Милен Георгиев е доцент в Института по микробиология към БАН и от скоро е ръководител на лабораторията по метаболомика на института.

Този текст е част от Най-добрите видеа в текст (Специализиран брой на БГ Наука)

Вие сам ли кандидатствахте или вашата научна институция ви препоръча за наградите “Питагор”?

За наградите “Питагор” бях номиниран от Института по микробиология на Българската академия на науките.

С кой проект или с коя част от вашата работа?

Бъди спасител на науката:

Предполагам ме питате за моята трета награда? Регламентът на наградите “Питагор” е такъв, че се оценява работата за период от 3 години. Така че това с което се занимаваме за последните 3 години са няколко големи проекта с европейско финансиране, като проекта Plant Assist или проекта за създаване на Център за върхови постижения в областта на растителната биотехнология и системна биология в Пловдив, който е един от най-големите научни проекти в България, финансиран от Европейската комисия. А също така имам и един проект в Букурещ (Румъния), който е финансиран от Румънското министерство на европейските фондове.

Какви проблеми на обществото може да реши вашата работа?

Ами както казах нашите интереси са основно в растителните биотехнологии. Ще ви дам един пример за част от работата и научните ни изследвания. Ние всички сме тотално зависими от растенията, използваме ги като източник на въглехидрати, белтъчини, мазнини от хиляди години. В последно време и особено в последното десетилетие климата се променя и с това растенията са изложени на редица негативни влияния вследствие на това. Според изследванията повишаването на температурите средно само с 1 градус сериозно ще повлияе на добивите на значими селскостопански култури. И ако трябва да перифразирам един напоследък популярен генерал – Ще се гладува яко в бъдеще.

Част от нашата работа е да разберем какви са молекулярните механизми на отговор на растенията към абиотичния стрес и как евентуално ние можем да го преодолеем.
В България например имаме някои растения, които наричаме “възкръстващи”. Това са растения, които при липсата на влага изглеждат тотално изсъхнали, но в момента, в който получат вода под някаква форма, стават зелени отново. Една от целите на проекта ни Plant Assist е да разберем какви са тези молекулярни механизми, които помагат на растението да оцелее при липса на вода и високи температури. И евентуално в бъдеще да ги прехвърлим върху стопанско значими култури, което в да доведе до създаването на нови сортове с повишена издръжливост към засушаване и други неблагоприятни условия на околната среда.

Освен като източник на въглехидрати, белтъчини и мазнини, растенията синтезират един широк спектър от молекули, които ние наричаме вторични метаболити. Голяма част от тези вторични метаболити имат полезно въздействие върху човека и се използват от векове за третиране и превенция на различни заболявания.
Така че нашият интерес е насочен към тези молекули, като основната насока на работата ни е търсене на молекули с активност против затлъстяване.
Затлъстяването е интересно за мен и колектива ми от тази гледна точка, че то реално представлява една глобална пандемия. Над ⅓ от населението на земното кълбо е с повишено тегло, като 600 милиона или около 8-9% са с доказано наднормено тегло и затлъстяване. Това води до редица усложнения, патологични състояния и влошаването на качеството на живот.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в специализирания брой – Най-добрите видеа в текст>>