Направи дарение на училище!

Зоологът Питър Дашак, който през януари беше под карантина в хотел в Ухан (Китай), посети скандалният животински пазар Хуанан, като член на екип, подкрепен от Световната здравна организация, разследващ произхода на вируса SARS-CoV-2. В заключителните дни на 2019 г. именно от това разтърсващо сборище от претъпкани сергии, където продаваха не само морски храни, но и всякакви домашни и екзотични диви животни, тръгна пандемията Covid-19.

Все още никой не знае как точно се е случило всичко в началото и обсъждането на хипотезите ще продължи с години. Но е ясно, че огнището в Хуанан е просто симптом на болестта, а не причината за нея. В продължение на две десетилетия се изграждат доказателства за връзката между начина, по който посягаме на дивата природа, как експлоатираме и деградираме природната среда и риска от „зоонози“ – болести по животните, които се разпространяват от тях и по хората.
Някои от тези връзки все още са размити и има конкуриращи се виждания за това колко е важна всяка от тях.
„Това е голям и сложен въпрос с доста неизвестни“, казва Кристиан Уолцър от Дружеството за опазване на дивата природа в Ню Йорк. Но ние знаем достатъчно, за да кажем едно: ако не действаме според това, което вече сме научили, разходите за човешкото здравеопазване и избухването на такива пандемии просто ще се повтарят. А кандидатите за предизвикване на нови пандемии никак не са малко.

„През последните 15 години се наблюдава истинска експлозия в установяването на това колко потенциални патогени съществуват“, казва Уолцър. Докладът на ООН за биологичното разнообразие от миналата година изчислява, че има 1,7 милиона все още неоткрити вируси при животните. Не всички ще придобият чертите, от които се нуждаят, за да заразяват и хора, разбира се. Но средно около пет нови инфекциозни заболявания при хората се идентифицират всяка година, а 70 процента от нововъзникващите заболявания се причиняват от микроби от животински произход.

Един от основните фактори, движещи тези развития, е нарастващото човешко население и повишаващият се жизнен стандарт, което изисква “отвоюването” на все повече територии от природните местообитания на дивите животни.
Всеки строеж на нов път или мина и всяко разчистване на гори за селско стопанство, увеличава шанса хората да влязат в контакт с видове, носещи потенциален пренос на заболявания.
„На много места имаме такива обезпокоени райони, често само на няколкостотин метра от големи селища. Залагат се капани, ловува се, събират се дърва за огрев, отглежда се добитък. Така се създават условия увеличаващи вероятността за контакт. В този смисъл нарастващият риск от зоонози по същество е просто игра с числа” – обяснява Уолцър.

Според изследванията на Дашак, който работи в Алианса за екологично здраве в Ню Йорк, и неговите колеги, силно биоразнообразните тропически региони, където използването на земята често се променя бързо, са горещи точки за възникващи зоонозни заболявания. Най-често разпространението се случва около домовете и нивите на хората. За някои заболявания знаем с подробности как нашите дейности са помогнали да се случат. Един от най-добре описаните случаи е вирусът Нипа. Неговото прескачане от прилепи към свине през 1998 г., последвано от години на засилване на свиневъдството и обезлесяването в Малайзия, увеличи връзката между видовете. Все още няма ваксина за Нипа, която убива до 75% от хората, които заразява.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Цялата статия и още много подобни прочетете в новия брой 140 на списанието тук>>

Подаряваме ти първите 11 статии от брой 140 тук>>

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!