Дунавският лимес – бариерата между римския и варварския свят

Релеф върху саркофаг от ІІІ в., изобразяващ хаоса на битка между римляни и варвари.

Извирайки от Шварцвалд в Германия, Дунав преминава повече от 2800 км през цяла Европа, преди да се влее във водите на Черно море. Тази река, оформя както пейзажа, така и историята на Стария континент. Дунав образува естествена граница и владетелите на Рим, още от първия император Октавиан Август, я използват за маркер на мястото, където свършва цивилизацията и започва варварският свят. 

Римските писатели от това време не правят разлика между германските племена, живеещи на север от Дунав, тъй като тяхната култура и практики не представляват интерес за Рим. Всичко, което Рим иска е само да задържи варварите отвъд тази граница, докато вниманието му е насочено към разширяването и поддържането на империята.

Варварската идентичност

Варварите никога не са били една компактна група от хора. Те наброяват много и различни култури с различна етническа принадлежност и произход от цяла Европа и Азия. Номадите хуни например най-вероятно идват от района около Казахстан, вандалите – от Полша и Скандинавия, а пиктите – от Великобритания, докато сарматите мигрират на запад от Иран.


РЕКЛАМА:

***

Образът на „варварина“ като космат човек с див пламък в очите, общуващ с ръмжене и викове, идва още от древна Елада. Гръцката дума barbaros е използвана за описание на негърци, чийто език е неразбираем за тях, и чиято реч им е звучала като „бар-бар-бар“.
По-късно римските писатели възприемат термина и го използват за означение на „други“, неримляни и нецивилизовани хора.

За римските писатели варварите олицетворяват липсата на дисциплина, докато качествените римски воини са обучени на ценности и на труд. В своето произведение Германия, от І век от н.е., историкът Тацит пише: „Не е лесно да убедиш германец да избере да оре земята и търпеливо да чака реколтата, пред това да предизвика врага си и да спечели рани за награда. Той смята, че е скотско и бездушно да натрупваш блага бавно от потта на челото си, при положение, че може да ги получиш бързо от загубата на малко кръв.”
Накратко, Тацит вярва, че един варварин по-скоро би откраднал и убил за нуждите си, отколкото да ги подсигури сам.

Германските племена, които са живели по поречието на Дунава, далеч не са били монолитни. Те са многобройни и отличителни, някои са по-могъщи от други, като например маркоманите, квадите и херуските. Повечето използвани германски езици, вероятно са се различавали (историците не са открили писмени сведения от тези култури), разлики е имало и в техните вярвания и традиции. А също така те са имали и различни мотиви за взаимодействие с римляните. Някои са търсили търговски контакти, други – създаване на съюзи, а трети – конфликт с Рим, докато четвърти може би не са предпочитали никакво взаимодействие.

Германските племена са воювали помежду си също толкова често, колкото и с Рим. През 9 г. от н.е. водачът на херуските Арминий търси съюз с вожда на маркоманите за започване на съвместна атака срещу империята. Той му отказва и осем години по-късно, през 17 г., Арминий атакува и побеждава маркоманите, изпращайки вожда им в изгнание в Италия.

Октавиан поглежда на север

По време на републиката Рим се разширява към нови територии и придобива нови провинции – първо в Италия, след това в Северна Африка, през Южна Европа и чак до Близкия изток. Когато Октавиан Август става първият император на Рим през 27 г. пр.н.е., той вижда, че защитата на тези територии е от съществено значение за поддържането на властта на Рим. Август разработва нова стратегия за определяне и защита на границите на империята.

Що се отнася до граничната отбрана, приоритетът на императора е северната граница на Италианския полуостров. Германските племена, населяващи днешна Южна Германия и Австрия, смело предприемат набези по граничните селища, понякога достигайки и до самия полуостров. Дотогава римската експанзия е била предимно покрай моретата на запад, юг и изток, оставяйки континенталната част на Европа относително занемарена и уязвима откъм нападения. Октавиан придвижва натам още войски, като ги хвърля срещу варварите в кампания за подчиняване на региона и установяване на по-защитена граница от север. Тъй като кампанията потръгва добре, той изнася легионите дълбоко отвъд Дунав, насочвайки вниманието си към достигане на река Елба далеч на север и изток. 

През 9 г. от н.е. обаче, цели три римски легиона (с над 20 000 легионери), водени от пълководеца Квинтилий Вар, попадат на засада в мрачните лесове отвъд лимеса, на място, известно като Тевтобургската гора, където са напълно унищожени от варварите.

Битката при Тевтобургската гора се оказва едно от най-катастрофалните поражения в цялата история на империята и дава ясно да се разбере на Октавиан и наследниците му, че германските племена са страшен враг, с който няма как да не се съобразят. 

Римляните се оттеглят на юг, а Август фиксира окончателно северна граница по бреговете на Дунав. Оттогава римската стратегия на север се насочва повече към защита на границата отколкото от разширяване на империята в тази посока. Заедно с Рейн на изток, Дунав ще остане граница на Рим и цивилизацията с варварския свят за повече от четири века.

Картината “Furor Teutonicus” (худ. Пая Йованович, 1899 г.), изобразяваща Битката в Тевтобургската гора.

Цялата статия и много други можете да прочетете в новия Брой 144
Подаряваме ви първите 8 текста от брой 144 тук>>


Европейска нощ на учените 2022 г.: