Направи дарение на училище!
Автор: Илия П. Пеев
Черно море е важна зона на икономическата дейност на крайбрежните държави и пресечна точка на оживени транспортни потоци в Евразия, поради което то представлява интерес не само за граничещите с него страни. В миналото към Черно море са посягали не една империи – римска, византийска, турска, руска, германска. Тук са се разразявали икономически и военни конфликти, водени са битки за морско господство, кръстосвали са се древни пътища и култури, което постепенно е сътворило цялото богатство и многообразие на черноморските народи.
Към края на ХХ век и началото на ХХІ век подчертан интерес към Черно море и черноморските държави проявяват САЩ и НАТО. С утвърждаването на еднополюсния модел на света западната страна на Черно море предстои да стане новата граница на Европа, което еднозначно и недвусмислено декларира през месец април 2002 година американският президент Джордж Буш, развивайки идеята НАТО да се разшири от Балтийско море (древното Варяжко море) до Черно море. Тази позиция е логично продължение на външно-политическата стратегия на САЩ, разработена от екипа на Роналд Рейгън. Едновременно с това протичат процеси на сближаване позициите на Русия, САЩ и НАТО, а това оказва благотворно влияние и върху държавите от Черноморския регион, заемащ възлово място в новите геостратегически реалности в началото на третото хилядолетие.
І. За символиката в имената на Черно море
В древността се е смятало, че Черно море е полузатворено, свързано със Средиземно море. От времето на древногръцкия поет Омир (VІІІ в. пр. н. е.) до нас е останала карта, на която Земята е изобразявана като диск, обкръжен от голямата река – Океания[1]. Интересът към Черно море датира от дълбока древност. То е служило като оживен морски път, добре известен на финикийците и гърците. За произхода на неговото име няма единно мнение.
За първите изследователи и гръцките мореплаватели до VІІ в. пр. н.е. Черно море е изглеждало бурно, студено, враждебно, откъдето е получило и първоначалното си име Понтос Аксейнос (гр. Pontos Axeinos – Негостоприемно море).
По-късно, когато по черноморското крайбрежие гръцките мореплаватели създават колонии, хората стават по-свързани и по-зависими един от друг. Те започват да си сътрудничат, развиват се търговията, риболова. Тогава се появява новото име – Понтос Еуксейнос, по-късно Понтос Евксинос[2] (гр. Pontos Euxeinos – Гостоприемно море). Така древните мореплаватели са считали, че ще умилостивят суровото море. Това название се среща у античните автори Ксенофонт, Херодот, Тукидид и др.
Под влияние на различни икономически и социално-психически причини, започвайки от VІІ-VІ век пр.н.е., гърците активно населяват крайбрежието на Понтос Евксинос – Гостоприемно море. Гръцките полиси (градове-държави) са се появили на територията на днешните Украйна, Русия, България, Грузия.
Черно море има и други имена: арабите са го наричали Руско море; турците са му дали името Karadeniz – Черно море, което означава черно, лошо море; персийците са го наричали Ахшаена – Тъмно море, сурово море; славяните са влагали в наименованието му смисъл на щормово, сурово море и др[3].
В сборника “Черно море” се изказва следното предположение: “Опознаването на Понта от представителите на античната наука се прекъсва с падането на Римската империя и настъпването на Средновековието, при което наименованието Понтос Евксинос постепенно изчезва и на негово място се появява названието Черно море (има основание да се предполага, че то е дадено в по-старо време от персите)”[4]. Когато гръцките колонии влизат в състава на Римската империя, набезите на различни племена водят до западането и разрушаването на градовете-държави.
Подробното научно изследване и практическото усвояване на Черно море става в началото на ХІХ век и се свързва със съставянето на лоция, карта и атлас.