Направи дарение на училище!
Автор: Йовка Георгиева
Докторант по Социална психология
във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
В България започва да се увеличава процентът на доброволци и темата става все по-актуална, както в медиите, така и сред хората. Въпреки това все още липсва легално определение на понятието и в сравнение с другите държави процентът на полагане на доброволен труд е нисък. Не се познава достатъчно ползата от доброволчеството, което е пряко свързано с процента на хора, полагащи доброволен труд към момента.
Целта на настоящата статия е да се представи етимологията на понятието и основни негови характеристики, както и да се определи процента на доброволци в България според най-актуалните данни и да се съпостави с данни от други страни.
При изследване на ангажираността на българите с доброволчество затруднения създава липсата на легално определение, както и дефиниране на понятието с определени граници и разбирания. Липсва единна база за доброволците, които полагат доброволен труд в момента или такива, които са полагали такъв. Няма регистър, сайт или друго място, в което да има информация за организациите, работещи с доброволци – както в НПО сектора, така и на национално или регионално ниво. Няма ясна представа за мащабите на доброволчеството в различните негови проявление.
Предизвикателствата в сферата са известни, но все още не е намерено решение на въпроса. “Доброволчеството в България е един от секторите, за които липсва официална статистическа информация, с изключение на социологически проучвания и анализи на неправителствения сектор в страната, от където са наличните данни.” (стр. 101, Министерски съвет, 2014).
Няма много научни разработки на въпроса, а изследванията до голяма степен са на местно и международно ниво.
Преди да говорим за мащабността на явлението е необходимо да създадем ясни параметри на понятието.
Терминът „доброволчество” произлиза от „добро” и „воля”, което може да се интерпретира като добра воля или правене на добро по своя воля. “Доброволчество” („volunteer”) за първи път е използвано във Франция през 1600 година с основно значение – някой, които доброволно предлага себе си за военна служба. Вън от военния контекст понятието е записано за първи път през 1630 година. Етимологията на думата произлиза от „доброволност” (voluntarius – от латински, използвано в средата на 14 век) – „доброволност, на своя воля” (Online Etymology Dictionary).