилизацията и правото на всеки човек да се гордее със Сократ, Нютон или Моцарт. Да се родиш в една или друга страна, с един или друг цвят на кожата е въпрос на шанс. Цивилизацията е колективната застраховка против лошия шанс, но само когато е универсално приета и развивана, а не отричана и сривана, защото не я възприемаме като „наша“. Нима афро-американците са по-малко американци от другите? Нима те не наследяват същите културни достижения като всички други, родени на същата територия? Как можем да се гордеем с нещо, постигнато от някой друг? А как можем да не се гордеем? То е плод на еволюция, никога на революция, която е деструктивна сила. Еволюцията се отнася до цял вид, не до отделни индивиди. Човешкият вид има уникални постижения, с които всеки човек може да се гордее и само този, който не е човек, няма това право.


РЕКЛАМА:

***

Исканията за деконструкцията на разума като „бял“ прочие, са следствията от неразбирането на понятието „система“ във философията, така ключово във физиката и биологията. Системата като мрежа от взаимозависимости, като граница на индивида и приложимостта на разбиране на цялото чрез частите му и изобщо на аналитичния подход в разсъжденията. Системата се проявява само в цялост, не в частите си, така както мисълта не е локализирана в региони на мозъчната кора, а е свойство на цялата кора. Ако искаме да разберем свойството по-добре, трябва да включим целия мозък. Ако искаме да го разберем още по-добре, трябва да включим и тялото. За по-висока точност ще ни трябва и взаимодействието със средата и така ad infinitum… (до безкрайност на расистки). Така са и взаимодействията на елементарните частици като електроните – за пълна точност на описанията трябва да включим в сметките цялата вселена. Нещо повече – индивидуалното разглеждане на електроните и другите класове частици има ограничен смисъл – те са неразличими едни от други, дотолкова, че ако две от тях бъдат разменени, никой не би могъл да забележи разликата. Нито една тяхна пермутация (на какъвто и да е брой частици) не променя състоянието на системата. Както Нилс Бор го поставя:

Изолираните материални частици са абстракции, като техните свойства могат да се определят и да се наблюдават само чрез взаимодействието им с други системи

Лявата философия зад BLM (която е миш-маш от френски постмодернизъм, марксизъм и др) въпреки привидния си колективизъм е проява на индивидуалистичното. Противопоставянето на раси и класи една на друга, търсенето на расови и класови врагове, приписването на дълбоките проблеми на американското общество на повърхностни прояви на разделение, са все опит за определяне на колективна идентичност и нейното отделяне, индивидуализиране. Виновен е Другият, той има лице, цвят на кожата и конкретна идентичност. Бягство както от индивидуална, така и от колективна отговорност. Отрицанието на рационализма на Просвещението и неговите слабости (детерминизъм, пародиране на Античността чрез поставяне на човека в центъра на Вселената, формализиране на философията изцяло в логика и игри на думи) води до ирационалност, стихийност и власт на мрака на емоциите над душата. Тук няма да обсъждаме статуите на кои президенти, композитори и благородни в истинския смисъл на думата хора са свалени и защо. Историята се пренаписва, защото обективна история няма. Слабостта на историята е в нейната неопределеност (миналото и бъдещето са симетрични във физиката и информация се губи и в двете посоки) – отново вярно наблюдение, използвано като претекст за унищожение. Всяко мнение е вероятно, следователно никое мнение не е истинно – и оттук изобщо няма истина. Грешка в разсъжденията, която е оборима за подготвените във вероятностите хора, защото зад случайното има детерминистични закони (разпределения на вероятностите) и от натрупаните вероятни мнения може да изникне истината. Отрицанието е емоция, ако и да е извод на дълга верига логически умозаключения. Деконструкцията на разума отключва стихията на тълпата. Епидемията е тук, за да ускори този бавен процес до експлозия като неконтролируема верижна реакция. Така можем да видим кризата отляво и вълната, която ни залива. Цивилизацията воистина загива не от, а С коронавирус.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в Брой 134 на списание Българска наука. 


Европейска нощ на учените 2022 г.: