Направи дарение на училище!

Наскоро проведената конференция “STEM образование с наука и иновации” съдържаше някои ценни презентации с доста интересни участници от различни институции, свързани с образованието в България. А кръглата маса на конференцията, която беше модерирана от Петър Теодосиев от Българска Наука, имаше за цел основно координацията и конкретни идеи за сътрудничество между различните организации, чиито представители взеха участие. В този панел на обсъждане отделните участници споделиха своя опит с различни събития и конкурси, свързани със СТЕМ науките, някои от които ще резюмираме накратко тук.

Това, с което Кристиян Михайлов се занимава, като основател и член на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (ПАРА), са събития и конференции насочени към сферата на роботиката. При провеждането им от една страна се демонстрират физически щандове на производителите на роботи, интегратори и др., където деца и ученици да могат нагледно да видят какво прави индустрията. От друга гледна точка това, което правят е инкубатор по роботика, насочен към ученици и студенти, който предоставя хардуер, пространства за прототипиране, обучителна програма и менторство в рамките на шест месеца. Целта на всичко това е да развива роботиката у нас, както и автоматизацията, още на ученическо ниво. Публичните изяви на асоциацията много често са насочени към публичните медии като БНР, БТВ, БНТ и т.н. с идеята да насочат масата  къде роботите помагат, къде автоматизацията е полезна, какви нови възможности дават те на обществото като цяло, а също така и за да пречупят тази стигма, че роботите ще ни вземат работните места и толкова. Всъщност е точно обратното – те ще създадат много повече стойност.

Силвия Кънчева е представител на Джуниър Ачийвмънт България, на позиция научен консултант. Фондацията организира различни курсове и събития като “Изгряващи звезди” през юни 2021 г. На това събитие учениците представят своите учебни компании, които в по-голямата си част са свързани със зелено или дигитално предприемачество. Подобни неща не присъстват в училищната програма като цяло, но в тези компании винаги има учител по биология или по химия като консултант при тях, а също така и ментори от бизнеса. Така учениците правят свои изследвания и понякога откриват нещо, което може да бъде полезно за обществото. Така чрез съчетанието на общите умения има по-голям шанс да се получи нещо полезно и същевременно да се развият по-комплексни умения. Повечето ученици, както и в олимпиядата по информационни технологии, правят проекти, които от своя страна са някакъв продукт. Като например ученици от иновационен лагер, правещи сайт за кариерно ориентиране и намиране на работа. Целта е тези практики все повече да навлизат в училищата и да се създава своеобразна СТЕМ и предприемаческа среда в тях.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Васил Василев е основател на школа “Олимпийци”, която подготвя няколко стотин ученици за състезанията по математика и информатика, а също и кандидат студенти за Факултета по математика и информатика на СУ “Св. Кл. Охридски”. Неговата идея е да се създават квалификации като преподаватели по състезателна математика, още на университетско ниво или в координация с БАН и други заинтересовани институции. И по този начин постепенно да се увеличават участниците от училищата в най-престижните олимпиади по математика.

Според Ивайло Ушагелов – директор на Националната природо-математическа гимназия в София – за да има качествено СТЕМ образование трябва да се работи в няколко направления. Първото е квалификацията на учителите и те да взимат повече часове курсове за да имат по-качествена квалификация. Второто е да се направят някои законодателни промени и висшето училище да дойде при средното училище. Тоест трябва да има подготвени хора, които да навлязат в определен материал и квалификации, за да могат да работят качествено в своето направление. Друга законодателна промяна, която трябва да се направи е, това което се изучава на втория гимназиален етап на средното образование, да бъде признавано като кредити вече във висшето училище. Тъй като по новите учебни програми учениците учат много сложни и трудни неща и ако университетът после не им ги признае като кредити, след няколко години това просто ще отзвучи. Природо-математическите науки все пак са тежки и ако това просто се остави на течението много скоро това СТЕМ образование, за което се говори, ще отиде в една съвсем друга посока.

Също така и по отношението на роботиката трябва да има повече квалифицирани преподаватели, които да дойдат и да работят в средните училища, тъй като определено има желаещи деца, които да се занимават с това. Така че това е начинът – да срещнем науката, техниката и практиката с училището. НПМГ е сред малкото средни училища, които имат договорки с висше училище – Софийския университет и факултетите му по физика, математика, химия, биология, а от тази година – вече и география. Трябва в училищата да влизат и преподаватели от съответните факултети, трябва това да стане една по-масова практика и накрая трябва да бъдат признати кредитите.

Цялата онлайн конференция може да гледате тук.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!