Доколко неандерталците са се приспособили към живот край морето

Хората споделят дълбока връзка с бреговете на моретата и океаните още от зората на праисторията. Днес повече от 500 милиона души живеят в крайбрежните райони, а плажовете и морските дарове привличат туристите по цял свят.
Археологическите проучвания в Южна Африка констатират ранни човешки адаптирания на брега на океаните, възникнали най-малко преди 160 000 години през среднокаменната епоха (или мезолита) – културен период на най-ранните Homo sapiens.
Палеолитни обекти в Африка и другаде подкрепят хипотезата, че крайбрежните адаптации имат дълга и устойчива история. И все пак учените все още обсъждат значението на приспособяването към крайбрежията за еволюцията и разпространението на H. sapiens през плейстоцена (ледниковия период).

 

Тези въпроси са главния акцент в книгата, озаглавена “Neanderthal surf and turf”, на Мануел Вил от Катедрата по ранна праистория и кватернерна екология към Университета в Тюбинген, Германия. На страница 1443 от изданието е засегнат един още по-спорен въпрос с широкообхватни последици за човешката еволюция, а именно – споделяли ли са и неандерталците интереса на нашия вид към океаните и техните обитатели?
Археолозите заемат различни позиции по становището дали неандерталците са практикували крайбрежни адаптации, сравними с тези на съвременните хора от мезолита. Отговорите варират от категорично потвърждение до напълно отхвърляне, въпреки че съществуват и междинни позиции.
Междинният възглед допуска, че е имало неандерталски адаптации към бреговете и техните ресурси, които обаче са се различавали по някакъв начин от тези на съвременните им родственици от хомо сапиенс.
Кратко описание на плейстоценовата крайбрежна археология помага да се изясни значението на новото изследване. През 20-те години на миналия век археолозите оповестяват наличието на неандерталски местообитания с останки от миди на Гибралтар, тесен полуостров на южното средиземноморско крайбрежие на Испания.

Оттогава археолозите са открили допълнителни европейски обекти, съдържащи дребни разпръснати артефакти, черупки от миди и други случайни предмети, датирани преди около между 100 000 и 40 000 години, въпреки че тези открития понякога не съдържат достатъчно данни, за да потвърдят техния антропогенен произход.
От 90-те години на миналия век разкопки в африканските мезолитни пластове разкриват крайбрежни обекти на ранните съвременни хора, датиращи от преди около 160 000 до 50 000 години. Тези обекти съдържат крупни натрупвания от каменни инструменти и черупки от миди, включително вълнуващи находки като мъниста, направени от черупки, както и черупкови съдове за боя.

 


РЕКЛАМА:

***

Някои от тези находища показват истински отлагания на черупкови плочи – седименти, почти изцяло съставени от черупки , които доскоро бяха известни само от холоцена или от по-скорошни ловци-събирачи.
Големият контраст между тези нови открития и сравнително оскъдните останки по европейския средиземноморски бряг, породи съмнения относно способността на неандерталците да експлоатират крайбрежията по подобен на нас начин и то трайно.

 

Цялата статия е в брой 131 на списание “Българска Наука” >>
Вижте всички статии от броя:

138 стр. в брой 131 – вижте ги:

(отвори ДЕМО – първите 31 стр. )

– Карина Ангелиева за научните проекти и организации в контекста на Covid-19 – 8 стр.
– Ролята и трансформацията на библиотеките по време на пандемията – 15 стр.
– “30 под 30 Европа 2020”: Иноватори в науката и здравеопазването от целия континент (класация на Forbes) – 28 стр.
– ДНК на „Ирландски фараон“ хвърля светлина върху древни гробници – 45 стр.
– Еволюцията на коронавируса очертава неговият път от животните към хората – 53 стр.
– НИКОГА НЕ ВЯРВАЙ НА КАРТАТА – 56 стр.
– Близо милион кралски пингвини изчезнаха без следа от малък остров – 66 стр.
– Експедицията, която ще хвърли светлина върху нощния живот на арктическата зима – 72 стр.
– Ледените стени на Антарктида защитават глобалния климат – 82 стр.
– Най-старата проба от човешко ДНК изяснява спора за нашите предци – 85 стр.
– Доколко неандерталците са се приспособили към живот край морето – 91 стр.
– Редовните физически упражнения помагат в борбата срещу рака – 95 стр.
– Най-пагубните епидемии в историята на човечеството (Част 2) – 99 стр.
– “Два тройни гроша на Стефан Батори(1576-1586) от София” – 105 стр.
– Някои тенденции в маркетинга, маркетинговите стратегии при електромобилите в контекста на екологичната устойчивост – 110 стр.
– Триъгълникът на Паскал, измеренията и числото 3 – 123 стр.
– ДИМИТЪР ХАДЖИВАСИЛЕВ – ДАРИТЕЛЯ – 132 стр.

 

Вземи този брой в PDF >>

 

Списанието е достъпно само за хора взели абонамент за списанието – 2,5 лв. на брой или 30 лв. за година.

Абонаментът за списанието помага за развитието на целия проект, като получавате в рамките на една година над 11 броя и достъп до уникално съдържание, което е достъпно само за тези от вас, които са се абонирали: научете повече тук.  ВЗЕМИ БРОЯ ОТ ТУК->


Европейска нощ на учените 2022 г.: