Цикъл: „На ползу роду болгарскому”: Летописни страници на времето

/Статиите от този цикъл се посвещават на 18 май – Международен ден на музейното дело/

Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане”, РИМ гр.Враца

 

Началото и първите стъпки на българското краезнание започват още през епохата на Възраждането – най-българското време, когато и интелигенция, и народ обръщат настойчиво взор към род и родна земя, към славно минало и героични предци. През условията на мъчителното турско робство се формира българската нация и краеведските проучвания се развиват в две посоки: проекцията в миналото и поглед в новото, с представяне на онова, което възрожденските дейци създават за народа си в областта на образованието, църковните борби, културата и изкуството.

Упоритата събирателска работа на плеяда възрожденци през първата половина на ХIХ век се увенчава с реален успех.


РЕКЛАМА:

***

На 30 януари 1856 г се урежда първият български музей при читалището в Свищов. След като се пуска подписка за дарение, на 30 януари 1856 г. в дома на Димитър Начович се свиква учредително събрание, на което домакинът Емануил Васкидович „посвящава библиотеката си, составлена от разни класически списатели Еллински, Гръцки, Славянски, Сръбски и на разни други язъйци до осмистотин тома“, както и списъка на 40 учредители-дарители на читалището, пожертвали от 100 до 4 000 гроша или общо 37 409 гроша”. За учредяването на първия български музей подробно съобщава бр.49 на в-к „Турция”.

Според спомените на В. Манчов „тази първа музейна сбирка при читалището е трябвало да се превърне в общобългарски музей, в който да се събират от целия Балкански полуостров оцелелите наши народни паметници, пергаменти и стари ръкописи, български монети и др. Така се изграждат основите на първото българско „читалище-музеум“, което си поставя за цел „да разпространява образованието помежду народа“.

Първите български светски художници са сред най-активните изследователи на българските старини. Прочутият за времето си Станислав Доспевски (1827-1877) проучва Бачковския манастир, предлага български монети на Ермитажа. По време на следването си в Санкт Петербург, той се запознава с богатствата на руските музеи. След завръщането си у нас се отдава на издирване на антични и средновековни паметници.

Целият материал е достъпен само с Абонамент за сп.“Българска наука“.

 

Виж повече за Абонамента тук.


Европейска нощ на учените 2022 г.: