Две писма от Айнщайн и Вайл върху метафизичен въпрос

 

Преведено от Шера Софи Алли, научна редакция и част от бележките: Лъчезар П. Томов

 

[През май 1922 година, френският физик Пол Ланжвен дава три лекции в Цюрих върху теорията на относителността на Айнщайн, първата от които е с такъв голям успех, че журналистът Е.Бовет задава „лесен въпрос“ на Ланжвен: „Как можем да обясним ентусиазма на публиката, която, с някои изключения, със сигурност не разбира теорията на относителността повече от мен? Това не е ли чист снобизъм? Учтивост към чуждестранен учен? Или може да е обяснено чрез предположението за фундаментална промяна в нашия възглед за света? Ще бъде ли легитимно едно такова предположение? Ако да, то тогава в какъв смисъл? Теорията на относителността може би означава освобождение от механичното и материалистичното ни мислене за света, под чийто натиск нашата модерна култура се пречупва?“. Въпреки че Ланжвен не отговаря на въпроса на Бовет, Айнщайн и Вайл го правят.]


РЕКЛАМА:

***

 

Берлин, 7 юни, 1922

Haberlandstrasse 5

Уважаеми Господине,

Вашият “въпрос към господин Ланжвен“ ме провокира да Ви дам отговор. Относно общия въпрос, който Ви интересува, теорията на относителността не променя абсолютно нищо в състоянието на нещата, защото то не означава нищо друго, освен подобрение и модификация на основата на физическо-каузалната картина на света без промяна във фундаменталната ѝ гледна точка. Това е една логическа система за представянето на пространствено-времеви събития, в които ментални същности (воля, чувства и др) не намират директна приложимост. С цел да се избегне сблъсък между различни видове „реалности”, с които физици и психолози се занимават, Спиноза и Фехнер съответно създават теорията за психо-физичния паралелизъм, който, честно казано, напълно ме удовлетворява. Физиката обозначава един възможен начин измежду други, имащи същото право да слагат опитността в специфичен ред. Основите на тази система са свободно избрани от нас, а именно от гледната точка на това, че при всеки даден момент се удовлетворяват известните факти с минимум хипотези. По този начин, това не е въпрос на „вярване“, а по-скоро на свободен избор от гледната точка на логическа завършеност и адаптивност към опита, както наистина е толкова красиво показано в цитираните пасажи от Анри Поанкаре.

 

Цялата статия, както и още много други, можете да прочетете в новият брой 148 на сп. Българска наука.
Подаряваме ти първите 41 стр. от брой 148 тук>>


Европейска нощ на учените 2022 г.: