Заседание на Народното събрание в Търново, гравюра, 1879 г., рис. О. Май

Крайният успех на всяко националноосвободително въстание зависи от това, дали е достатъчно зряло и на втори план да са налице международните обстоятелства , които по-безспорен начин да утвърдят и отстоят резултатите от него. Липсата на едно от тези достатъчни, но и необходими условия обрича на провал отпочнатото дело. В този смисъл Априлското въстание у нас е категорично потвърждение на тези универсални исторически закономерности. През 60-те и 70- те г. на XIX век Източният въпрос попадна  под силното въздействие на т.н. Германска дилема с цел създаване на единна германска държава, възникнала с войните между Прусия и Австрия /1866 г/ и Прусия и Франция / 1870 г/. Именно това събитие динамизира активно процесите по т.н. Източен въпрос и създава обнадеждаващи перспективи пред нашето националноосвободително движение. В съучастие с германската дипломация през 1875 г. избухва въстанието в Босна и Херцеговина. Повече от очевидно е , че хъшовските среди от българската революционна емиграция изкъсо са следели международните обстоятелства. А създалата се международна политическа конюнктура, вещае добри перспективи и предоставя изключителен шанс. Интуитивно действат българските революционери от по- младото поколение в лицето на Христо Ботйов, Стефан Стамболов и останалите техни съзаклятници, формулирайки по един безупречен начин новата стратегия: „Революция народна, незабавна, отчаяна….Нашето съществуване като народ е съмнително, ако ние не вземем участие в съсипването на Турция…..

Цялата статия може да четете след като сте се абонирали за списанието (имате абонамент – четете тук).

Повече за абонамента вижте на този линк – https://nauka.bg/abonament/