Два златни европейски дуката от XVI-XVII в. от София и Бургас

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Автор: Любомир Василев

 

Златните монетни номинали, независимо от периода и времето им на отсичане, винаги са представлявали голям интерес както за професионалните научни изследователи, така  и за колекционерите и любителите на старинните монети. В настоящата работа ще представим пред аудиторията на изданието два златни европейски дуката от периода XVI-XVIIв., които са от единични находки и са притежания на частни лица. Монетите произхождат от София и Бургас. И двата екземпляра са проучени от автора на тези редове, като той изказва благодарността си към техните собственици, относно предоставената му възможност за тяхното проучване, публикуване и въвеждане в научно обращение. Веднага трябва да отбележим и важното в случая обстоятелство, че те не са пробити като цялостта им е ненарушена, а същевременно с това са и отлично запазени и съхранени – факт, който е достоверно доказателство на становището ни, че преди загубването си не са били в усилена парична употреба и свързаното с нея изтриване и износване.


РЕКЛАМА:

***

Първата от двете монети, обект на разглеждане и коментар в случая, е златен дукат на свободният град Данциг (дн. гр. Гданск в Полша) в състава на Жеч-Посполита (т.е. обединеното Полско-Литовско кралство), отсечен в 1595 г., при управлението на полският крал Сигизмунд III Baза (1587-1632). Монетата е от единична находка, с местонамиране градинка в самата централна част на София. Описанието й е дословно следното:

– Жеч-Посполита – град Данциг, Сигизмунд III Baза (1587-1632), дукат, злато, с емисия съответно 1595 г., с идеална кръгла форма и размери: диаметър – 22 мм. и тегло – 3,49 гр. Отлично съхранен и запазен екземпляр, с местонамиране централната част на София. Находката е била случайно намерена още в края на 80-те г. на ХХ в., и към момента е собственост на синът на откривателката ѝ.

Лице/аверс: коронован бюст на полският крал Сигизмунд III, с надпис на латински език около него, гласящ дословно следното:

SIGISMVND III D G REX POL D PRVS.

 

 

Опако/реверс: два изправени лъва, държащи коронован герб, в  който има  вписани два кръста, разположени един под друг. Над герба буква – R. Около  тях зрънчест кръг, над който се чете надпис на латински език, който гласи следното:

MONE NO AVR CIVI GEDANENSIS 95 (т.е. 1595 г., б.а. – Л.В.).

 

 

До този момент находки на златни дукати, принадлежащи на този свободен град в границите на Жеч-Посполита от територията на България не бяха познати. Също така трябва да отбележим и важният факт, че това вероятно е едва първата златна монета на град Данциг от съответната епоха, за която със сигурност знаем, че произхожда от територията на нашата страна[1].

Според мнението на един от най-известните проучватели на ренесансовите монети, циркулирали и срещащи се в българските земи под османска власт през XVI-XVIIв. – доц. д-р Красимир Кръстев, преподавател в ШУ “Епископ Константин Преславски” – град Шумен, единствените монети на град Данциг, познати от територията на България са само и единствено сребърните монети с номинал “четвърт талер”, познати още и като ортери (в ед. ч. – “ортер”, б.а., Л.В.)[2].

 

Цялата статия, както и много подобни, можете да прочетете в новия Брой 151 на списание Българска Наука.

Подаряваме ти първите 55 стр. от брой 151 тук>>